Решение № 10088 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7268/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

С решение 854 от 20.05.2025 г. по адм. дело 682/2024 г. Административен съд Перник по жалба на Пропърти и Рентал Сървисиз ЕООД, ЕИК 200435606, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, [улица], представлявано от управителя П. И. С., е изменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. 24-2494-1/03.09.2024 г. на главен експерт в отдел Ревизии и проверки в Дирекция Местни данъци и такси при община Перник, потвърден с Решение 24-ММО-4447-1/07.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция Местни данъци и такси при община Перник.

Срещу съдебния акт, в частта с която е изменен АУЗД с рег. 24-2494-1/03.09.2024 г. на главен експерт в отдел Ревизии и проверки в Дирекция Местни данъци и такси при община Перник, потвърден с Решение 24-ММО-4447-1/07.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция Местни данъци и такси при община Перник, е подадена касационна жалба от директора на Дирекция Местни данъци и такси при община Перник. От обективираните в жалбата доводи може да се направи извод за наведени твърдения за неправилност на решението, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се потвърди АУЗД. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна Пропърти и Рентал Сървисиз ЕООД, представлявано от П. С., чрез адв. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор от 09.07.2025 г. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството се представлява от адв. Йосифова преупълномощена от адв. Иванов, която поддържа отговора.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд Перник е АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. 24-2494-1/03.09.2024 г. на главен експерт в отдел Ревизии и проверки в Дирекция Местни данъци и такси при община Перник, потвърден с Решение 24-ММО-4447-1/07.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция Местни данъци и такси при община Перник, с който на Пропърти и Регал Сървисиз ЕООД са установени задължение за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., както следва:

За 2023 г.: за имот с ПН 20435606 001 2300 данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 21,32 лв. главница, и лихва изчислена към 03.09.2024 г. в размер от 2,96 лв.

За 2023 г.: за имот с ПН 20435606 001 2300 такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 42,63 лв., лихва изчислена към 03.09.2024 г. в размер от 5,93 лв.

За 2023 г.: за имот с ПН 200435606 002 2300 - данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 1739,17 лв. главница, и лихва изчислена към 03.09.2024 г. в размер от 241,70 лв.

За 2023 г.: за имот с ПН 200435606 002 2300 - такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 3623,96 лв. главница, и лихва изчислена към 03.09.2024 г. в размер от 503,62 лв.

С оспорения съдебен акт е изменен горецитирания АУЗД, в частта относно определените размери за ДНИ и ТБО за 2023 г. за ПИ 55871.511.1023, област Перник, община Перник, гр. Перник, [жк], [улица], вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, НТП за друг вид производствен, складов обект, площ 9991 кв.м., стар номер 8681, квартал 4, парцел 4, като за ДНИ от сума в размер на 1 980,88 лв. е определено задължение в размер на 1 208,63 лв., в това число главница в размер на 1 061, 21 лв. и лихви в размер на 147,42 лв., а за ТБО от сума в размер на 4 127,58 лв. е определено задължение в размер на 2 583,23 лв., в това число главница в размер на 2 268,04 лв. и лихви в размер на 315,19 лв.

В хода на съденото производство е допуснато провеждането на съдебно-техничекска експертиза (СТЕ), заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда, като компетентно и безпристрастно изготвено. В мотивите на съдебния акт подробно са пресъздадени отговорите на експерта по поставените му задачи и установените разминавания в използваните от административния орган коефиценти при определяне на данъчните оценки на имотите.

Решаващият съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата, а преценен за съответствие с приложимия материален закон (ЗМДТ) е отчасти незаконосъобразен.

Прието е за установено от събраните доказателства по делото, че Пропърти и Рентал Сървисиз ЕООД е собственик на:

• поземлен имот с идентификатор 55871.504.1357, квартал 158, находящ се в землището на Област Перник, Община Перник, гр. Перник, [жк] и представляващ частна собственост, урбанизирана с ниско застрояване и с площ 704 кв.м.;

• поземлен имот с идентификатор 55871.511.1023, квартал 4, парцел 4, находящ се в област Перник, община Перник, град Перник, [жк], [улица], представляващ частна собственост, урбанизирана;

• сграда с идентификатор 55871.511.1023.1, находящ се в община Перник, област Перник, град Перник, [улица] представляваща едноетажна промишлена сграда (сушилен цех) със застроена площ 1439 кв.м;

• сграда с идентификатор 55871.511.1023.2, находяща се в област Перник, община Перник, град Перник, [улица], представляваща двуетажна сграда за енергопроизводство със застроена площ от 282 кв.м;

• сграда с идентификатор 55871.511.1023.6, находяща се в област Перник, община Перник, град Перник, представляваща двуетажна сграда (библиотека) със застроена площ от 134 кв.м;

• сграда с идентификатор 55871.511.1023.8, находяща се в област Перник, община Перник, град Перник и представляваща двуетажна обществена сграда ( тоалетни) със застроена площ от 69 кв.м.;

• сграда с идентификатор 55871.511.1023.11, находяща се в община Перник, област Перник, град Перник, [улица], 1, представляваща двуетажна сграда ( клуб на младежта) със застроена площ 485 кв.м.;

• сграда с идентификатор 55871.511.1023.12, находяща се в област Перник, община Перник, град Перник, [улица], представляваща складова база с два етажа, със застроена площ от 432 кв.м;

• сграда с идентификатор 55871.511.1023.13, находяща се в област Перник, община Перник, град Пернк, [улица], предназначена за хангар, депо, гараж с един етаж и застроена площ от 74 кв.м;

• сграда с идентификатор 55871.511.1023.16, находяща се в област Перник, община Перник, град Перник, [улица], представляваща двуетажна промишлена сграда ( парова централа) със застроена площ 224 кв.м;

• сграда с идентификатор 55871.511.1023.19, находяща се в област Перник, община Перник, град Перник, [улица]представляваща двуетажна складова сграда със застроена площ от 227 кв.м.;

• сграда с идентификатор 55871.511.1023.20, находяща се в област Перник, община Перник, град Перник, [улица], представляваща едноетажна сграда за водоснабдяване и канализация, със застроена площ от 199 кв.м.

Административният съд е определил, като спорен въпрос по делото правилното изчисляване от административния орган на данъчната оценка на недвижимите имоти притежавани от жалбоподателя, респективно правилното определяне на размерите за ДНИ и ТБО.

Съдът е очертал правната рамка от ЗМДТ, Приложение 2 от ЗМДТ и приложимата Наредба на Общински съвет Перник във връзка с определянето на данъчната оценка на недвижимите имоти находящи се на територията на община Перник. Прието е, че е налице разминаване между размера на съответните коефиценти използвани от административния орган с установените от експерта по приетата СТЕ, което се отразява и на размера на определената данъчна оценка за всеки един от недвижимите имоти. Кредитирайки приетото без оспорване заключение на СТЕ, съдът е приел, че по отношение на ПИ 55871.504.1357 има разлика в коефициентите Км и ПЗ, като съобразно заключението същите следва да се считат, че са в размер на 16,40 респективно 704,00, което води до определяне на нов размер на данъчната оценка от 8 659, 00 лв.; по отношение на ПИ 55871.511.1023 следва да се приеме, че коефициент Км = 16,40, като грешка е констатирана и по отношение на коефициентите Ку, Кз и ДП и стойностите им следва да са 0.90, 0.82 и 0.00, което води до определяне на нов размер на данъчната оценка от 86 175 лв. По отношение на останалите недвижими имоти декларирани от дружеството, вещото лице е констатирало разлика в коефициенти Км и Ки, като за всички недвижими имоти и части от тях коефициентът Км следва да се счита за 16,40, а коефициентът Ки за всички недвижими имоти 0,87, което води и до определяне на данъчни оценки, како следва за сгради: - 55871.511.1023.1 = 94 402 лв.; - 55871.511.1023.2 = 55 170 лв.; - 55871.511.1023.6 = 29 935 лв.; - 55871.511.1023.8 = 4 944 лв.; - 55871.511.1023.11 = 51 367 лв.; - 55871.511.1023.12 = 96 506 лв.; - 55871.511.1023.13 = 4 855 лв.; - 55871.511.1023.16 = 55 170 лв.; - 55871.511.1023.19 = 48 476 лв.; - 55871.511.1023.20 = 3 608 лв.

Съобразявайки изискването на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ и изчислените данъчни оценки по приетата СТЕ по Приложение 2 и декларираните отчетни стойности през 2010 г. и 2011 г., съдът е определил данъчните основи на всеки един от процесните поземлени имоти и сгради, както следва: за ПИ 55871.504.1357 данъчна основа е в размер на 10 657,50 лв., което съответства на отчетната стойност. По отношение на останалите недвижими имоти е установено, че в съответствие с изискването на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ по високата измежду двете стойности е данъчната оценка определена по реда на Приложение 2, съответно: за ПИ 55871.511.1023 данъчната основа е в размер на 86 175 лв.; за сградите: 55871.511.1023.1 данъчна основа е в размер на 94 402,29 лв.; 55871.511.1023.2 данъчната основа е в размер на 55 170,15 лв.; 55871.511.1023.6 данъчната основа е в размер на 29 934,77 лв.; за 55871.511.1023.8 данъчната основа е в размер на 4 944,43 лв.; за 55871.511.1023.11 данъчната основа е в размер на 51 366,92 лв.; 55871.511.1023.12 данъчната основа е в размер на 96 506,13 лв.; 55871.511.1023.13 данъчната основа е в размер на 4 854,60 лв.; 55871.511.1023.16 данъчната основа е в размер на 55 170,15 лв.; 55871.511.1023.19 данъчната основа е в размер на 48 476,46 лв.; 55871.511.1023.20 данъчната основа е в размер на 3 608,15 лв.

Предвид констатираното разминаване на установените от административния орган размери на данъчните оценки на недвижимите имоти съдът е определил и различен размер на дължимия данък и такси, с изключение на ПИ 55871.504.1357, по отношение на който въпреки наличието на разминаване в данъчната оценка, данъчната основа се определя въз основа на отчетната стойност и по тази причина определения размер с АУЗД на ДНИ и ТБО не следва да се променя.

Според АС Перник за притежаваните от дружеството недвижими имоти са налице предпоставките, визирани в закона за тяхното облагане с ДНИ. Така на основание чл. 15, ал. 1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци и такси на община Перник във връзка с чл. 22 от ЗМДТ, съобразно възприетия размер на данъчните оценки на процесните поземлени имоти и сгради, съдът е определил размерът на задълженията за ДНИ, както следва:

• за ПИ 55871.511.1023 при общо размер на данъчната оценка за земя и сгради от 530 609 лв. и ставка 2 на хиляда е определен дължим размер на данъка от 1 061,21 лв.

В резултат на така извършените преизчисления, административният съд е изчислил и размерите на съответните лихви по задълженията за ДНИ:

-за ПИ 55871.511.1023 при данък в размер на 1 061,21 лв. е определена лихва в размер на 147,42 лв. или общо задължения 1 208,63 лв.

По отношение на определените с акта задължения за ТБО, първостепенният съд е съобразил, че съгласно чл. 11 от ЗМДТ Пропърти и Рентал Сървисиз ЕООД е данъчнозадължено лице, доколкото е декларирало имоти, които са негова собственост и се намират в границите на гр. Перник. Прието е, че процесните имоти подлежат на облагане с ТБО съгласно чл. 66 от ЗМДТ за всяка една услуга по отделно сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, а така също и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Прието е за установено, че кметът на община Перник е издал на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ Заповед 1932 от 28.10.2022 г., с която са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозването, относно периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. Установено е също, че двата поземлени имота, които са собственост на жалбоподателя попадат в Район 2, а именно в границите на [жк] и [жк], които не попадат в изключенията по т. 3 от цитираната Заповед. Въз основа на събраните доказателства по делото е направен извод, че на територията на община Перник и в частност в кварталите, в които се намират процесните имоти е предоставена услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, а така също и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за същите се дължи такса. Прието е за доказано с надлежни доказателства и предоставянето на услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за отпадъци, съответно за дължимост на такса. Отчитайки изискванията на Наредба 2 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Перник и решение 374 от 18.12.2020 г. на Общински съвет Перник, съдът е приел, че за нежилищни имоти на предприятията и нежилищни имоти на гражданите ТБО се определя в промили върху по високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, както следва: 1) за сметосъбиране и сметоизвозване 2,5 промила; 2) за обезвреждане на битови отпадъци в депа 3,2 промила; 3) за чистотата на териториите за обществено ползване 0,8 промила. В тази насока при определяне на размерът на ТБО съдът е съобразил преизчислените данъчни основи за всеки един от имотите, в резултат на което е приел, че за данъчен период 2023 г. по отношение на ПИ 55871.511.1023, област Перник, община Перник, град Перник, [жк], [улица], вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, НТП за друг вид производствен, складов обект, площ 9991 кв.м., стар номер 8681, квартал 4, парцел 4, следва да бъде определен нов размер на дължимите ТБО в размер на 2 268,04 лв. главница и лихви в размер на 315,19 лв. или общо 2 583,23 лв.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Административен съд - Перник правилно е определил спорния по делото въпрос, който се концентрира около правилното приложението на материалния закон и се свежда до това законосъобразно ли са установени с процесния АУЗД задължения на дружеството за ДНИ и ТБО. Вярно в тази насока съдът е съобразил, че отговорът на този въпрос е в пряка зависимост от коректното изчисление на данъчната оценка на имотите собственост на Пропърти и Рентал Сърисиз ЕООД.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Според чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2.

Съображенията на съда относно начина на определяне на данъчната оценка на имотите са правилни и кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящия състав.

Формирайки своите изводи първостепенният съд обосновано е кредитирал заключението по приетата без оспорване от страните СТЕ, от която се установява, че реалната стойност на данъчната оценка на имотите - ПИ 55871.511.1023, изчислена с приложената от експерта корекция на коефицентите Км = 16,40, Ку, Кз и ДП, чиито стойности са в размер на 0.90, 0.82 и 0.00, както и за сградите с коефициенти Км то 16,40 и Ки от 0,87 и правилно при съобразяване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, като по високата измежду двете стойности е данъчната оценка определена по реда на Приложение 2, което води до определяне на нов размер на данъчната оценка за всички имоти общо от 530 609 лв.

Административен съд Перник подробно и изключително задълбочено е обсъдил начина на изчисление на задълженията за ДНИ, съобразно приложимата нормативна уредба за процесния период, в резултат на което и правилно е определил задълженията за ДНИ по отношение на ПИ 55871.511.1023. за данъчен период 2023 г. Така предвид изложеното по отношение на правилното определяне на данъчната основа в общ размер от 530 609 лв. за всички имоти в ПИ 55871.511.1023 при ставка 2 на хиляда обосновано съдът е приел, че дължимият ДНИ за периода 2023 г. следва да бъде изменен от 1739,71 лв. на 1 061,21 лв. Въз основа на този размер за галвницата, съдът правилно е определил и задълженията за лихвите за просрочие, като е изменил определените с АУЗД лихви от 241,70 лв. на 147,42 лв.

В процесния случай първоинстанционния съд не е отменил частично оспорения АУЗД, поради наличието на пороци на акта /допуснати нарушения на изискването за форма на административния акт, неяснота на същия или липса на мотиви/, а заради неправилно определяне на размера на дължимите задължения. Вещото лице в заключението си е посочило различен размер на данъчната основа на имотите притежавани от Пропърти и Рентал Сървисиз ЕООД, поради което АС Перник е определил и други размери на задълженията за ДНИ и ТБО. Експертът се е аргументирал защо приема друг размер на данъчната основа, различен от посочения в обжалвания АУЗД, като изводите му са съобразени с материалния закон ЗМДТ и Приложение 2 от ЗМДТ и доказателствата по делото. Заключението на вещото лице не е оспорено в съдебно заседание от страна на касатора, нито е оборено чрез представяне на съответните доказателства (за които впрочем се твърди, че са налични на място в дирекцията). Не е искано назначаването на друго вещо лице или тройна експертиза. При липсата на експертно заключение в обратния смисъл административният съд правилно е кредитирал и се е позовал на приетата и неоспорена СТЕ.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че при извършване на СТЕ, вещото лице не е проверило всички необходими документи и не е изследвало доказателства, които не са били изискани от съда. При въведени с жалбата твърдения за наличието на допълнителни доказателства, които съдът не е изискал, ответникът е разполагал с процесуална възможност да ангажира всички относими доказателства за установяване съществуването на фактическите основания послужили за издаване на оспорения АУЗД. Видно от данните по дело с определение 54/09.01.2025 г. (лист 201) АС Перник в изпълнение на изискването на чл. 170 от АПК е указал недвусмислено и ясно разпределението на доказателствената тежест на страните в процеса, като е попълнил делото с множество допълнителни доказателства.

В сезиращата съда касационна жалба липсват конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта му относно изменението на процесния АУЗД за задълженията за ТБО. С оглед това настоящата касационна инстанция дължи произнасяне само относно спазването от АС Перник на материалния закон съгласно чл. 218, ал. от 2 АПК. Обосновано административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ регламентира заплащането на услугите по събиране, извозване и обезвреждане в дела или други съоръжения на битовите отпадъци, а също така и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Правилно е съобразено, че размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно и се определя в годишен размер съгласно решение на общинския съвет в процесния случай това е Общински съвет Перник. В тази насока съдът правилно е приел, че размерът на ТБО за процесната 2023 г. следва да бъде съобразен с Наредба 2 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Перник и решение 374 от 18.12.2020 г. на Общински съвет Перник, като са налице всички издадени заповеди на кмета на посочената община, както и доказателствата за реалното предоставяне на услугите от общината, за което и не се спори по делото. За да измени размерът на задълженията за ТБО административният съд е отчел че за нежилищни имоти на предприятията и нежилищни имоти на гражданите таксата за битови отпадъци се определя в промили върху по високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, както следва: 1) за сметосъбиране и сметоизвозване 2,5 промила; 2) за обезвреждане на битови отпадъци в депа 3,2 промила; 3) за чистотата на териториите за обществено ползване 0,8 промила. В тази връзка правилно за ПИ 55871.511.1023, област Перник, община Перник, гр. Перник, [жк], [улица], вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, НТП за друг вид производствен, складов обект, площ 9991 кв.м., стар номер 8681, квартал 4, парцел 4, е изменен размерът на задълженията за ТБО за 2023 г. поради безспорно установен друг размер на данъчната оценка. В тази връзка правилно са изчислени от съда и размерите на дължимите ТБО за процесния период, а именно в размер на общо 2 583,23 лв., в това число главница в размер на 2 268,04 лв. и лихви в размер на 315,19 лв.

С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно в обжалваната му част, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските за касационната инстанция:

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер на 750 лева по договор за възлагане на правна защита и съдействие от 01.07.2025 г.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение