Решение № 11356 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4908/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 37 от 28.03.2023г., постановено по адм.д. 441/2022г. Административен съд Ловеч , тричленен състав, е отменил по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Ловеч разпоредбата на чл.20 в частта относно като основни жилища от Наредба за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Луковит, /изм. И доп. с решение 325/29.12.2021г., по протокол 38/29.12.2021г. на Общински съвет Луковит, като е осъдил общинския съвет да заплати на Окръжна прокуратура Ловеч разноски по делото в размер на 40лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Общински съвет Луковит, представляван от председателя д-р Д. Динков, чрез пълномощника му адв.А. Асланян. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Ловеч е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли протеста на Окръжна прокуратура Ловеч против посочената правна норма. Ответната по касационната жалба Окръжна прокуратура Ловеч не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Общински съвет Ловеч е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Административен съд Ловеч е отменил по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Ловеч разпоредбата на чл.20 в частта относно като основни жилища от Наредба за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Луковит, /изм. И доп. с решение 325/29.12.2021г., по протокол 38/29.12.2021г. на Общински съвет Луковит. На първо място са изложени мотиви защо първоинстанционният съд приема, че подаденият протест е допустим и следва да бъде разгледан. Решаващият съд е приел, че подаденият протест е основателен, като мотивите му в тази насока могат да бъдат систематизирани до следното: 1. Възпроизведени са разпоредбите, които предоставят правомощия на общинските съвети да приемат подзаконови нормативни актове в областта на местните такси и цени на услуги. 2. Посочено е кога е прието последното изменение и допълнение на въпросната наредба за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Луковит. 3. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че наредбата е издадена в предвидената в закона форма, притежава всички съществени реквизити, като структура, форма и обозначение отговаря на ЗНА. 4. Съдът е посочил и доводите на прокуратурата за атакуване на въпросната разпоредба от наредбата противоречие със норма от по-висш ранг, в случая с тази на чл.71,ал.1 ЗМДТ. Прието е, че в случая това противоречие е налице, като освен това е недопустимо волята на издател на нормативен акт да се извлича чрез тълкуване, както процедира ответната страна. Направен е краен извод, че оспорената разпоредбата на чл.20 от наредбата в частта й като основни жилища противоречи на материално-правна норма от по-висш ранг , съдържаща се в Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и като такава следва да бъде отменена. Решението на Административен съд Ловеч е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Общински съвет Луковит се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички основания за неправилност по чл.209,т.3 АПК. По същество основните оплаквания са за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че съпоставката между нормата на чл.71,ал.1 ЗМДТ и тази на § 1, т.2 ДР ЗМДТ, която дефинира понятието основно жилище обосновават извод, че съществен белег на т.н. основно жилище е обстоятелството, че то служи за задоволяване на жилищни нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината и когато се иска освобождаване от заплащане на такса смет поради неползването му през годината, то същото губи тази си характеристика на основно жилище. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК споделя изцяло и аргументите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на посочената част от оспорената разпоредба на чл.20 от цитираната по-горе наредба. Разпоредбата на чл.20 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Луковит има съдържание, според което имотите декларирани от граждани като основни жилища не се освобождават от такса битови отпадъци. Понятието основно жилище е дефинирано в §1, т.2 ДР ЗМДТ, според което "Основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината. Според чл.71 ЗМДТ не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. От изложеното в протеста се извежда извод, че се твърди противоречие на нормата от наредбата с нормата на чл.71,т.1 ЗМДТ в редакцията в сила от 01.01.2014г. , според която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Тезата поддържана от касатора е, че след като едно жилище е основно, то това предполага да се ползва преимуществено през по-голямата част от годината, поради което за това жилище се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване и нормата от наредбата не влиза в противоречие със ЗМДТ. Така поддържаната теза не може да бъде споделена. Принципно изложеното от касатора е вярно, но е вярно и посоченото от първоинстанционния съд, че са възможни и хипотези, при които да не се ползва и основно жилище. Нормата на чл.20 от наредбата по същество допълва закона, като определя, че за жилища декларирани като основни, нормата на чл.71,т.1 /или т.2 според действащата редакция/ не намира приложение. Подобно обстоятелство е недопустимо, тъй като законът не допуска ограничаване на действието му с нормативен акт от по-нисък ранг /чл.15,ал.1 ЗНА/. А иначе въпрос на фактическа преценка е дали за имот, деклариран като основно жилище, ще се дължи такса смет при подаване на декларация по образец от собственика, че имотът няма да се ползва. При извършената служебна проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че след отмяната на чл.20 от наредбата само в частта относно като основни жилища , последната има съдържание , според което имотите декларирани от гражданите, не се освобождават от такса битови отпадъци . Изложеното е нонсенс, като предвид изложеното по-горе, този текст на нормата е в още по-голямо противоречие с нормата на чл.71 ЗМДТ, но поради липса на жалба или протест, този порок не може да бъде отстранен в настоящето производство. Като правилно и законосъобразно решението на Административен съд Ловеч следва да бъде оставено в сила на основание чл.221,ал.2 АПК. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение