Решение № 13089 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2014 г.

Решение № 13089 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от генерал-майор Димитър Стоянов Димитров от гр. София срещу решение № 3455 от 23.05.2014 г., постановено по адм. д. № 12091/2013 г. по описа на Административен съд- София град. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил изцяло исковите претенции на касатора срещу Агенцията за държавна финансова инспекция за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му от общо 29 броя отменени като незаконосъобразни наказателни постановления, както следва: НП № 11011365/30.04.2008 г.; НП № 11011343-2007/29.04.2008 г.; НП № 11011347/29.04.2008 г.; НП № 11011337-2007/29.04.2008 г., НП № 11011349-2007/29.04.2008 г.; НП № 11011359-2007/30.04.2008 г., НП № 11011355/30.04.2008 г.; НП № 11011342/30.04.2008 г., НП № 11011351-2007/29.04.2008 г.; НП № 11011360/30.04.2008 г., НП № 11011358/30.04.2008 г.; НП № 11011344-2007/29.04.2008 г.; НП № 11011367-2007/30.04.2008 г.; НП № 11011366/30.04.2008 г.; НП № 11011363/30.04.2008 г., НП № 11011364-2007/30.04.2008 г.; НП № 11011356/30.04.2008 г., НП № 11011362/30.04.2008 г.; НП № 11011340/29.04.2008 г., НП № 11011368-2007/30.04.2008 г.; НП № 11011345/29.04.2008 г., НП № 11011348-2007/29.04.2008 г.; НП № 11011352/29.04.2008 г. и НП № 11011353/30.04.2008 г. имуществени вреди в размер общо на 1391 лв., от които 1300 лв. заплатени от ищеца за водене на 29-те дела адвокатски възнаграждения и 91 лв. държавни такси, както и неимуществени вреди - негативни психически изживявания- срам, унижение, гняв и безпокойство и уронване на доброто му име в обществото - в размер общо на 29 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Според Димитър Димитров съдът неправилно е приел, че наказателните постановления не са административни актове по смисъла на чл. 203 от АПК, от които могат да се претендират вреди по ЗОДОВ, а съставляват актове на особена правораздавателна дейност като особена юрисдикция. Подобно тълкувание противоречало и на разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на РБ. По горните съображения Димитров твърди неправилност на съдебното решение и моли същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Богданов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по изложените в жалбата и устно в хода по същество съображения. Ответникът, Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, редовно призован, се представлява от юриск. Димитров, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил изцяло обективно съединените искове на генерал-майор Димитър Стоянов Димитров срещу Агенция за държавна финансова инспекция за обезщетение за вреди, произтичащи от издадените, но отменени с влезли в сила съдебни решения 29 бр. наказателни постановления /НП/ на органите на АДФИ, с които на ищеца са наложени административни наказания за нарушения на Закона за обществените поръчки. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел на първо място, че наказателните постановления, от които се претендират настъпилите вреди, макар и отменени като незаконосъобразни по съдебен ред, не съставляват административни актове по смисъла на АПК и не подлежат на обезвреда по чл. 203 и следващите от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е мотивирал с това, че в производството по ЗАНН при упражняване на правомощието си по налагане на административно наказание, административният орган, какъвто безспорно е АДФИ, действа не в упражняване на типична административна дейност, а като орган, реализиращ държавна наказателна репресия - т.е. като орган, осъществяващ административнонаказателна юрисдикция. С оглед гореизложеното наказателното постановление подлежи по закон на оспорване пред районния съд по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, и - едва на касация - пред административните съдилища по реда на АПК, поради което наказателното постановление не може да се приравни на незаконосъобразен административен акт, подлежащ на оспорване по АПК, каквито са актовете по чл. 203, от чиято незаконосъобразност може да се търси обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. Наред с горните мотиви, съдът е изложил и допълнителни такива относно претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено за обжалване на наказателните постановления пред съд адвокатско възнаграждение. АССГ е приел, че тази претенция се явява неоснователна и на още едно, допълнително основание - липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменените наказателни постановления и заплатените суми за адвокатско възнаграждение, доколкото тези суми съставляват разноски за водене на съдебно производство, чието възстановяване, ако не е уредено в самия процесуален закон - НПК и АПК, не може да се търси по реда на ЗОДОВ. Съдебното решение на АССГ е частично неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото не е имало спор за фактите, които накратко се свеждат до следното: С 29 наказателни постановления на ищеца са наложени административни наказания - глоба. Тези наказателни постановления са били обжалвани от Димитров пред съд, в съдебните производства по обжалването на които същият е ангажирал адвокат и е подписал договори за адвокатска защита и съдействие, по част от които само е уговорил заплащане на адвокатски хонорар, а по друга част реално е заплатил такъв, видно от вписаното в самите договори. Не е спорно, че Димитров действително е била защитаван по образуваните пред Районен съд - София, а впоследствие и на касация пред АССГ съдебни производства, в резултат на които издадените срещу касатора НП са били отменени. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че в случая отменените наказателни постановления не представляват незаконосъобразни административни актове по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от тях, не могат да се компенсират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Неправилен е и изводът на административния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод е мотивиран със съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав на ВАС приема, че от незаконосъобразните актове - процесните наказателни постановления, отменени по съответния ред с влезли в сила решения, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателните постановления. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът- касационен жалбоподател в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не бяха издадени процесните, отменени впоследствие като незаконосъобразни, наказателни постановления. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Димитров вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателните постановления, с които е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. Следва да бъде споделен доводът на жалбоподателя за това, че липсата на установена в закон задължителност на адвокатската защита по дела за обжалване на наказателни постановления, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадените наказателни постановления. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условия за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (в т. см. решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на III г. о.; решение № 355/3.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по г. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) В конкретния случай касаторът е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на отменените НП само за сумата от 831.25 лв., тъй като само за тази сума са представени доказателства за плащането й. За разликата от 831.25 лв. до пълния предявен размер от 1300 лв. искът за имуществени вреди по това перо следва да бъде отхвърлен поради липсата на доказателства за реалното им настъпване. В договорите за правна защита и съдействие, касаещи тези суми, само е уговорено адвокатско възнаграждение, без да са налице съответните вписвания в тях или да са представени други доказателства за реалното им плащане. Неоснователна се явява и претенцията на касатора за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 91 лв заплатени от ищеца държавни такси в производствата по обжалване на отменените НП. И в този случай ищецът не е доказал по съответния ред при условията на пълно и главно доказване реалното настъпване на тези вреди, тъй като, видно от представените по делото банкови документи, вносител и задължено лице по плащанията не е Димитър Димитров, а Николай Аргиров. Обстоятелството, че платецът на сумите е процесуален представител на ищеца в съдебните производства по атакуване на издадените НП не доказва факта, че тези суми са платени от Димитров. ЗОДОВ не предвижда възможност настъпването на който и да било от фактическите елементи на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се предполага. Неоснователна като недоказана се явява и претенцията на Димитров за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на отменените като незаконосъобразни НП. Ищецът не е изпълнил задължението си за провеждане на пълно и главно доказване в исковия процес по ЗОДОВ и не е успял да докаже реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди. В съдебното производство по този повод е изслушан само един свидетел- адв. Николай Аргиров, който свидетелства за притесненията на Димитров, свързани с нормалното упражняване на правото му на защита срещу атакуваните от него НП, но не доказва такива по съдържание, степен и интензитет болки и страдания, извън обичайните притеснения на всяка страна в съдебен процес, които да обосноват реално настъпване на неимуществени вреди от вида на твърдените. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява частично основателна. Решението на АССГ следва да бъде отменено в частта му, в която съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 831.25 лв. обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за съдебните производства по отмяна на цитираните НП, и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди АДФИ да заплати на Димитър Димитров сумата от 831.25 лв. В останалата му част съдебното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила като правилно, но не съгласно мотивите на първоинстанционния съд, а съобразно мотивите на настоящия касационен състав. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение