Решение № 4666 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2996/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 1134/09.10.2023 г., постановено по адм. дело 975/2022 г. по описа на Административен съд София Област /АССО/, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнен диспозитива на Решение 621/15.05.2023 г., постановено по адм. дело 975/2022 г. по описа на Административен съд София Област. В частта, с която с обжалвано решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, касационната жалба е оттеглена от пълномощника на касатора, в резултат на което предметът на настоящото производство е редуциран до частта, с която е допълнено първоначално постановеното от АССО решение. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт в атакуваната му част е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решението, допълващо предходното относно допълнително установеното с оспорения РА задължение за корпоративен данък и съответните лихви за забава е изцяло немотивирано. Поради това претендира неговата отмяна и отхвърляне на жалбата срещу РА в тази му част, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Карин-БГ ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Обжалваното решение в атакуваната му част е постановено в производство по реда на чл. 175 и чл. 176 АПК, образувано по искане на Директора на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП за изменение на Решение 621/15.05.2023 г., постановено по адм. дело 975/2022 г. по описа на Административен съд София Област. С влязло в сила Решение 621/15.05.2023 г. по адм. дело 975/2022 г. по описа на Административен съд - София област е отменен Ревизионен акт Р-22002320002357-091-001/25.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при ЦУ на НАП, в частта, с която за ревизираното дружество са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 1 829.14 лв. и лихви 1 296.57 лв., за 2016 г. в размер на 75 092.56 лв. и лихви 45 582.71 лв., за 2017 г. в размер на 525.95 лв. и лихви 265.92 лв., за 2018 г. в размер на 831.74 лв. и лихви 336.19 лв. и за данък добавена стойност в размер на 6 001.58 лв. и лихви 3 109.40 лв. С Решение 1134/09.10.2023г. АССО е допълнил /изменил/ диспозитива на горното решение, като е постановил в частта за допълнително установените задължения за корпоративен данък същият да се чете както следва: за 2014 г. 1829,14 лв. и лихви 1296,57 лв., за 2015 г. 75 092,56 лв. и лихви 45582,71, за 2016 г. 525,95 лв. и лихви -265,92 лв., за 2017 г.- 4765,24 лв. и лихви 362,42 и за 2018 г. -1297,67 и лихви 90,16 лева. Съпоставката между диспозитивите на Решение 621/ 15.05.2023г. и Решение 1134/09.10.2023г. сочи, че с обжалвания съдебен акт първостепенният съд е поправил допуснати явни фактически грешки при отразяване на ревизираните години, за които са установени съответните правилно вписани задължения за КД. Така, вместо да е отразен дължим по РА корпоративен данък за 2014г. в размер на 1829,14 лв. и лихва 1296,57 лв., в първоначалното решение тези суми са посочени като дължими за 2015г. Поради това, с обжалваното решение съдът е поправил съществувалото несъответствие между формираната и обективираната от него воля само по отношение на вписаните в първото решение данъчни периоди по ЗКПО и то без да коригира размерите на установените за тях задължения. В резултат на тази поправка на ревизираните периоди решаващият състав е отстранил допуснатите от него очевидни фактически грешки, които обаче не са предмет на настоящото производство, тъй като касационната жалба относно тази част от обжалваното решение е оттеглена. Ето защо, релевантно за определяне на предмета на настоящото производство е обстоятелството, че единственото данъчно задължение и съответни лихви за забава, за които липсва произнасяне в Решение 621/15.05.2023г., е установеният с РА допълнително дължим КД за 2017г. в размер на 831,74 лв. и лихва 123.11 лв. Само за този данъчен период има непълнота при първоначалното произнасяне и е налице последващо допълване на постановеното Решение 621, а тук следва, че само в тази му част по ЗКПО за 2017г. Решение 1134 не е влязло в сила и е годен предмет на касационно обжалване. В тази връзка основателно касаторът поддържа, че в решението за допълване на първоначално постановения съдебен акт не се съдържат никакви мотиви, които да обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на РА и в тази му част. Както в първоначалното, така и в решението за неговото допълване, липсват каквито и да е фактически установявания и правни изводи досежно данъчен период 2017г. Спорът относно същия е останал напълно неизяснен от фактическа страна, в резултата на което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяването на необосновано и материално незаконосъобразно решение. Тези пороци на обжалвания съдебен акт, ведно с установената от чл. 220 АПС забрана, мотивират настоящия състав да приеме, че в обжалваната му част атакуваното решение за допълване на Решение 621/15.05.2023г. следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото докладчикът следва да конкретизира релевантните за облагането по ЗКПО за данъчен период 2017г. факти и обстоятелства, установени от органите по приходите и направените от тях правни изводи, както и да обсъди събраните за тях относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. След като изрично уточни приетата от него фактическа установеност, първостепенният съд следва да изложи своите правни изводи относно материалната законосъобразност на оспорения РА в тази му част. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал.3 АПК, първостепенният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение