Решение № 2966 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6562/2016 г.

Решение № 2966 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6562/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София, срещу Решение № 356/11.04.2016 г, постановено по адм. д. № 1024/2015 г, по описа на Административен съд-София област. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г, на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София, в частта относно ненанасянето в регистъра по отношение на имот: трансформаторен пост, представляващ сграда за енергопроизводство - "Л.", съставляващ мачтов трафопост, находящ се до [улица]- пресечена с [улица], по плана на [населено място], при граници: от юг - [улица]с о. т. [номер] с посочен идентификатор на имота, в който се намира сградата: [номер] по одобрената кадастрална карта и делото е върнато като преписка на същия административен орган за нанасяне в кадастралната карта и вписване в кадастралния регистър на данни за собственик върху процесния имот. Със същото решение Агенцията по геодезия, картография и кадастър е осъдена да заплати на [фирма] разноските по делото, в размер на 550, 00 лв. (петстотин и петдесет лева). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител оспорва касационната жалба като излага становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която то е неблагоприятно. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за НЕДОПУСТИМО. Съображенията за това са следните: С оспореното решение Административен съд-София област е отменил по жалба на [фирма] Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г, на изпълнителния директор на АГКК, гр. София, издадена на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на [населено място], [община], област [област], в частта й относно ненанасянето в регистъра по отношение на имот: трансформаторен пост, представляващ сграда за енергопроизводство - "Л. ", съставляващ мачтов трафопост, находящ се до [улица]- пресечена с [улица]по плана на [населено място], при граници: от юг - [улица]с о. т. [номер] с посочен идентификатор на имота, в който се намира сградата: [номер] по одобрената кадастрална карта и делото е върнато като преписка на същия административен орган за нанасяне в кадастралната карта и вписване в кадастралния регистър на данни за собственика на имота. Със Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 година, в сила от 26 юли 2016 година) разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР е изменена, като понастоящем предвижда, че одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49 от ЗКИР, каквото е настоящото. С § 34 от ПЗР на ЗИД ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 година) е уредена процедурата по довършване на административните производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, започнати към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но липсва такава за съдебните производства, които са висящи към посочения момент. За тях се прилага разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, изключваща съдебното обжалване на такива актове. От гореизложеното се налага изводът, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, жалбата на [фирма] срещу Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г, на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място], [община], област [област], в частта й относно ненанасянето в регистър по отношение на имот: трансформаторен пост (описан по-горе подробно), е недопустима на осн. чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по същество по недопустимата жалба, съдът е постановил към настоящия момент недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено в частта, с която по жалба на [фирма] е отменена заповедта на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София и вместо него да се постанови друго, с което подадената пред първоинстанционния съд жалба да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касаторът, ответникът по касация ще следва да бъде осъден да заплати на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100, 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, редуцирани на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на касаторът в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,