Решение № 12776 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15316/2018 г.

Решение № 12776 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15316/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Н. Неази обжалва Решение № 783/31.10.2018 г. на Административен съд – Хасково по адм. дело № 18/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 1726/28.11.2017 г. на кмета на община Хасково, нареждаща премахването на строеж от пета категория "Двуетажна жилищна сграда", находящ се в ПИ 77195.425.3 по кадастралната карта на гр. Хасково, като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – осъществен без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

Ответникът – кметът на община Хасково, чрез юрк. Василева, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ поставя началото на административното производство, приключващо с издаването на заповед по ал. 1 на текста. Основното значение на КА е свързано с доказването на съществуването на строежа, неговото местоположение, параметри и нарушенията при извършването му. По тази причина евентуални процесуални пропуски при съставянето на акта не пораждат основание за отмяна на заповедта за премахване на строежа, ако предпоставките на упражненото с нея правомощие са осъществени. На още по-малко основание правата на Неази са засегнати съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, дори да се възприеме оплакването, че избраният от администрацията ред за съобщаване на акта по § 4 ДРЗУТ не е бил приложим. Правото на защита против констатациите в акта касаторът е реализирал в пълен обем със съдебното оспорване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, което е разгледано по същество.

1. Неоснователен е и другият касационен довод, свързан с търпимостта на строежа по § 127, ал. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г.

а. Фактическият извод на съда за реализирането на строежа в периода 2002 г. - 2005 г. е основан на показанията на двамата свидетели и на данните от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Както правилно е приел и съдът, без значение е кога строителството е започнало – за квалификацията на строежа като търпим релевантен е моментът на завършването му, дори строително-монтажните работи да предхождат изтичането на срока по § 127, ал. 1.

б. Тежестта да проведе пълно доказване на датата на строежа, спрямо която да се провери неговата допустимост по разпоредбите, действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби на ЗУТ, е върху оспорващия. При изрично дадени от съда указания по чл. 171, ал. 4 АПК (с определение от 6.06.2018 г.) успешно доказване не е постигнато. Вън от събраните по искане на жалбоподателя гласни доказателствени средства, други източници на информация за момента на строежа не са посочени или представени. Единствено ползващото страната твърдение в жалбата, че сградата е построена още през 2000 г., не може убедително да бъде противопоставено на ценените от съда доказателствени средства и по презумпция да разколебае достоверността на фактическото установяване в съдебното решение.

в. Пределният срок по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г., до който е следвало да бъде изграден строежът, е изтекъл на 31 март 2001 г. Само на това основание строежът не би могъл да бъде признат за търпим, независимо дали отговаря на останалите критерии по разпоредбата.

1. а. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение мотивират оставянето му в сила – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на администрацията на своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение