Решение № 13864 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2030/2011 г.

Решение № 13864 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2030/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ), ред. ДВ, бр. 26 от 2009 г. Образувано е по доклад от 3.02.2011 г. на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика (КБККИПЕ/Комисията) в Народното събрание, с който е прието решение, че е налице конфликт на интереси по отношение на председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) - Стоян Кушлев. Докладът е изпратен по компетентност на Върховния административен съд за установяване конфликта на интереси заедно със събраните от комисията писмени доказателства. Пред съда за вносителя се явява адв. Юрий Митев, който от името на комисията поддържа констатациите и изводите в доклада, и моли да бъде постановено решение, с което да се установи наличието на такъв конфликт. Позовава се както на първоначално представените, така и на допълнително събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства. Ответникът Стоян Илиев Кушлев, чрез адв. Мария Славова оспорва доклада. Счита, че съгласно нормативната уредба Комисията няма правомощие за водене на дела относно независими държавни органи. Самото сезиране на Върховния административен съд за установяване на конфликт на интереси в дейността на председателя на КУИППД въз основа на този доклад е ненадлежно упражнено. По съществото на спора се поддържа становище за неоснователност на искането, като подробни доводи са развити в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема производството за процесуално допустимо. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗПУКИ, в действащата му редакция, за лице, заемащо публична длъжност по чл. 25, ал. 2, т. 1, конфликт на интереси се установява от Върховния административен съд. В тази разпоредба са изброени кои са тези лица и сред тях са и членовете на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание. Като се има предвид статута и начина на формиране състава на КОИППД, регламентиран в чл. 12 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), съдът счита, че е надлежно сезиран и дължи произнасяне по искането за установяване конфликт на интереси по отношение на проверяваното лице Кушлев, съобразно събраните по делото доказателства. По съществото на спора, като споделя аргументите на участващия по делото прокурор, възприети и от защитата, съдът приема следното: В доклада са изложени направените след проверка от КБККИПЕ констатации във връзка с две твърдения, съдържащи се в сигналите, по повод на които е образувана преписката, приключила с приемането му. Първото е, че бившият вече председател на КУИППД Стоян Илиев Кушлев, е назначил на работа в оглавяваната от него комисия 7 лица, 6 от които са роднини по съребрена линия на него и на съпругата му, и едно, на което той е кумувал на сватбата. Второто твърдение е за участие в управителните органи на две юридически лица с нестопанска цел, а именно, в Клубния съвет на Сдружение "Царски ловен клуб", вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с решение от 25.06.1993 г. на СГС по ф. д. № 11932/1993 г., и в Управителния съвет на "Национална развъдна асоциация по овцевъдство", вписано с решение № 656 от 11.06.2004 г. на Окръжен съд - Смолян по ф. д. № 317/2004 г. като сдружение с нестопанска цел за частна дейност. От съдържанието на доклада се налага извод, че с оглед на събраните при проверката по чл. 25 и сл. от ЗПУКИ доказателства, които не установяват наличието на родствена връзка между Кушлев и въпросните 7 лица, нито че те са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, не се поддържа наличието на конфликт на интереси на това основание. Решението на Комисията за конфликт на интереси е мотивирано с данните за участието на проф. Кушлев в управителните органи на двете сдружения, което участие не е отразено в декларацията по чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ. Не се поддържа твърдение, че от тази дейност той е получил възнаграждение или друга облага, и по делото няма данни в тази насока. Независимо от това, тезата за "свързани лица" се застъпи в първото съдебно заседание по делото и във връзка с нея по искане на Комисията се събраха допълнителни доказателства. "Свързани лица" са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. Няма спор, че като председател на КУИППД Стоян Кушлев е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 17 от ЗПУКИ, за което важи забраната на чл. 5 от с. з. да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение. Специален закон в