Решение № 60 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2016 г.

Решение № 60 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. П. Д. А. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд № 3830 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 17916/2014 г. по допускане на делбата. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество поради съмнение за недопустимост на обжалваното решение. Ответниците И. Г. Й., Ц. К. М. и Б. С. Т. изразяват становище, че жалбата е основателна, тъй като обжалваното решение е недопустимо. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: С обжалваното решение Софийският градски съд като въззивна инстанция е допуснал делба на дворно място, съставляващо парцел ХIV-301 кв. 20 по плана на [населено място] при квоти 1/4 за Б. С. Т., по 1/8 за И. Г. Й. и Ц. К. М. и 1/2 за П. Д. А.. Съдът е приел, че ищците Б. С. Т., И. Г. Й. и Ц. К. М. се легитимират като собственици общо на 1/2 ид. ч. от дворното място по силата на съдебна спогодба - делба и наследяване на Н. С. Б., починал през 2003 г., а ответницата П. Д. А. е собственик на 1/2 ид. ч. от дворното място по силата на договор за продажба, сключен с нот. акт № 140/1999 г. Възражението на ответницата за придобиване на другата 1/2 ид. ч. по давност не е уважено. Съдът е изложил съображения, че като съсобственик, позоваващ се на придобиване по давност на целия имот, съделителката П. Д. А. е следвало да докаже, че е извършила действия, манифестиращи промяната в намерението и завладяване на чуждите идеални части, но такива доказателства по делото не са събрани до датата на снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2011 г., а от тази дата до предявяване на иска не е изтекъл изискуемия се по чл. 79, ал. 1 ЗС срок на общата придобивна давност. По допустимостта на обжалваното решение Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Такава делба не поражда предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава да съществува, затова всеки от съсобствениците има правата, които произтичат от съсобствеността и неговата идеална част в нея. По тази причина решението по нищожната делба не формира сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях може да се позове на нищожността на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗН и да предяви нов иск за делба, който ще е допустим /срв. ППВС 7/1973 г. т. 7/. Задължителното другарство - представлява частен случай на необходимото другарство, който поражда необходимост в процеса да участват всички другари като условие за неговата допустимост. Делбата е особено исково производство и задължителното другарство на всички съсобственици се основава на естеството на спора и невъзможността влязлото в сила решение, постановено по дело за делба, без участието на съсобственик, да породи правни последици. До настоящия момент практиката на ВКС в този смисъл е константна и не е изоставена с ТР 3/2017 г. на ВКС, ОСГК, което се отнася за другарството на съпрузите само по исковете за собственост. Задължителното другарство обуславя съвместната процесуална легитимация на съсобствениците. За нея съдът следи служебно и има задължение да даде указание на участващите съделители, всеки от които е ищец по своето право на делба и съответно ответник по правото на делба на останалите, да конституират като съделители в делбата лицата, за които има данни по делото, че притежават права върху делбените имоти. В разглеждания случай по делото има достатъчно данни, от които може да се заключи, че съсобственик на делбения имот е и С. М. А., съпруг на съделителката П. Д. А. Той е признат за собственик, наред със съпругата си на 1/2 ид. ч. от имота с нот. акт № 40/2011 г. по давност и е бил страна по договора за продажба, оформен с нот. акт № 79/2012 г., с който двамата със съпругата му са се разпоредили с целия делбен имот. Пред настоящата инстанция във връзка с основанието за допускане на касационното обжалване всички страни заявяват като безспорен факта, че бракът между П. Д. А. и С. М. А. е сключен преди 1999 г., когато П. Д. А. е придобила 1/2 ид. ч. от имота на възмездно основание - договор за продажба. Следователно права върху тази 1/2 ид. ч. е придобил и съпруга й в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 21, ал. 1 СК и той следва да участва в делбата. Третите лица-купувачи по нот. акт № 79/2012 г., които са придобили делбения имот след предявяване на иска за делба, са изразили изрично несъгласие да встъпят в процеса като страна, но въпреки това решението на делбения съд ще ги обвърже на основание чл. 226 ГПК, за което и двамата им праводатели следва да участват в делбата като техни процесуални субституенти - срв. ТР 3/2013 г. на ВКС, ОСГК т. 3. Съгласно т. 6 от ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГК и ТК когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар. С оглед на изложеното както първоинстанционното, така и обжалваното пред ВКС въззивното решение са процесуално недопустими и следва да се обезсилят на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, а делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, при което следва да бъдат дадени указания на страните, да конституират като съделител в делбата и съпругът на съделителката П. Д. А. - С. М. А.. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение