Решение № 3709 от 6.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кънчева, против решение 56 от 06.01.2022 г., постановено по адм. дело 7166/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което по жалба на РАМ КОМ ЕООД е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР) за кампания 2016 г. на ДФЗ с изх. 02-220-2600/3477#21 от 07.06.2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ , с което не е предоставена исканата субсидия , в размер на 10 610,22 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 22/300616/65809 на РАМ КОМ ЕООД. В касационната жалба за развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и постановяването му в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и оставяне в сила на оспореното в производството уведомително писмо като правилно и законосъобразно. Подробни съображения са развити в касационната жалба и молба от 29.09.2022 г., имаща характер на писмена защита. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, в размер, определен от съда в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът РАМ КОМ ЕООД, оспорва касационната жалба в писмен отговор и становище по подробни съображения и желае същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски по делото за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за Мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г. (ПРСР) за кампания 2016 г. на ДФЗ с изх. 02-220-2600/3477#21 от 07.06.2021г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е отказано финансиране за направление Биологично пчеларство на РАМ КОМ ЕООД. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и установил вярно и точно фактите по спора, като е извел и обосновал съобразени с материалния закон правни изводи. Административния съд констатирал, че във връзка с влезли в сила съдебни решения е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка Биологично земеделие от ПРСР за кампания 2016г. на изпълнителния директор на ДФЗ , с изх. 02-220-2600/3477 от 12.11.2018 г., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при което е постановено УП , предмет на съдебния контрол. От фактическа страна съдът е приел за установено, че РАМ КОМ ЕООД е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол с уникален регистрационен номер (УРН) 641830 и за кампания 2016 г. е подал заявление за плащане до ДФ Земеделие , Разплащателна агенция с УИН 22/300616/65809 от 05.05.2016 г., с което е заявил искането си за плащане по мярка 11 Биологично земеделие за 155 пчелни семейства, като в заявлението е вписан код на мярката БПП 6, който според Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие (Мярка 11) от ПРСР 2014- 2020 (Наредба 4/2015 г.) съответства на Биологично пчеларство в преход. 2016 г. е втората година по поетия от РАМ КОМ ЕООД ангажимент по посочената мярка за подпомагане. Съдът подробно описва извършените от административния орган проверки при които е установено, че заявените за подпомагане 155 пчелни семейства , са под контрол от 24.02.2015г. , съгласно рамков договор за биологично производство между жалбоподателя и Кю Сертификейшън АД. В уведомителното писмо изх. 02-220-2600/3477 #21 от 07.06.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие се посочва, че се налага санкция за не спазено изискване да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл.11,ал.5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Посочено е , че след изтичане на минималните периоди на преход към биологичното производство, съгласно чл. 36,§1 и чл.38 от Регламент на Комисията /ЕО/ 889/2008 от 05.09.2008г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ 834/ 2007г. на Съвета относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти не се предоставя финансово подпомагане за пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие/ период на преход/, като установеният размер се изключва от избираемия за подпомагане. Неспазване на изискванията да не се надвишават минималните периоди е друг вид изискване в съответствие с правната уредба. При тези фактически данни съдът е приел от правна страна, че жалбата е основателна, тъй като оспореното писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но е материално незаконосъобразно. Плащането е отказано поради неспазени от земеделския производител на базови изисквания , съгласно изискването на чл.11,ал.5 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014- 2020г. Мотивите на административния орган не е спазен нормативно установения срок, през който пчелните семейства в преход могат да получат финансово подпомагане , а именно за период от дванадесет месеца при спазване разпоредбите на Регламент /ЕО/ 834/2007 и Регламент /ЕО/ 889/2008 г. Правилен е извода на АССГ , че за процесния период / 2016г./ разпоредбата на чл.11,ал.5 от Наредба 4 е неприложима, включително по отношение на евентуално съдържащи се в нея изисквания. В тази връзка законосъобразно е прието от съда, за неприложимост и на съдържащите се в нея базови изисквания- доколкото в този й вид е влязла в сила по-късно/ДВ,бр. 38/2020 г., в сила от 24.04.2020г./ и не й е придадена обратна сила. И след като по делото липсват данни за неспазени от земеделския производител базови изисквания, определени нормативно в Приложение 2 към чл.13 и чл.19,ал.2 от Наредба 4/2015г. / в приложимата й редакция/.Не са установени основания по чл. 13/в редакцията, съгласно ДВ,бр.16/2015г., в сила27.02.2015г./ и чл.14 от същата Наредба за отказ от плащанията. Правилен е обобщаващият извод на АССГ, че не е налице приложимо материалноправно основание аналогично на соченото в процесния административен акт , което обосновава неговата / на акта/ незаконосъобразност. Съгласно приложимата разпоредба на чл.11,ал.4 от Наредба 4/2015г./ДВ,бр.16/2015г./- плащания по ал.1 се предоставят на подпомаганите лица за срок , който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл.36,ал.1,чл.37,ал.1 и чл.38,ал.1 на Регламент на Комисията/ЕО/ 834/2007 на Съвета относно биологичното производство , етикирането и контрола /OB, L 250 от 18.09.2008г./. В този смисъл изводите на първоинстанционният съд за нарушение на материалния закон са обосновани и съобразени с нормите на закона. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответната по касация страна РАМ КОМ ЕООД, своевременно заявени, които възлизат на 900 лева заплатени за адвокатски хонорар за настоящото касационно производство. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде отхвърлено. Заплащането на сумите е доказано с представения договор за правна помощ и съдействие от 21.03.2022 г., видно от който сумата е действително заплатена в брой, за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,