случая е ЗОПДИППД, в чл. 12, ал. 6, т. 1 от който, като несъвместима дейност за членовете на същата комисия е определено участието им в надзорни, управителни или контролни органи на юридическо лице с нестопанска цел. Изложените по-горе фактически обстоятелства действително обосновават извод, че като председател на тази комисия, Стоян Кушлев е нарушил установената в двата закона забрана за несъвместимост. По аргумент от чл. 2 от ЗПУКИ, съдържащ легално определение за понятието "конфликт на интереси" обаче, само по себе си извършеното нарушение не означава, че е налице такъв конфликт. Разпоредбата гласи, че конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и представяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. От тълкуването на правната норма следва, че конфликтът на интереси предполага наличието на частен интерес и неизменно съпътстваща го облага, като тези обстоятелства трябва да бъдат установени по несъмнен начин към момента на извършване на преценката за конфликт на интереси. Това означава, че ще се стигне до такъв конфликт, само ако нарушаването на забраната за несъвместимост по чл. 5 е съпроводено с частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията по служба. По делото не се събраха доказателства за това, че участието на Стоян Кушлев в управителните органи на двете сдружения е довело до облага за него или за свързани с него лица, и в този смисъл, че той има частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2, нито че това му участие е повлияло или е могло да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията му на председател на КОИППД, очертани в чл. 13, ал. 2 от ЗОПДИППД и в чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на КУИППД. Липсата на тези елементи от фактическия състав на правната норма на чл. 2 от ЗПУКИ изключват в случая наличието на конфликт на интереси. По делото не се потвърди и тезата, че назначените в оглавяваната от Стоян Кушлев Комисия лица, са "свързани лица" с него по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ. Във връзка с това следва да се отбележи, че предвид последната разпоредба, казаното от него пред комисията при Дирекция "Главен инспекторат" на МС, че има родствени връзки по сватовство от VI степен с лицата Бойка Първанова, Георги Видров и Красимир Илков, е без правно значение. Изводът, че нарушаването на забраната за несъвместимост по чл. 5 от ЗПУКИ не води ex lege до конфликт на интереси, следва и от чл. 13, ал. 2, чл. 35 и 36 от с. з, както и от чл. 12, ал. 7, т. 5 и 6 от ЗОПДИППД, нормите на които уреждат правните последиците от нарушението. Така, съгласно чл. 35 от първия закон, нарушаването на визираната забрана се санкционира по административнонаказателен ред, а съгласно чл. 13, ал. 2, ако несъвместимостта е надлежно декларирана, лицето е длъжно да предприеме необходимите действия за нейното отстраняване в едномесечен срок от подаването на декларацията. От своя страна, чл. 12, ал. 7, т. 5 от специалния ЗОПДИППД предвижда, че несъвместимостта е основание за предсрочно прекратяване на правомощията на членовете на комисията, за които тя е налице. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод може да се извлече и от въведената с изменението на ЗОПДИППД (ДВ, бр. 42 от 2009 г.) нова т. 6 на чл. 12, ал. 7, съгласно която влизането в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, е самостоятелно и отделно от несъвместимостта основание за предсрочно прекратяване правомощията на членовете на комисията. Предвид изложеното съдът счита, че липсва фактическо и правно основание да се приема, че с продължилото участие на проф. Стоян Кушлев в управителните органи на двете юридически лица с нестопанска цел, за него е възникнал конфликт на интереси. Това участие е свързано с други правни последици за него, а именно, с прекратяване на правомощията му на председател на КОПДИППД, каквото междувременно е постановено, но то не може да обоснове извод за конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ и искането на вносителя не подлежи на уважаване. Въпреки този изход на делото съдът намира за неоснователно своевременно направеното от адв. Славова искане за присъждане на разноски, предвид липсата на официален документ за реално платено възнаграждение за правна защита и съдействие, договорено в размер на 500 лева. Отразеното в договора от 7.03.2011 г. (л. 43), че сумата е платена при подписването му, има характер на частен документ. Така мотивиран и на основание чл. 27, ал. 4 от ЗПУКИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2009 г.), Върховният административен съд, пето отделение,