Решение № 13009 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13845/2016 г.

Решение № 13009 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13845/2016 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), гр. С., подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Г., срещу решение № 1334 от 13.10.2016 г. постановено по адм. дело № 511/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-010-6500/12029 от 30.06.2012 г. и преписката му е върната за повторно разглеждане и произнасяне съобразно указанията по прилагане на закона дадените в решението. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяна на същото, както и искане за оставяне в сила на Уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/12029 от 30.06.2012 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. А. В. от с. К., О. П., чрез пълномощника му адвокат Д. М. С. от АК - Б., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли да бъде постановен съдебен акт, по силата на който да бъде оставено в сила като правилно и обосновано атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС ответникът, чрез преупълномощен от адвокат Стойкова друг адвокат Рашев оспорва жалбата и отново моли решението да бъде оставено в сила като счита, че доводите за неговата отмяна не следва да бъдат уважени. Представя и Писмена защита. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, допустима е, а разгледана по същество е основателна и решението като необосновано и в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 25.10.2016 г., подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Б. е образувано по препратена по подсъдност от Административен съд С. - град ЖАЛБА от Г. А. В. от с. К., община П., област Б., ул. "И. В." .№..., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-010-6500/12029 от 30.06.2012 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С това писмо е отказано финансово подпомагане по подадено от Г. В. общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., както следва: П. С. за единно плащане на площ (СЕПП) - в размер на 41 980.85 лв.; П. П. на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР1) - в размер на 6 885.20 лева и По плащания на земеделски стопани за природни ограничения в райони, различни от планинските (НР2) - в размер на 11 548.61 лева, както и са наложени санкции за бъдещ период: по СЕПП - в размер на 17 903.47 лева; по НР1 - в размер на 4 563.86 лева и по НР2 - в размер на 7 547.63 лева. С решение № 1334 от 13.10.2016 г. по адм. дело № 511/2015 г., Административен съд - Б. е отменил изцяло обжалваното Уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/12029 от 30.06.2012 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е върнал административната преписка на административния орган за повторно разглеждане и произнасяне съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в решението, като ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на жалбоподателя Г. А. В. сумата от 740 лв., представляваща сторените в производството разноски. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че процесното уведомително писмо е незаконосъобразно, като издадено при немотивираност и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е посочил, че от съдържанието на писмото не може да се изведе действителната воля на административния орган относно приетите за установени от него факти и въз основа на тях аргументите му за постановяване на отказа за финансиране и за налагането на санкции за бъдещ период. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК компетентният административен орган следва да издаде "мотивиран" акт. Административния акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. На следващо място първоинстанционният съд е счел, че следва да бъдат приложени нормите на Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители - в дял III "Проверки" в посочения регламент, се установяват принципите и правилата за извършване на административни проверки на заявителите, както и проверки на място, въз основа на анализ на риска, като за целта се изготвя контролна извадка, а въз основа на нея и доклад. Съгласно чл. 28, т. 2 от цитираният регламент, данните за наличието на нередности, получени в резултат на провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякакъв вид друга подходяща административна процедура, и ако това е целесъобразно - от проверка на място, а в конкретната хипотеза административният орган не е посочил изобщо дали е провел други процедури, какви са те, какво е било установено и т. н. С оглед предмета на касационното производство, настоящият съдебен състав намира постановеното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. На първо място, неправилни са изводите на административния съд, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспореното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки и съответно - установените недопустими за подпомагане площи. Към уведомителното писмо са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и напълно отговаря на изискването за форма, посочено в чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. С. Т. решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. На следващо място е неправилен също и извода за допуснато в административното производство съществено процесуално нарушение поради неизвършени проверки на място. Последните са един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Но същите не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Отделно от това, видно от таблиците към уведомителното писмо, проверки на място (ПнМ) не са извършвани, тъй като колона 4 е празна, тоест не е попълнена с цифри за площ в хектари /ха/, защото очевидно заявлението на Г. А. В. не е попаднало в извадката от 5% от подадените заявления, а на заявените от земеделския производител площи са извършени административни проверки на основание чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Тъй като това са единствените основания, които са послужили на съда да отмени оспорения пред него административен акт, в решението няма изложени други мотиви по същността на правния спор. Не са развити изобщо съображения дали отказът за субсидиране на цялата претендирана сума за посочените по горе схеми и мерки за подпомагане е съобразен със законовите изисквания и в тази връзка изобщо не е обсъдено по същество заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Тези въпроси не могат да бъдат разгледани направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Това означава, че в обжалваното решение трябва да има изложени мотиви свързани със същността на спора, на които по-горната съдебна инстанция да извърши контрол за законосъобразност, а не за пръв път да развива такива. С оглед изложеното до тук, обжалваното пред ВАС съдебно решение ще трябва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе във връзка с мотивите на настоящото съдебно решение. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски не следва да се присъждат на касационния жалбоподател, независимо че са поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,