Решение № 2285 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2019 г.

Решение № 2285 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. Таманов от [населено място], чрез адв. Пенчева против решение № 250 от 08.02.2019 г. по адм. д. № 571/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район /РДНСК – ЮзР/ - гр. Благоевград, чрез юрк. Грозданов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. В писмено становище юрк. Чинкарова претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т. Таманова не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-БД-26/07.04.2009 г. на началника на РДНСК – ЮзР – гр. Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ и предоставените със заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. на началника на ДНСК правомощия е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Двуетажна жилищна сграда с магазин за хранителни стоки на І-ви етаж", находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ Х-314, кв. 46 по плана на гр. Петрич. Адресат на заповедта е съпругата на настоящия касатор Т. Таманова -собственик и извършител на строежа, която на самостоятелно основание е обжалвала заповедта и спрямо нея има влязло в сила решение № 275/08.06.2010 г. по адм. д. № 4/2010 г. на АС-Благоевград, с което жалбата й е била отхвърлена, оставено в сила с решение № 14822/06.12.2010 г. по адм. д. № 9842/2010 г. от ВАС, Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при делегирана компетентност, съгласно заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. на началника на ДНСК – гр. София, тъй като се касае за незаконен строеж, изграден в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и при съществени отклонения на одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ, след надлежно изготвени констативни актове и уведомяване на заинтересованите в производството страни. Обсъдено е заключението на приетата по делото СТЕ, което не е кредитирано изцяло, тъй като противоречи частично на мотивите на влязлото в законна сила на 06.12.2010 г. решение № 275/08.06.2010 г., постановено по адм. д. № 4/2010 г. на БлАС. Посочено е, че влязлото в сила решение, на основание чл. 297 ГПК, вр. чл. 144 АПК е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Изведени са изводи, че са налице съществени отклонения от одобрените строителни книжа и издаденото разрешение за строеж, така както са описани в констативните актове и заповедта. Прието е още, че за констатираните несъответствия и незаконно изградените части от строежа не е искано откриване на производство по реда на § 187 ПЗР на ЗУТ, поради което не може да се приеме, че същите са узаконени. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е, че процесната сграда е изградена в несъответствия с предвижданията на ПУП и при съществени отклонения с одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ /в съответната редакция/. Констатирани са намалени отстояния на сградата до страничната граница на УПИ на изток, която вместо 3 м. е намалена на 0. 65 м., което е в нарушение на императивните норми на чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 88, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като сградата е изградена на два етажа, без да е отразено в разрешението за строеж етапност в строителството, поради което не съответства на предвижданията на действащия ПУП. Отделните елементи от сградата, представляващи еркери също е констатирано, че са изградени в отклонение с одобрените инвестиционни проекти, като е засегната конструкцията на сградата. Представеното по делото заключение на вещото лице по никакъв начин не оборва констатациите на административния орган в проведеното административно производство по реда на чл. 225 ЗУТ /в съответната редакция/. От заключението е видно, че разрешение за строеж № 58/21.04.2004 г. е издадено от главния архитект на община Петрич за обект "Промяна предназначение от фризьорски салон в магазин за хранителни стоки" в УПИ Х-314, кв. 46 по плана на гр. Петрич, което е само за част от процесната сграда, а констативен акт № ПЧ-721-1/04.12.2008 г., констативен акт № ПЧ-721-2/04.12.2008 г. и оспорената заповед са за премахване на строеж: "Двуетажна жилищна сграда с магазин за хранителни стоки на първи етаж", находящ се в УПИ Х-314, кв. 46 по плана на гр. Петрич и касаят цялата двуетажна сграда в имота. Тези констатации не са оборени от касатора пред решаващия съд, а и пред настоящата инстанция, като същият не е представил доказателства за наличие на съответствие на сградата с предвижданията на действащия ПУП, както и за липса на съществени отклонения на одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице строеж, изграден в отклонение на издадените строителни книжа. За да е незаконен такъв строеж, то отклонението следва да е съществено по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ, което е безспорно установено по делото – 1/. разминаване в размерите на сградата, 2/. вместо близнак с два входа е изградена сграда с един вход към жилищен етаж, 3/. вместо 3-ет. сграда е изградена 2-етажна, 4/. покрива е 4-скатен, а не предвиденият 3-скатен, 5/. еркера е двойно завишен от 0, 80 м на 1, 60 м. Поради това, като е приел, че е налице незаконен строеж, за който са налице предпоставките на чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ /в действащата редакция/ за премахване на процесния незаконен строеж, административният съд е постановил правилно решение. Неоснователно е оплакването за съществени нарушения при издаване на заповедта, които не са взети предвид от първоинстанционния съд, тъй като правата на съпруга - касатор не са били нарушени, с оглед определения адресат на процесната заповед по реда на § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК. Спазено е изискването на чл. 225, ал. 3 ЗУТ (в относимата към 2009 г. редакция), за съставяне на КА от длъжностни лица на РДНСК, въз основа на които е издадена заповедта - КА № ПЧ-721-1/04.12.2008 г. и № ПЧ-721-2/04.12.2008 г. на длъжностни лица при РДНСК-гр. Благоевград /стр. 47-51/, които са връчени на адресата на заповедта Т. Таманова при условията на § 4, ал. 1, изр. 2 и 3 ДРЗУТ (ред. ДВ. бр. 61/2007 г.) като "отсъстващо" лице. Връчването на констативните актове е удостоверено по надлежния ред и е стигнало до адресата, който е направил възражение срещу тях, след което е била издадена заповедта. Спазената процедура по връчване на констативните актове се отнася и до съпруга Таманов, тъй като същият не е адресат на заповедта, но извършените от съпругата му действия по узнаване на констативните актове и подаване на възражение са такива на обикновенно управление по отношение на общата вещ, които засягат и него. Това, че касаторът не е адресат на заповедта, въпреки, че е един от съсобствениците на незаконния строеж, не води до незаконосъобразност на акта. Право на органа е да определи спрямо кой от няколкото възможни, адресати да издаде заповедта. Освен това процесуалното право на защита срещу заповедта е гарантирано на съпруга Таманов, който го е реализирал надлежно. Неоснователни се явяват и възраженията за надлежно разрешено преустройство и промяна предназначението на търговския обект в сградата /фризьорски салон в магазин за хранителни стоки/, тъй като този обект няма самостоятелно значение, а е неделима част от разпоредената за премахване "Двуетажна жилищна сграда с магазин за хранителни стоки на първи етаж", чиято незаконност не е на основание т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, а на основание т. 1 и т. 3, ал. 2, чл. 225 ЗУТ. Неотносимо се явява и позоваването на Удостоверение за търпимост от 04.08.2014 г., тъй като съгласно изричната разпоредба на § 16, ал. 1 във вр. с § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ това удостоверение има сила единствено в нот. производство за "прехвърлителна сделка". Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер на 200 лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,