Решение № 1083 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2009 г.

Решение № 1083 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Панайот Маринов Панов от с. Тънково, Бургаска област, против решение № 513 от 24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 155/2009 г., по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против отказ от 28.01.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР Бургас да отмени заповед № з1606 от 5.06.2007 г., с която на Панайот Маринов Панов е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на Република България. По делото се установило, че заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка не е обжалвана от касатора и е влязла в законна сила. Оспореният отказ бил постановен, след като Панов сезирал административния орган с искане за отмяна на ограничителната мярка. Директорът на Областна дирекция на МВР Бургас изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, установил, че заповедта, чиято отмяна се иска е издадена на основание чл. 76, т. 2 ( отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), констатирал, че Панов не е реабилитиран и отказал да отмени заповедта. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, който като установил, че не са налице законовите изисквания за отмяна на принудителната мярка, постановил отказ за отмяната й. След преценка на представените по делото доказателства съдът установил, че не са налице хипотезите за реабилитация по право на жалбоподателя, а по делото не са представени доказателства за съдебна такава, поради което направил извод, че отказът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗБЛД. Следва да се отбележи, че касаторът не твърди, че спрямо него е налице реабилитация, а излага доводи, че са му нарушени гражданските, човешките и европейски права. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че за да се отмени наложената на Панов принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД следва да се установи, че същият е реабилитиран. Доказателства и твърдения в тази насока липсват, поради което и изводът на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е правилен. Отказът за отмяна на наложената принудителна административна мярка не е в противоречие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 2, протокол № 4 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи предвижда, че се допускат ограничения на правото на придвижване, ако са предвидени в закон и има необходимост от прилагането им в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или правата на другите. Принудителната административна мярка по чл. 76, т. 2 (отм.) ЗБЛД е предвидена със закон, а прилагането й се обуславя от необходимостта да се защити обществения интерес, като след реабилитацията на Панов ще са налице основания за нейната отмяна. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,