Решение № 12128 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4411/2013 г.

Решение № 12128 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4411/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. и от "Протекс" ООД, гр. П. против решение № 196/30.01.2013 г. на Административен съд -В., постановено по адм. д. № 2513 по описа за 2012 г. на този съд, поправено с решение № 3113/09.12.2013 г. на Административен съд -В. по същото дело. Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 1104457/15.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. в следните части: в която за данъчен период м. 12.2009 г. е начислен ДДС в размер на 98 896,41 лв. и съответните лихви и в която за данъчен период 2009 г. е определен корпоративен данък за внасяне в размера над 4 764,82 лв. и съответните лихви. "Протекс" ООД, чрез управителя си С. Д. обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата й срещу горепосочения РА. Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата подадена от "Протекс" ООД и основателност на тази подадена от Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на спора пред АДмС - В. е бил Ревизионен акт № 1104457/15.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 192/18.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" В., с който на дружеството за данъчни периоди м. 12.2008 г. и 08.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 27 100 лв., през м. 12.2009 г. е начислен ДДС в размер на 98 896,14 лв., за данъчни периоди 2008 г. и 2009 г. по реда на чл. 122 от ДОПК е определена основа за облагане с данъци, определен е допълнителен корпоративен данък за внасяне общо в размер на 57 581,59 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е че следва да се откаже претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 240 лв. през м. 12.2008 г. и 22 860 лв. през м. 08.2009 г. Посочил е че липсва основание за начисляване на ДДС през данъчен период м. 12.2009 г. за констатирани липси на стоки, материали и съоръжения. Приел е, че липсват неотчетени продажби на материали, стоки, продукция и съоръжения на стойност 494 482,05 лв. през данъчен период м. 12.2009 г., поради което и начисления от органа по приходите ДДС в размер на 98 896,41 лв. е начислен в нарушение на закона, поради което е отмени РА в тази му част. Приел е, че РА за данъчен период 2009 г., в частта в която е определен корпоративен данък за внасяне в размера над 4 764,82 лв. и съответните лихви също следва да бъде отменен. По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. В.: Жалбата е неоснователна. Настоящият касационен състав намира решението за правилно в частта, отменяща определените с РА задължения за данъчен период м. 12.2009 г. и е начислен ДДС в размер на 98 896,41 лв. и съответните лихви и за данъчен период 2009 г. е определен корпоративен данък за внасяне в размера над 4 764,82 лв. и съответните лихви. По отношение на начисления през м. 12.2009 г. ДДС в размер на 98 896,41 лв., правилно е посочил първоинстанционният съд, че липсва основание за начисляване на ДДС през данъчен период м. 12.2009 г. за констатирани липси на стоки, материали и съоръжения. В конкретния случай липсите са установени при извършена инвентаризация на имуществото на ревизираното лице на 05.10.2011 г. Именно в данъчния период на извършената инвентаризация възниква правото на приходната администрация да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Извършването на корекция почти две години преди установяването на липси е в нарушение на материалния закон и е недопустимо. Дори да се приеме за обоснован извода, че несъответствието между наличните към 05.10.2011 г. материали, стоки, продукция и съоръжения, установени при инвентаризация и тези, отразени в счетоводството, е в резултат на неосчетоводени продажби, то начисляването на ДДС за продажби следва да се извърши в периода на установяване на обстоятелствата. Не е ясно как органът по приходите определя данъчния период, през който следва да се начисли ДДС. С. като органът по приходите твърди наличието на доставка на стоки, то той е длъжен да установи всички елементи на тази доставка - страни, прехвърляне на право на собственост, дата на данъчно събитие, възмездност на сделките и цена на сделките. Нито едни от тези елементи не е доказан от приходната администрация, нито дори са наведени твърдения в тази насока. Правилно и законосъобразно е отменен РА в частта на начисления от органа по приходите ДДС в размер на 98 896,41 лв. По приложението на ЗКПО. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че липсва основание за увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. със сумата от 494 482,05 лв., представляваща отчетна стойност на материали, стоки, продукция и съоръжения, които не са налични към 05.10.2011 г. при извършена инвентаризация. През 2009 г. не са отчетени липси или брак на тези активи, респективно не е отчетен разход за липси или брак, за да бъде извършено преобразуване по реда на чл. 28 от ЗКПО, поради което и извършеното преобразуване е в нарушение на закона. Декларирания финансов резултат на ООД "Протекс" за 2009 г. загуба в размер на 902 лв. правилно е увеличен на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО със сумата от 48 550,16 лв. - непризнати разходи за брак. След извършеното преобразуване финансовия резултат на дружеството е печалба в размер на 47 648,16 лв., а дължимия корпоративен данък възлиза на 4 764,82 лв. Ревизионния акт в частта, в която е установен корпоративен данък за 2009 г. над така посочения размер правилно е отменен. По жалбата на "Протекс" ООД. Направените оплаквания са неоснователни. Предмет на касационната жалба е решението, в частта отхвърляща жалбата на "Протекс" ООД против оспорения РА. С касационната жалба са изложени доводи за нищожност на РА, поради липса на подпис на един от членовете на ревизиращия екип на ревизионния доклад. Правилно е прието от първостепенният съд, че подписването на РД от само един от съставилите го органи по приходите и пороците в съдържанието му не засягат валидността на РА. РД е процесуално действие на органите по приходите, част от фактически състав на ревизията и неразделна част от РА. Пороците му не обуславят нищожност на РА. В този смисъл е ТР № 5/22.06.2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 4/2014 г. Според т. 2 от ТР не е налице нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, не е спазено изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК за полагане на подписи от всички органи по приходите, които са го съставили. Относно отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури № 0.. 93/23.12.2008 г. и № 0.. 101/19.08.2009 г., издадени от ЕТ "МОД Металик" с предмет стригална и режеща машини. Съдът правилно е приел, че са налице сделки на стоки, определени по своя род, индивидуализирани в процесните фактури, но получените машини не се използват в икономическата дейност на предприятието. Видно от материалите по делото през 2009 г. дружеството не отдава под наем или замяна собственото си оборудване /машини/, а само части от сгради. От РЛ не са представени доказателства за реалното предаване на стоките. След като става въпрос за родово определени вещи, е необходимо съгласно чл. 6 ЗДДС, както и по чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата) да се докаже прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, т. е. съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, чрез приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други доказателства за предаването на стоките, каквито липсват по процесната доставка. Правилно е приел съда, че за посочените машини претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 240 лв. през м. 12.2008 г. и 22 860 лв. през м. 08.2009 г. следва да бъде отказано. По приложението на ЗКПО. За данъчен период 2008 г. в РА е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумата от 32 244,70 лв., представляваща начислени разходи за амортизации. Правилно е посочено, че през данъчен период 2008 г., в период от 12 месеца, са налице активи, които не се използват. Налице е хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗКПО, като ООД "Протекс" е следвало от 01.02.2009 г. да преустанови начисляването на амортизации на тези активи. Независимо, че ал. 1 на чл. 59 от ЗКПО предвижда активите да не се използват за срок по-дълъг от 12 месеца, корекция на начислените амортизации се извършва в годината в която изтича дванадесет месечния срок, съгласно ал. 2 на чл. 59 от ЗКПО. В конкретния случай 12 месечния срок изтича през 2008 г. и именно през този отчетен период годишната данъчна амортизация на данъчно задълженото лице се намалява с размера на начислената данъчна амортизация за актива през дванадесетте месеца, през които активът не се е използвал. "Протекс" ООД не е изпълнил задължението си да намали размера на начислените амортизации в изпълнение на чл. 59, ал. 2 от ЗКПО и това е извършено от органа по приходите с процесния ревизионен акт. Предвид изложените съображения, съдът правилно е приел, че РА в частта, в която е определен корпоративен данък за 2008 г. за постановен при спазване на материалния закон. Относно ЗКПО за 2009 г. правилно е посочил първоинстанционният съд, че след извършеното преобразуване финансовия резултат на дружеството е печалба в размер на 47 648,16 лв., а дължимия корпоративен данък възлиза на 4 764,82 лв. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на "Протекс" ООД като ответник по касация се дължат разноски в размер на 5301,15 лв. съгласно уважената част. На ответника по касация Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. при ЦУ на НАП съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следа да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1327, 58 лева. По компенсация следва да се осъди "Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. при ЦУ на НАП да заплати на "Протекс" ООД разноски в размер на 3973,57 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,