Решение № 9898 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от на министъра на вътрешните работи, чрез юриск. Стоев, срещу Решение №15083 от 20.04.2026г. по административно дело №9451/2025г. на Административен съд – София град. С доводи за неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения, несъответствие с материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед или алтернативно – връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез юриск. Райкова, поддържа касационната жалба. Ответникът Г. Ц. Г., чрез адв. Фичерова, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските по настоящото дело. Върховният административен съд, състав на второ отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на производството пред първоинстанционния съд е била заповед № 8121к-9800/29.07.2025г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.107, ал.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на Г. Ц. Г. на длъжността „старши експерт“ (автотранспорт) в сектор „Логистика“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, поради получена най - ниска годишна оценка за изпълнението на длъжността. С обжалваното решение първоинстанционният съд, по жалба на Г. Ц. Г., отменя процесната заповед. За да стигне до този резултат, съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, като е събрал относимите доказателства, извършил проверка за законосъобразност на оспореният пред него административен акт и приел, че същия е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на административния съд, послужили за постановяване на решението, предмет на настоящата касационна проверка, са законосъобразни и се споделят напълно от настоящия касационен състав. В производството по оспорване на заповеди, издадени на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл, съдът не е оправомощен да преценява съдържанието и правилността на поставената при атестацията оценка, а само да провери дали е спазена процедурата по атестация, предвидена в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /Наредбата/ и срока за прекратяване на служебното правоотношение. От доказателствата по делото безспорно се установява, че са били допуснати съществени нарушения на процедурата за оценяване на служителя Г. Ц. Г., разписана в Наредбата, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. /посл. изм. и доп. ДВ. бр.105 от 11 декември 2020г., доп. ДВ. бр.29 от 9 април 2021г./, действащата през оценявания период. Оценяването на изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции включва изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; провеждане на междинна среща; провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Общата оценка на длъжността следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните от нея компетентности за целия период на атестиране. Същевременно, тази оценка следва да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. От изготвения формуляр на Г. Г., с период на оценяване от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., е видно, че на 29.01.2024 г. е съгласуван индивидуалният работен план, а на 25.07.2024 г. е проведена междинна среща, като оценяващият ръководител е дал оценка за работата на служителя. Съгласно чл. 12, ал. 2 - 4 от Наредбата, на междинната среща оценяващият ръководител и оценяваният служител правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план, или на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложени конкретни задачи, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността. При необходимост някои от целите в индивидуалния работен план или възложените конкретни задачи могат да се изменят или пък да бъдат допълнени, както и да се набележат конкретни действия за подобряване на изпълнението. Оценяващият ръководител мотивира необходимостта от изменение и допълнение на целите в индивидуалния работен план. След приключване на междинната среща се попълва съответният раздел от формуляра за оценка. В тази връзка, от съществено значение е и описанието на проведената междинна среща. Правилни и обосновани са изводите на съда, че в процесния случай тази среща е проведена формално. Оценяващият е отразил във формуляра за провеждането й забележки и слабости при изпълнението на дейностите, но не е изложил конкретни препоръки към служителя с цел преодоляването им в посока задълбочаване на професионалните знания, опит и техническа компетентност. Този пропуск е съществено нарушение на нормативно регламентираната процедура по междинното атестиране на служителя Г.. Друго съществено процедурно нарушение е липсата на точно и ясно посочване във формуляра от проведената междинна среща, кои от седемте поставени в индивидуалния работен план цели Г. действително не изпълнява качествено. В тази връзка е правилен извода на съда, че на междинната среща преглед и обсъждане на нивото на изпълнение на поставените цели реално не е проведено. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от Наредбата на заключителната среща оценяваният представя накратко основните си постижения, възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка за своето изпълнение, след което оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план, степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност и подходящите действия за развитие на служителя. След приключването й се попълва формулярът. В процесния случай, в административната преписка липсват доказателства тези стъпки да са изпълнени, поради което са правилни и изводите на съда, че заключителна среща е била формално проведена. От административната преписка не може да се установи дали служителят е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, и дали евентуалното неизпълнение е в резултат от обстоятелства, изцяло зависещи от служителя, както и че служителят не е показал за преобладаващата част от компетентностите по длъжностната характеристика съответните знания, умения и поведение, т. е. че същите не отговарят на изискванията, предвид критериите по чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 15 от Наредбата /приложение № 1 към чл. 15/. При изготвяне на работния план е нарушена разпоредбата на чл. 9 от Наредбата, според който в индивидуалния работен план се определят целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода, като целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. От индивидуалния работен план на Г. Г. не може да се установи, какви са критериите за изпълнението на описаните цели, защото такива критерии не са посочени. Индивидуалният работен план на Г. не позволява извършването на оценка на качеството на извършената от него работа за атестационния период, която да отчете степента на постигне на целите от този план и показаните компетентности. Допуснатите от органа по атестирането и описани по – горе нарушения на Наредбата са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която, в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван, с оглед изпълнението на целите и задачите, и демонстрираните професионални компетентности за целия период на оценяване. По този начин са нарушени и целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от Наредбата, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане на целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура, справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. Гореизложеното налага категоричен извод, че в процесния случай процедурата по оценяване на държавния служител не е спазена, което обосновава незаконосъобразност на прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и правилно е довело до постановяване на процесното съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед. С оглед горните фактически и правни констатации, неоснователни остават всички наведени доводи в касационната жалба за липсата на констатираните от първоинстанционния съд нарушения на процедурата по оценяване на оспорващия процесната заповед. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС, като споделя всички правни изводи на административния съд, приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено, своевременно направеното и доказано искане на ответника в настоящото касационно производство, за присъждане на направените от него разноски за адвокатски хонорар, които са в размер на 500 /петстотин/ евро и за тях следва да бъде задължен касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,