Решение № 10367 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 299/2019 г.

Решение № 10367 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 299/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Каваков, подадена чрез адв. В. Стоянов от АКП, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 670/9.11.2018 г. по адм. дело № 533/2018 г. на Административен съд- Пазарджик (АС Пазарджик).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител- адв. В. Стоянов, твърди незаконосъобразност на решението, поради това, че е постановено, при съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Поддържа, че установената пред съда фактическата обстановка сочи за лоши санитарно- битови условия и пренаселеност на килиите, в които е пребивавал. Моли решението да бъде отменено и съответно исковете уважени.

Ответникът– Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в писмен отговор, подаден от юрисконсулт М. Василева моли да се отхвърли като неоснователна подадената касационна жалба и да се потвърди като правилно и законосъобразно съдебното решение на АС Пазарджик.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

С обжалвания съдебен акт на Административен съд – Пазарджик, е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен искът на Р. Каваков 7- ми отряд, 701 килия 01– ва група Затвора Пазарджик против ГД "Изпълнение на наказанията" - София с правно основание чл. 284 ЗИНЗС и цена на иска 150 000 лева.

Решаващият съд, за да приеме този резултат е формирал мотиви, че в проведеното исково производство не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Затвора София, ЗО "Кремиковци", Ловеч и Пазарджик, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца и да са имали някакво отрицателно въздействие върху лицето.

Разгледани са условията, при които е пребивавало лицето във всяко едно от местата за лишаване от свобода- Затвора София, ЗО "Кремиковци", Ловеч и Пазарджик.

Намира за действително установено по делото, че спалните помещения, в които се е намирал ищецът са изключително пренаселени – има по-малко от 4 кв. м. на човек, но от друга страна е установено, че същите са оборудвани с тоалетна с течаща студена вода.

Приема за установено, че в килиите има отварящи се прозорци, като относно хигиената е доказано, че за нея се грижат затворниците, а препаратите се предоставят от затворническата администрация.

Достигнат е извод, че не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на санитарно- хигиенни условия (на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалното помещение и на условия за поддържане на лична хигиена).

Намира, че доколкото в производството по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не е установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да се обсъжда и следва да се приеме, че също не е налице.

В заключение адм. съд намира, че искът следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на претендираните вреди, като се отхвърли и акцесорния иск за лихва от дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

1. Правилно искът за присъждане на обезщетение в размер от 150 000 лева, предявен срещу ГДИН за периода от 23.02.2000 г. до 1.06.2009 г. е отхвърлен, като неоснователен, но поради различни съображения от тези развити от адм. съд.

1. 1. За част от процесния период от 23.02.2000 г. до 1.06.2009 г. Министерство на правосъдието, а не ГДИН е органът осъществяващ прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Министерство на правосъдието е било юридическото лице по смисъла на чл. 205 от АПК, към което се числят служителите, от затворите на територията на РБ, по време на действието на Законът за изпълнение на наказанията (отм. ДВ бр. 25 от 3.04.2009 г.) Съгласно разпоредбите на отменения закон единствено Министерство на правосъдието е юридическото лице, към което се включват всички служители на всяка една затворническа администрация.

С влизане в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) – (ДВ бр. 25 от 3.04.2009 г. - в сила от 1.06.2009 г.), считано от 1.06.2009 г., прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка (чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС). Затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГД "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС). От 1.06.2009 г., същата има качеството на юридическото лице по смисъла на чл. 205 от АПК. ЮЛ- ГДИН, срещу когото е предявен иска не е пасивно легитимирано да отговаря по него за процесния период от 23.02.2000 г. до 1.06.2009 г. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник определя неоснователност на претенцията.

1. 2. Наред с това искът за периода: 23.02.2000 г. - 13.06.2011 г., когато ищецът е настанен в Затвора София и ЗО Кремиковци e погасен по давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД, във вр. с & 1 ЗОДОВ давността за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е 5 години. В Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието- кой е началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, следва да се приема, че погасителната давност е започнала да тече от 13.06.2011 г. и е изтекла на дата 13.06.2016 г.

Несъмнено към датата на предявяване на исковата молба на 30.05.2018 г., давността за този исков период, обхващаш претенция, която е със своите характеристични параметри и особености на въздействието е била изтекла. При наличието на изтекъл пет годишен давностен срок и релевирано възражение от ответника в писмения отговор (лист 48), претенцията следва да се счита погасена и искът подлежи на отхвърляне.

1. Основателни са оплакванията на касатора за неправилност на извода на АС Пазарджик за липса на незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на Затвора Пазарджик за останалата част от процесния период, изразяващо се в неосигуряване на затворника на минимална жилищна площ от 4 кв. м., каквото е изискването на ЕКПЧ и утвърдената практика на ЕСПЧ. От приобщените по делото доказателства се установява, че за части от процесния период в Затвора – Пазарджик от 28.07.2015 г. до 14.07.2016 г.; и от 1.12.2017 г. до 30.05.2018 г. се установява жилищна площ под 3 кв. м., което не отговаря на установения от ЕСПЧ жилищен минимум.

Именно в § 166 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори "Нешков и други против България" на ЕСПЧ, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по- малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Безспорно по делото се доказват фактите, относно нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., ) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ.

Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочените обстоятелства са от естество да причинят на касатора негативни емоции, физически и психически дискомфорт, който е в пряка причинно- следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури на затворника нормални условия за изтърпяване на наказанието.

Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.

1. Предвид изложеното искът на Р. Каваков за претърпени неимуществени вреди в резултат на лоши битови условия в Затвора Пазарджик е основателен до размер от 800 лв. Тази сума, съобразно критериите за справедливост, определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето.

По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая този момент е от дата 30.05.2018 г., когато е подадена исковата молба от лицето.

1. В останалата част искът за обезщетение за лошите условия в затвора, вкл. за периода от 13.06.2011 г. до 28.07.2015 г. е неоснователен. От приобщените доказателства се установява, че няма влошаване на здравето в резултат на престоя в Затвора Пазарджик.

Неоснователни са развитите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на извода на АС Пазарджик за наличието на незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на Затвора Пазарджик, изразяващо се в неосигуряване на добри санитарно хигиенни условия. В мястото за лишаване от свобода редовно се извършат мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и деритизация (лист 110 от делото).

Лишеният от свобода в бил в помещения, със санитарен възел и постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Изпълнени са изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г., във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно, достъпа до санитарни възли и течаща вода. Освен това предвид останалите развити оплаквания на ищеца липсват данни за влошени битови и санитарно- хигиенни условия няма индикации за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Налице е добра проветримост и осветеност на помещенията- чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС.

1. При този изход от касационното оспорване, съдебното решение следва да бъде частично отменено, като ГДИН следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лв, за лошите хигиенно- битови условия в Затвора Пазарджик.

Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума значително по- малка от така претендираната с исковата молба.

В останалата част, с която е отхвърлен искът за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 150 000 лв решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН за тази инстанция е неоснователно, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение