Решение № 2692 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юриск. М. Цеклеова - Захова против решение 1022/02.06.2023 г., постановено по адм. дело 250/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1887-0127170/12.01.2023 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед, предвид установеното по безспорен начин нарушение. По подробно изложени в жалбата аргументи касаторът възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката и съответствието с целта на закона. Твърди, че при издаването на оспорения акт административният орган действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. В тази връзка се позовава на практика на Върховния административен съд. Касаторът счита изложените от страна на първоинстанционния съд мотиви във връзка с даденото тълкуване от Съда на ЕС /СЕС/ по дело С-97/21 за неправилни, като поддържа възражение, че не е налице преценка за наличието на несъразмерност в конкретния случай с оглед издаденото и приложено по делото наказателно постановление. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ДАСтоймирски ЕООД - гр. Симитли, в депозирано от процесуалния представител адв. Т. Тошев писмен отговор, я оспорва и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя копие от преводно нареждане от 06.07.2023 г., с което е заплатена наложената санкция с наказателно постановление 700845-F688841/26.04.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности София, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол . Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1887-0127170/12.01.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности гр. София, с която на ДАСтоймирски ЕООД е наложено запечатване на търговски обект магазин за плод и зеленчук 10, находящ се в гр. Благоевград, ж.к. Ален Мак 10, стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 12.11.2022 г. при контролна покупка на 0.695 кг. банани на стойност от 2,09 лв. За да отмени наложената на дружеството принудителна административна мярка (ПАМ) първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение материалния закон. Съдът е обосновал извода си за незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. В тази връзка е приел, че в случая нарушението е безспорно установено, но изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни и не съдържат обосноваване на обстоятелството как тежестта на конкретното нарушение обуславя определянето на срока за налагане на ПАМ в размер на 14 дни. Приел е, че в оспорената заповед липсват мотиви относно утежняващите или смекчаващите обстоятелства, имащи връзка с нарушението, като липсва и обосноваване, основано на съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на конкретното нарушение, в това число реализиран оборот с оглед стойността на предлаганите стоки, разлика между касова и фактическа наличност, респ. причините за тази разлика, съпоставка с оборота в други дни и др. Обсъдил е и обстоятелството, че административният орган не се е съобразил и с местонахождението и площта на търговския обект, със стойността на неотчетената продажба, както и с обстоятелството, че липсват установявания за други нарушения от страна на търговеца. Съдът е приел, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, които да отразяват особеностите на процесния случай, което води до невъзможност да бъде направена преценка за съответствието на мярката с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и съответствието с целта на закона. След извършването на преценка на наказателноправния характер на процесната процедура за търсене на отговорност и санкции и предвид практиката на СЕС, първоинстационният съд е квалифицирал процесната ПАМ като санкция с наказателноправен характер и е приел, че същата не е съобразена с даденото Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 на СЕС тълкуване на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. С оглед изложеното съдът е обосновал извод, че административният орган е допуснал нарушение на законовите изисквания и е постановил отмяна на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е обосновано е приел, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, както и правилно са възприети фактите и обстоятелствата, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на ПАМ. Неизпълнението на задължението на лицето по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ при извършена контролна покупка от органите по приходите на 0.695 кг. банани на стойност от 2,09 лв. да издаде фискална касова бележка, представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба. Спорът в случая се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. Следва да се споделят изводите на първостепенния съд относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на 14 - дневен срок на продължителност на мярката. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, както основателно посочва и касатора. С възможност за преценка обаче органът разполага по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Задължението на приходния орган да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок 30 дни, произтича първо от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и второ от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи мотиви относно извършеното нарушение, което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона, както основателно посочва и първоинстанционния съд. В акта липсват и данни за извършен от страна на приходната администрация анализ по отношение на местонахождението на обекта, клиентопотока, както и начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. От посоченото обстоятелство за наличието на обособена площ на тротоара пред магазина, в която има разположена стока, както и изброяването на предлагания от търговеца асортимент стоки плодове и зеленчуци, не се установява с какво видът на дейността, потребността на предлаганите стоки и работното време на обекта са допринесли към определянето на срока на мярката. В заповедта липсват също и данни досежно дневния оборот на процесния търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката. Не е извършена и преценка на установената с протокола за извършена проверка от 12.11.2022 г. липса на разлика между отчетената и фактическата касова наличност. Съгласно разпоредбата на чл. 169 АПК законодателят изрично е посочил, че когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Излагането на бланкетни мотиви не означава изпълнение на разпореденото в чл. 169 АПК и като се има предвид константната съдебна практика, неизлагането на мотиви относно срока по чл. 186, ал. 1 ЗДДС води до отмяна на заповедта за принудителната административна мярка. В тази връзка се налага изводът, че извършеното от административния орган нарушение поради неизлагането на конкретни мотиви за срока на запечатването на търговския обект, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и само на това основание заповедта за ПАМ е незаконосъобразна. Изложените в първоинстанционното решение мотиви досежно налагането на процесната мярка в нарушение на Директива 2006/112/ЕО, с оглед даденото в решение по дело С-97/21 на СЕС тълкуване, са относими към конкретния случай, доколкото от ангажираните по делото доказателства е видно, че за същото нарушение спрямо търговеца е издадено наказателно постановление 700845-F688841/26.04.2023 г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В действителност, в оспореното пред настоящата инстанция решение не са изложени мотиви досежно ангажираните доказателства във връзка с проведеното административнонаказателно производство, но така констатираното нарушение, обсъдено ведно с представеното пред настоящата инстанция доказателство за заплащането на имуществената санкция, наложена с цитираното постановление, видно от платежно нареждане от 06.07.2023 г., обосновават правилността на достигнатия от първоинстационния съд краен извод за за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност. Мотивите на първоинстанционния съд относно наказателноправния характер на мярката като санкция, не се споделят от настоящия касационен състав. Наистина принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, но както многократно ВАС се е произнасял, мярка, наложена след преустановяване на нарушението, какъвто процесният случай не е, има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. Изложеното обаче не променя достигнатите от съда крайни изводи за незаконосъобразност на издадената заповед. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и направеното искане за разноски от ответника по касация, такива не се присъждат, тъй като няма доказателства да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение