Решение № 12921 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2013 г.

Решение № 12921 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Татяна Милчева Миланова от гр. София, жк Свобода, бл. 34, вх. Г, ап. 67, чрез пълномощник - адвокат Милчо Занев, гр. София, ул. Преспа № 2, ет. 2 срещу чл. 19, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД). В жалбата и в допълнение към нея са изложени съображения за противоречие на оспорената разпоредба с чл. 73, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и с чл. 3, т. 2, чл. 7, ал. 8 и чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа оспорването, представя доказателства. Ответникът по оспорването - Министерски съвет на Република България (МС), чрез процесуален представител - юрисконсулт Демирев оспорва жалбата, представя доказателства. Заинтересованата страна - министъра на труда и социалната политика, чрез юрисконсулт Стефанова оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подзаконовия нормативен акт, в оспорената част противоречи на чл. 7, ал. 8 от ЗСПД и е в несъответствие с целта на закона, и следва да бъде отменен. На основание чл. 181 от АПК оспорването е надлежно съобщено чрез обнародване в брой 56 от 28.06.2013 г. на Държавен вестник, както и на определеното за това място по чл. 181, ал. 2 от АПК. Освен първоначално конституираните страни, други страни, не са поискали да встъпят по делото. За да се произнесе по оспорването, Върховният административен съд в настоящия състав на трето отделение прие за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от майка, която е претендирала изплащане на месечна помощ за дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, установено от компетентни здравни органи. С експертно решение № 2859/193 от 28.11.2012 г. на ТЕЛК на Митко Димитров Божков - син на оспорващата, е определено 100% увреждане/инвалидизация с чужда помощ, поради злокачествено новообразувание на главния мозък. В констатациите от медицинските изследвания, от представените документи и мотиви към експертното решение е посочено, че детето се нуждае от чужда помощ при битовото му обслужване по чл. 68, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, поради тежкия двигателен дефицит и необходимостта от специални грижи. Детето е починало на 30.11.2012 г. Съгласно цитираното решение на ТЕЛК определената дата на инвалидност е от 19.03.2012 г. Оспорващата е претендирала социално подпомагане, като издаденият отказ за изплащане на семейни помощи с изх. № 94ТТ-0001/4.01.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, гр. София е отменен с влязло в сила решение № 1115 от 25.02.2014 г. на АССГ по адм. д. № 1890/2013 г. Освен това, на основание чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до навършване на средното образование имат родителите, които отглеждат тези деца. Все обстоятелства, които обосновават наличието на непосредствен, личен и пряк интерес от оспорването. Предвид тези нормативни разпоредби и влязлото в сила съдебно решение, което установява сила на пресъдено нещо за установените с него факти и обстоятелства, и правоотношения между страните, настоящият състав на трето отделение на Върховния административен съд счита, че за оспорващата е налице правен интерес и тъй като оспорването на основание чл. 187, ал. 1 от АПК може да бъде предприето без ограничение във времето, следва, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, които са основанията за оспорване на административните актове - липса на компетентност, неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. ППЗСПД е подзаконов нормативен акт, който е издаден от компетентен орган - Министерския съвет на Република България, на когото, съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗСПД е възложено изпълнението на закона, като приеме правилник за прилагането му. Изпълнени са законовите изисквания за компетентност на органа, който по законова делегация е оправомощен да постанови акт, в който да уреди условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното предоставяне. Спазено е изискването на чл. 146, т. 2 за форма на оспорения акт. Съдът е изследвал провеждането на процедурата по издаване на оспорения акт и респективно спазването на административнопроизводствените правила за издаването му в относимата правна уредба. Процесуалните правила и реда за приемане на актове на МС са регламентирани в чл. 56 - 65 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация Видно е от представените писмени доказателства по делото, че ППЗСПД е издаден при спазване на формалните и процедурни изисквания. Министерството на труда и социалната политика е изработило проект на ППЗСПД, който е изпратен за съгласуване в останалите министерства, дирекция "Правна" към МС, Националния осигурителен институт, които видно от справката са съгласували проекта и съответно са посочили своите становища и предложения по отделни текстове. Министърът на труда и социалната политика е представил с доклад проекта за ППЗСПД, становищата по проекта, финансова обосновка и съобщението до средствата за масово осведомяване на Министерски съвет за приемането му. На свое заседание, проведено на 27.06.2002 г., под точка 35 от дневния ред, с протокол № 25 е разгледан и приет проекта на постановление с направените изменения, допълнения и уточнения в ППЗСПД и е възложено на вносителя да подготви окончателния текст на постановлението. Проведена е процедурата по съгласуване на проекта с всички министри, въпросите са внесени за разглеждане на заседанието с придружително писмо, подписано от главния секретар и придружено с писмен доклад, подписан от вносителя съгласно изискванията на чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник. Приет е с Постановление № 139 от 5.07.2002 г. на редовно заседание на МС, което е проведено при необходимия кворум - присъствали са тринадесет от всички членове - чл. 68, ал. 1 от Устройствения правилник и в изпълнение нормата на чл. 38 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и е обнародван в ДВ. Следователно, с оглед на представените писмени доказателства, съдът установи, че при издаване на ППЗСПД не е допуснато нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно оспорената по законосъобразност разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ППЗСПД месечните помощи за деца с трайни увреждания по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД се отпускат от началото на месеца, следващ месеца, през който е издадено експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, ако молба-декларацията е подадена в 3-месечен срок от датата на решението. Когато молба-декларацията е подадена след този срок, месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадена. При проверка за съответствието на чл. 19, ал. 2 от ППЗСПД с материалноправните разпоредби и с целта на закона - чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, следва да се има предвид характера на акта, част от когото е оспорената норма. Правилникът, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНА е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Следователно в ППЗСПД е подробно уредено прилагането на ЗСПД, който урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното предоставяне. Оспорващата твърди, че чл. 19, ал. 2 от ППЗСПД противоречи на разпоредби от по-висок ранг, а именно е в противоречие с чл. 73, ал. 1 от КСО, чл. 3, т. 2, чл. 7, ал. 8 и чл. 8д от ЗСПД.