Решение № 218 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 567/2013 г.

Решение № 218 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 567/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Направено е искане /рег. № 2452/13.03.2013 г. на РС-Разград/ от осъдения П. Д. С., в момента в затвора Варна, по чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда от 24.02.2012 г. по нохд № 1065/2011 г. на РС-Разград, поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от него и от защитника му- адв. Д. Д. АК-Разград. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 24.02.2012 г. постановена по нохд № 1065/2011 г. на РС-Разград отговорността на подсъдимия П. Д. С. от [населено място], в момента в затвора Варна, е ангажирана за извършено на 06.10.2010 г. в [населено място] престъпление по чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор. Производството пред Районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НК. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 13.03.2012 г. В искането си за възобновяване на делото осъденият навежда оплакване за ограничаване правото му на лично участие по делото, тъй като в хода на воденото наказателно производство той се е намирал вън от пределите на страната, което е причината да не бъде открит и уведомен за проведеното срещу него наказателно преследване. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет присъда, постановена при проведено задочно производство спрямо него, непроверена от въззивна или касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: Наказателното производство е образувано с постановление на прокурор от РП-Разград срещу П. Д. С. за това, че на 06.10.2010 г. в [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински документ-свидетелство за завършено основно образование Е-№ /, № 051471 и рег. № 211-33/16.06.1989 г., издадено от Основно училище "С. М. " [населено място], като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 2 от НК. За това деяние на С. не е бил провеждан разпит от разследващ орган, не му е било лично предявявано обвинение - за престъплението чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 2 от НК, тъй като не е бил открит на известния му адрес в страната, нито след щателно издирване е открит на друг адрес, в арестите или в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. С телеграма № 9989/10.03.2011 г. на ГДКП-София П. Д. С. е обявен за общодържавно издирване. Досъдебното производство, приключило на 15.11.2011 г. с мнение за предаване на С. на съд, а впоследствие и съдебното пред Районния съд е протекло в негово отсъствие, при условията съответно на чл. 206, във вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НК, респ. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НК, поради което С. не е бил привлечен като обвиняем и не е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. След влизане на присъдата в сила на 16.07.2012 г. прокурор от РП-Варна и постановил Европейска заповед за арест, при изпълнение на която на 01.03.2013 г. в [населено място] осъденият е бил задържан. Изложеното и данните по делото сочат, че осъденият не е знаел за образуваното и водено срещу него наказателно дело за престъплението, по което е осъден и да са налице данни, че се е укривал от правозащитните органи с цел да не понесе отговорност за деянието си. Правото на лично участие на обвиненото лице в наказателното производство е едно от основните му права, като преодоляването му от правоприлагащите органи е допустимо само при категорични данни, че то не желае да се възползва от това си право и се укрива с цел да избегне реализиране на наказателна отговорност. В случая, такива данни не се установяват и само на основание чл. 423, ал. 1 от НПК присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство на Разградския районен прокурор с оглед функциите му предоставени по чл. 46 от НПК. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК ВКС разгледа и въпроса за дължимата се мярка за неотклонение на осъдения С., с оглед възобновяване на производството по делото и намира, че най-подходяща е "подписка", като той следва незабавно да бъде освободен от местата за лишаване от свобода, освен ако не се задържа на друго основание. Поради изложените съображения и на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение