Решение № 13088 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2019 г.

Решение № 13088 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на "Булгарплод БГ" ЕООД, гр. Б., чрез адвокат Колева, против решение № 436/12.03.2019 г. по адм. д. № 2743/2018 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000217007607-091-001/14.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 194/31.08.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите /ДОДОП/, с който за данъчните периоди: м. юни и юли 2012 г., м. септември 2013 г., м. януари, февруари, март, април, май, юни, юли, септември и октомври 2014 г. и м. май 2015 г., е установено задължение за ДДС в размер на 12 144, 86 лева и са начислени лихви за забава в размер на 5 087, 82 лева. Касаторът твърди, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Цитира практика на СЕС и моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Б. не взема становище по касационната жалба и не изпраща представител. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че "Булгарплод БГ" ЕООД в ревизирания период е извършвало дейност по търговия на едро с плодове и зеленчуци. За данъчните периоди: м. юни и юли 2012 г., м. септември 2013 г., м. януари, февруари, март, април, май, юни, юли, септември и октомври 2014 г. и м. май 2015 г., е установено задължение за ДДС в размер на 12 144, 86 лева и са начислени лихви за забава в размер на 5 087, 82 лева по 14 бр. фактури, издадени от: "Данитекс" ЕООД, "Сани фрукт" ЕООД, "Триада 777" ЕООД, "В. 83" ЕООД, "К. Б. Д." ЕООД, "Комус" ЕООД и ЕТ "З. -С. Д.". Основният аргумент по РА за отказ на ДК на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, вр. чл. 6 ЗДДС е за недоказани реални доставки по процесните фактури, поради липса на други съпътстващи документи, като такива не са представени нито от ревизираното лице, нито от доставчиците, които при насрещните проверки не са открити на данъчните им адреси. Липсват доказателства за съхранение, натоварване, транспортиране и осчетоводяване. Вещото лице по приетата от съда СсчЕ също потвърждава факта, че доставчиците или техни представители не са открити на адресите, липсва счетоводна и търговска документация от която да може да се установи каква обезпеченост са имали въпросните доставчици за да имат възможността да изпълнят доставките по процесните фактури. В хода на административното и съдебно производство тежестта за доказване реалното осъществяване на доставките, отразени в процесните фактури, е за жалбоподателя, който е упражнил право на данъчен кредит по тях. Доказателства за договаряне, транспортиране, приемане/предаване на стоките, не са ангажирани. В хода на ревизията, в писмените обяснения, дадени от управителя на ревизираното дружество се посочва, че не познава собствениците на "Комус"ЕООД, "Триада 777"ЕООД, "К. Б. Д."ЕООД и "Данитекс"ЕООД. През летния сезон стоките често са били доставяни от преминаващи търговци и няма спомен за начина на доставките и предаването на фактурите. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че в настоящият случай се касае за облагаеми доставки на родово определени стоки, при които собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени (чл. 24 от ЗЗД). Видно от приложеното по делото, въпреки направените опити от страна на ревизиращия екип, като и въпреки предоставените възможности на жалбоподателя, не е установено наличието на никакви документи удостоверяващи индивидуализиране при приемането, съответно предаването документираните от доставчиците значителни количества плодове и зеленчуци, нито че доставчиците са произвели или разполагали с въпросните видове и количества стоки, разполагали са с необходимите транспортни средства за да извършат превоза на стоките до обекта на жалбоподателя. Нещо повече, издадените фактури от "Комус"ЕООД, "Триада 777" ЕООД и ЕТ"З. -С. Д." изобщо не са били отразени в дневниците им за продажби. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят ангажира пред съда единствено показанията на свидетел, които правилно не са ценени от административния съд, поради вътрешната им противоречивост. Предвид основното оплакване в касационната жалба, подкрепени с практика на СЕС, че издаването и осчетоводяването на фактури от страна на ревизираното лице, е достатъчно основание за признаване на правото на данъчен кредит, следва да бъде споделено следното: На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи доказателствената тежест за установяване на благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. От анализът единствено на представените фактури, при липса на съпътстващи доставките документи, не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че независимо, че жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие на изискванията на чл. 114 ЗДДС, след като този документ не е съставен във връзка с доставка на стока, по която е получател, основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 6, ал. 1 ЗДДС по издадените от посочените доставчици фактури. При липса на доказана реално осъществена облагаема доставка, на добросъвестност получателят не може да се позовава от своя страна. След като не е доказал да е получил стоките от посочените доставчици, при липса на същите и липса на потвърждение на спорния факт от тяхна страна, правилно органа по приходите и в потвърждение съдът, са приели за неправомерно начислен данък по процесните фактури и приложимост на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, във вр. чл. 68, чл. 69 и чл. 6 ЗДДС, за което отказът на данъчен кредит е законосъобразен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение