Решение № 7843 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3533/2014 г.

Решение № 7843 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3533/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от Гюлчерай Хасан Мехмед", в качеството на ЕТ "Заря - Гюлчерай Мехмед", гр. Бургас, за отмяна на влязло в сила решение № 14620 от 7.11.2013 г. по адм. д. № 5623/2013 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което е отменено решение № 576/13.03.2013 г., постановено по адм. д. № 832/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, като вместо него е отхвърлена жалбата на Гюлчерай Хасан Мехмед против Ревизионен акт № 1100997/19.12.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 110/6.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, (сега с променено наименование - Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП), както и е осъдена Гюлчерай Хасан Мехмед да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 5584,28 лева. Твърди, че решението е основано на документ (копие от тетрадка за оборотите), който не е представен по предвидения за това ред от закона в оригинал, който не е съставен и изготвен от нея и не е подписан от нея. Излага, че ВАС неправилно е преценил тази тетрадка като годно доказателствено средство в нарушение на АПК и ГПК, както и чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Излага, че са налице основания за отмяна и на основание чл. 238, т. т. 4 и 5 от АПК, а именно наличие на акт противоречащ на атакуваното решение, както и лишаването й от възможността да участва пълноценно в делото и да организира защитата си, като се позовава на Акт за принудителна регистрация по ЗДДС № 020421100000698/20.012011 г., отменен с Решение № РД -10106/6.04.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, което решение е влязло в законна сила и противоречи на съдебното решение. Иска, да се отмени решението на ВАС и се върне делото за разглеждане по предвидения от закона ред със съответните указания в тази връзка, респ. да се отмени и се произнесе съда по същество, като се потвърди решението на АС - Бургас. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Бургас, редовно призован не се явява и не взема становище по искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С решение № 14620 от 7.11.2013 г. по адм. д. № 5623/2013 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, е отменено решение № 576/13.03.2013 г. по адм. д. № 832/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, като вместо него е отхвърлена жалбата на Гюлчерай Хасан Мехмед против Ревизионен акт № 1100997/19.12.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 110/6.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, (сега с променено наименование - Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП), както и е осъдена Гюлчерай Хасан Мехмед да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 5584,28 лева. Решението е влязло в сила. С искането за отмяна са посочени отменителни основания по чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на молителя за неоснователни. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК. С искането за отмяна не са представени нови доказателства, а се твърди, че решението на ВАС е основано на документ (копие от тетрадка за оборотите), който не е представен по предвидения за това ред от закона в оригинал, който не е съставен и изготвен от нея и не е подписан от нея, поради което представлява ново обстоятелство от съществено значение за делото и въз основа на което се засягат правата и законните й интереси. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая предмет на спора в съдебното производство е бил Ревизионен акт № 1100997/19.12.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 110/6.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, (сега с променено наименование - Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП), с който на Гюлчерай Хасан Мехмед, за дейността като ЕТ "Заря - Г. М.", са установени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2009 г. в размер на 19 422,13 лв., както и задължения за ДДС, установени по реда и на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в данъчни периоди 15.01.2009 г. -31.01.2009 г., м. 02.2009 г., м. 03.2009 г., м. 04.2009 г., м. 05.2009 г., м. 06.2009 г., м. 07.2009 г., м. 08.2009 г., м. 10.2009 г., м. 11.2009 г., м. 12.2009 г., м. 01.2010 г., м. 02.2010 г., м. 03.2010 г., м. 04.2010 г., м. 05.2010 г., м. 06.2010 г. и м. 07.2010 г. в общ размер от 190 526,92 лева. Начислени са лихви върху задълженията. С решение № 576/13.03.2013 г. по адм. д. № 832/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, е отменен ревизионният акт. Решението на АС е обжалвано от директора на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП. С процесното решение № 14620 от 7.11.2013 г. по адм. д. № 5623/2013 г. тричленният състав на ВАС е приел, че неправилно административният съд е приел, че намерената в търговския обект на ревизираното лице тетрадка с извършени вписвания за реализираните продажби на стоки - благородни метали, не може да бъде отнесена към нито едно от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което е приел завереното копие от посочената тетрадка за годно доказателствено средство, въз основа, на което правилно приходните органи са приели наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Въз основа на това е отменил решението на административния съд и е отхвърлил жалбата. С молбата за отмяна не е представено ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и не се сочат открити нови обстоятелства от съществено значение за делото, които да променят изводите на решаващия съд относно приетото за годно доказателствено средство намерената в търговския обект на ревизираното лице тетрадка с извършени вписвания за реализираните продажби на стоки-благородни метали, която е била приета като доказателство с административната преписка по делото и по отношение на нея съдът е основал правните си изводи. По отношение на преценката на съда относно приетото доказателствено средство в настоящата инстанция не може да се осъществи контрол за законосъобразност. Предвид на гореизложеното в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да обуславят отмяна на съдебното решение, поради което направеното искане за отмяна на това основание се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По искането за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. С искането за отмяна се поддържа и отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК, като молителят се позовава на Акт за принудителна регистрация по ЗДДС № 020421100000698/20.012011 г., отменен с Решение № РД -10106/6.04.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Нормата изисква наличие на противоречиви съдебни решения с идентичен предмет и страни. В случая позоваването на противоречие между съдебно решение и административен акт (Акт за принудителна регистрация по ЗДДС № 020421100000698/20.012011 г., отменен с Решение № РД -10106/6.04.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас), не може да обоснове основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК, поради и което направеното искане за отмяна на това основание, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По искането за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. В молбата за отмяна е заявено, че жалбоподателката в производството пред ВАС е била лишена от възможността да участва пълноценно в делото и да организира защитата си, но не е посочила в какво се изразява това. В съответствие с чл. 239, т. 5 АПК влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В касационното производство по адм. д. № 5623/2013 г. на ВАС Гюлчерай Хасан Мехмед, в качеството на ЕТ "Заря - Гюлчерай Мехмед" и конституиран ответник по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП е представила писмен отговор с вх. № 4002 г. от 19.04.2013 г. на АС - Бургас по жалбата, а за проведеното съдебно заседание на 22.10. 2013 г. е била надлежно призована на 11.06.2013 г., чрез съпруг Хюсеин Мустафа, но не се е явила в съдебно заседание и не е правила искане за процесуално представителството или за лично участие. При тези данни петчленният състав на Върховния административен съд приема, че в касационното производство не е допуснато процесуално нарушение, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода на петчленния съдебен състав за неоснователност на претендираното отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Предвид на изложените съображения настоящият петчленен съдебен състав приема, че искането за отмяна на влязло в сила решение № 14620 от 7.11.2013 г. по адм. д. № 5623/2013 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, тричленен състав, на посочените основания по чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК е неоснователно, поради което следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,