Решение № 7692 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2011 г.

Решение № 7692 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна против решение № 2616 от 17.12.2010 г. по адм. д. № 685/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, III отделение, ХХХIV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответницата Августина Румянова Стойкова от гр. Варна моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2616 от 17.12.2010 г. по адм. д. № 685/2010 г., Административен съд гр. Варна, III отделение, ХХХIV състав е отменил Заповед № СЗ-Д-Вн 04-1-10/1612 от 6.11.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, потвърдена с Решение № РД-РД-Вн-03-30 от 9.12.2009 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното съдебно решение на страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Едно от съображенията на административния орган да постанови отказа за отпускане на целева помощ за отопление е, че Августина Румянова Стойкова от гр. Варна не е била регистрирана в Дирекция "Бюро по труда"за м. август 2009 г. Лицето обаче не е трябвало да отговаря на това изискване, тъй като е представило пред органите по социално подпомагане медицински документи за наличие на психично заболяване. Към момента на издаване на Заповед № СЗ-Д-Вн 04-1-10/1612 от 6.11.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна е била в сила разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 4 от ППЗСП в редакцията й обн. ДВ, бр. 26 от 2009 г. Според този текст не се изисква регистрация в дирекциите "Бюра по труда" за отпускане на помощи за лица с психически заболявания, удостоверени от съответните специализирани лечебни заведения. Касаторът развива съображения, че е трябвало да бъде представен протокол от специализирана Лекарска консултативна комисия. Това изискване обаче е било въведено едва с чл. 10, ал. 3, т. 4 от ППЗСП в редакцията му обн. ДВ, бр. 27 от 2010 г., което изменение е в сила от 9.04.2010 г. Следователно цитирането изискване не е било в сила към момента на издаване на процесната заповед. Правилно съдът е отбелязал по този повод в мотивите си, че преценката, извършена от административния орган не кореспондира с представените пред него доказателства за здравословното състояние на Стойкова. Освен това в Заповед № СЗ-Д-Вн 04-1-10/1612 от 6.11.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна е записано, че липсва информация за евентуалните доходи на Стойкова за м. август 2009 г. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че е незаконосъобразно за неконстатирани по надлежния ред доходи да се постановява отказ за отпускане на социална помощ. Съдът е разяснил делото, обсъдил е всички доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните, като е направил правилен прочит на фактическата обстановка, без да допусне твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Цялостната преценка на доказателствата сочи, че при издаване на индивидуалния административен акт не са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обуславя отмяна на акта. Стигайки до същите правни изводи първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Разноски за този инстанция в полза на ответника не се присъждат, тъй като от договора за правна защита и съдействие от 12.01.2011 г. не е видно, че сумата 300 лв. е била заплатена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,