Решение № 49 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2843/2013 г.

Решение № 49 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2843/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК Подадена е касационна жалба от Н. С. Д. чрез адв. Б. Ж. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд № 174 от 19.10.2012 г. по гр. д. № 332/2012 г. Ответникът [фирма] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. В отговора на третото лице-помагач Министерство на земеделието и храните също се поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК по правния въпрос за пределите на проверка на първоинстанционното решение, когато то е неправилно и може ли въззивният съд да разреши спора като приложи правна норма, на която въззивникът не се е позовал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, е обуславящ за изхода на спора. На така поставения правен въпрос е даден отговор в ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГК и ТК. Прието е, че ограничението в чл. 269 ГПК в обсега на дейността на въззивния съд до посоченото в жалбата, извън задължението му да провери служебно валидността и допустимостта на решението, се отнася само до изясняване на фактическата страна на спора. В изпълнение на основополагащия принцип за законност, въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване. По основателността на жалбата. Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът Б. И. Ж. е предявил иск за предаване владението на имот с площ от 1219 кв. м. в землището на [населено място] м. "Доргута", включен в имот 10135.3514.216 по действащата кадастрална карта, възстановен в стари реални граници при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В отговора на исковата молба ответникът [фирма] е оспорил иска и е противопоставил свои права върху имота с твърдението, че го е придобил с договори за продажба, сключени по реда на З. (отм.) от 15.07.1999 г. за 75% и 27.12.2000 г. за 13.11% от капитала "Водно строителство [фирма]. При тези твърдения на страните за разрешаването на спора за собственост е приложима разпоредбата на § 6, ал. 6 З. (отм.). Тя е императивна и предвижда, че в случаите на сключена приватизационна сделка, както и когато в активите на държавни или общински предприятия са включени имущества, собственост на правоимащите по ЗСПЗЗ, те се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на З. С решение № 76 от 06.03.2009 г. по гр. д. № 5857/2007 г. ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК в тълкувателната му част е прието, че при спор за собственост дали конкретен имот, бивша земеделска земя, възстановен на правоимащите по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ е подлежал на земеделска реституция и дали решението на поземлената комисия като административен акт е проявило конститутивно действие, меродавен е моментът на преобразуване на държавната фирма със съответното право на стопанисване и оперативно управление в еднолично търговско дружество с държавно имущество. Също така с решение № 205 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 4543/2008 г., на ВКС I г. о. е дадено тълкуване на разпоредбата на § 6, ал. 6 З. (отм.) в смисъл, че при открита процедура за приватизация, органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощието да възстанови реално собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици. Ако е издадено решение, с което собствеността се възстановява реално, то не би могло да се противопостави на купувача по приватизационната сделка, съответно на приватизираното търговско дружество. Това тълкуване се споделя и от настоящия състав. Доводите на касатора за необходимостта от изоставяне на тази практика не се споделят от настоящия състав. Общ принцип на реституционното законодателство е, че собствеността не може да бъде възстановена реално, когато към релевантния за реституцията момент, одържавеното имущество е придобито от трети лица. Единствено в чл. 7 ЗВСОНИ е предвидена възможност за правоимащите лица да установят по съдебен ред нищожността на придобивното основание като условие за възстановяване на собствеността. Съответствие от касатора разрешение за приоритет на правата на собствениците на отнетите земеделски земи не е в съответствие с основния принцип чл. 17 от Конституцията за неприкосновеността на частната собственост. Освен това ЗСПЗЗ не предвижда безусловно реално връщане на собствеността на земеделските земи, а е предвидена в чл. 10б ЗСПЗЗ възможност за обезщетяване на бившите собственици, разширена с разпоредбите на З. и З. (отм.). С оглед на изложеното правилно въззивният съд по реда на косвения съдебен контрол е установил незаконосъобразността на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в реални граници, с което се е легитимирал ищецът по иска за собственост, тъй като към момента на постановяване на реституционното решение е приключил процеса на приватизация на дружеството [фирма] [населено място], отделено от преобразуваното през 1991 г. Д. "Водно стопанство -С. " във [фирма] [населено място] . Към момента на постановяване на реституционното решение са били налице пречки за реалното възстановяване на собствеността съгласно § 6, ал. 6 ЗППДОП (отм.) и изводът на въззивния съд, че ищецът не е доказал материалноправната си легитимация е законосъобразен. Предвид изричното позоваване на ответника на придобиването на собствеността въз основа на сключени приватизационни договори, тежестта на доказване правилно е била разпределена в доклада по чл. 146 ГПК, делото е било напълно изяснено от фактическа страна и не се е налагало пред въззивният съд да се събират нови доказателства. По изложените съображения не са налице основанията на чл. 281 ГПК за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде потвърдено. При този изход на спора ответникът има право на разноски, но по делото няма данни да са направени, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение