Решение № 3590 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2014 г.

Решение № 3590 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Лясковец" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, чрез управителя му Митко Петков срещу решение № 6267 oт 16.10.2013 г. по адм. дело № 3044/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва също така като прекомерни разноските, присъдени в полза на "Ипекс Груп" ЕООД, предвид правната сложност на спора и продължителността на делото. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт с постановяване на ново решение по съществото на спора, като се отмени изцяло или частично по отношение на сходните стоки на стоката "гроздов сок/гроздова шира", алтернативно се обяви за нищожно решение № 395 от 14.11.2012 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство (ПВ). Ответникът - заместник-председателят на ПВ чрез процесуалния си представител юриск. Шамов оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ипекс Груп" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Семерджиева, в съдебно заседание и представено по делото възражение по касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Лясковец" ООД срещу решение № 395 от 14.11.2012 г. на заместник-председателя на ПВ, в частта с която се отменя частично регистрация на марка "Роса" с рег. № 55355, комбинирана, с притежател "Лясковец" ООД, за всички стоки от клас 5 и за стоките от клас 32 "бира, безалкохолни напитки, безалкохолни аперитиви, безалкохолни коктейли, минерални и газирани води, плодови и зеленчукови напитки и сокове, безалкохолни плодови екстракти, плодови нектари, сиропи и други препарати за приготвяне на напитки, есенции за приготвяне на напитки". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че от представените по делото доказателства недвусмислено се е установило, че за релевантния период 25.08.2006-25.08.2011 г. за всички стоки от клас 5 и за посочените по-горе стоки от клас 32, за които процесната марка е била регистрирана, същата реално не е била използвана по смисъла на специалния Закон за марките и географските означения. Решаващият състав е изложил съображения, че от всички относими доказателства за релевантния период се установило, че притежателят е ползвал марката за стоката "шира", т. е. за стоките от клас 32-мъст, гроздова мъст (неферментирала), но в тази част решението на специализирания административен орган като благоприятно за дружеството не е било оспорено. Наред с изложеното, административният съд е приел за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че на принципа на кръстосването стоките от клас 5 "билкови чайове и бебешки храни" са сходни с произвежданите стоки от клас 32, предвид наличието на съществени различия в потребителския кръг, начина на разпространение и възможността за допълване и конкуриране със стоки от клас 32. Мотивиран по този начин, решаващият състав е постановил процесния съдебен акт. Оспореното решение е правилно. Законосъобразно Административен съд София-град е направил извод, че процесното решение е издадено от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 6 във вр. с ал. 4 и ал. 5 от ЗМГО. Съгласно цитираните в предходното изречение норми, предвидена е възможност за делегиране на правомощието на председателя на ПВ на оправомощен от него заместник-председател за произнасяне с решение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. Видно от съдържанието на представената по делото заповед № 733 от 8.11.2012 г. на Зорка Милева-Василева, в качеството й на заместник-председател, е наредено за определен период от време да замества председателя с неговите права и задължения, поради което в конкретния случай и при липсата на доказателства за отсъствието на председателя, това следва да се приеме като временно прехвърляне на цялата компетентност. От гледна точка на правната доктрина, последното е недопустимо, тъй като е налице придобиване на компетентност извън условията, при които принципно може да стане делегиране. Независимо от изложеното, настоящият касационен състав споделя заключението на административния съд, че оспореният пред него административен акт не е нищожен. В случая, заместник-председателят действа в условията на делегиране на компетентност съгласно чл. 46, ал. 6 от ЗМГО, а заповед № 733 от 8.11.2012 г. за прехвърляне на цялата компетентност (вместо на конкретно правомощие) следва да бъде ценена като прехвърляне на компетентност, несъобразена с института на делегиране. Последното не бива да има негативни правни последици спрямо лицето, поискало издаването на административния акт, тъй като същото е добросъвестно, поради което решението на заместник-председателя на ПВ е валиден административен акт, противно на възражението в касационната жалба в обратен смисъл. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт в оспорената му част кореспондира с приложимите материално-правни разпоредби на Закона за марките и географските означения. В съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО административният съд е приел, че са налице основания за отмяна регистрацията на марката Роса за всички стоки от клас 5 и за стоките от клас 32 "бира, безалкохолни напитки, безалкохолни аперитиви, безалкохолни коктейли, минерални и газирани води, плодови и зеленчукови напитки и сокове, безалкохолни плодови екстракти, плодови нектари, сиропи и други препарати за приготвяне на напитки, есенции за приготвяне на напитки", считано от 25.08.2006 г. Разпоредбата на посочения текст предвижда отмяна на регистрирана марка по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО. Обосновани са изводите на решаващия състав, че притежателят на марката не е представил доказателства за използването на търговската марка през релевантния период по някои от посочените в закона начини за всички стоки от клас 5 и за стоките от клас 32 "бира, безалкохолни напитки, безалкохолни аперитиви, безалкохолни коктейли, минерални и газирани води, плодови и зеленчукови напитки и сокове, безалкохолни плодови екстракти, плодови нектари, сиропи и други препарати за приготвяне на напитки, есенции за приготвяне на напитки". В тежест на касационния жалбоподател (в качеството му на притежател на търговската марка) е да докаже твърдените от него факти, а именно ползването на марката за посочените класове стоки. Такива доказателства не са представени нито в рамките на административното производство, нито пред съда по същество. Неоснователни са и оплакванията, изложени в касационната жалба, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от инстанцията по същество. На първо място, не намира подкрепа в данните по делото твърдението на дружеството-касационен жалбоподател, че същото е ненадлежно призовано и представлявано в производството пред административния съд. Видно от приложената по делото призовка за страна (л. 104), управителят на същото лично е уведомен за съдебното заседание за 9.10.2013 г., няколко месеца по-рано - на 27.05.2013 г., като е разполагал с възможност да организира защитата на представляваното от него дружество. Последното не е сторено, като както се установява от протокола от съдебното заседание от 09.10.2013 г., жалбоподателят не е бил представляван. На следващо място, в изпълнение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, с определението си от 18.04.2013 г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът изрично е указал на жалбоподателя, че следва да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си последици. Дружеството, чрез представляващия го, е уведомен за цитираното определение, но не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си за реално използване на търговската марка за стоките от цитираните по-горе класове, нито е направил искане за събиране на такива. Искането за назначаване на съдебно-маркова експертиза (без да са посочени конкретните въпроси към вещото лице) е направено едва с касационната жалба, и е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 2 от АПК. Предвид чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим в съдебно-административното производство на основание чл. 144 от АПК, възражението за прекомерност на разноските е следвало да се направи пред първоинстанционния съд в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, поради което не подлежи на разглеждане от касационната инстанция. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в този смисъл, в полза на юридическото лице (ПВ), представлявано от административния орган, издал оспорения административен акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв. Ответното дружество - "Ипекс Груп" ЕООД, също претендира разноски, поради което следва да му се присъдят направените такива в размер на 500 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,