Решение № 13992 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10229/2016 г.

Решение № 13992 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10229/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на културата против решение № 7538/22.06.2016 г. по адм. дело № 8071/2013 г. на Върховния административен съд, с което е отменена негова заповед № РД-9Р-004/16.11.2010 г. за прекатегоризиране на археологическа културна ценнос "Ранновизантийска базилика" и определен режим на опазване, в частта на заповедта, касаеща имот с идентификатор 46019.507.262 и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания. В касационната жалба и в хода на делото по същество се поддържа от процесуалния представител на касатора, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на страната, както и че решението е неправилно като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон. По отношение наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът поддържа че съдът се е произнесъл по срочността на жалбата без да е събрал необходимите доказателства за попълване на административната преписка чрез задължаване на община С. по молба от 24.02.2014 г. да бъдат представени по делото доказателства за съобщаването на акта до жалбоподателите, както и в противоречие с правилата за съобщаване съгласно чл. 66 от Закона за културното наследство (ЗКН). Поддържа се, че съдът необосновано е приел, че в предложението на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) не се съдържа конкретен мотив относно включването на процесния имот в границите на охранителната зона на ценността. Представения по делото протокол от 12.07.2010 г. на Междуведомствената комисия се посочва като доказателство свидетелстващо за наличието на мотиви към акта, обосноваващи включването на имота в границите на охранителната зона. Отделно от това се аргументира становище, че по силата на приложимата към датата на издаване на акта Наредба № 17 за определяне на границите и режима за използване и опазване на недвижимите паметници на културата извън населените места НИПК определя границите и охранителната зона на ценността без да има задължение за мотивиране на решението си. Възразява се и против заключението на съда, че при издаването на акта е следвало да бъде съобразен кадастралния идентификатор на процесния имот съгласно одобрената кадастрална карта и регистри за село М., тъй като кадастралната карта е приета със заповед № РД-18-4/04.02.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и е било обективно невъзможно да бъде съобразена към 2010 г., когато е издаден процесния административен акт. Ответните страни - С. М. Т. и Т. Д. Д. - Терзийска, в общ отговор по касационната жалба поддържат, че същата е неоснователна като изцяло се поддържа решението и мотивите към него. Заинтересованите страни - община С., областен управител на област С. и не вземат отношение по касационната жалба. Заинтересованата страна - Националния институт за недвижимо културно наследство е подал отговор на касационната жалба след датата на приключване на устните състезания по делото, поради което същия не следва да бъде обсъждан, поради преклузия на правото. Участващият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура поддържа заключение, че обжалваното решение е допустимо и правилно и същото следва да бъде оставено в сила. Относно поддържаният довод за недопустимост на решението поради произнасяне по жалба, която е просрочена, прокурорът посочва, че доводите са неоснователни, тъй като позоваването на уведомяване от 20.09.2012 г. неправилно се интерпретира като изпълнение на изискването за уведомяване. Обстоятелството, че чл. 66 от ЗКН предвижда специална процедура във връзка с уведомяването, не променяло горния извод, тъй като в случая не са налице доказателства за наличие на уведомяване от общинската администрация. Поддържа се, че при постановяване на решението, съдът е обсъдил и правилното приложение на материалния закон. В този аспект и с оглед предмета на обжалване, изразяващ се в определяне на режим на опазване чрез граници и охранителна зона, обосновано е прието, че не е съобразен действащия кадастрален план от 1999 г. Отразяването на имота в заповедта не е съответно на съществуващите данни за собствеността. Заключението на експертизата, приета по делото, сочи, че се касае за имот, възстановен по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и са налични идентифицирани данните за него по кадастрална картна и регистър. Изготвянето на заповедта е основано на несъответен картен материал и без съответствие с действащия кадастрален план. Имотът не е съседен на определения като недвижима културна ценност, поради което обосновано съдът е направил извод, че липсва обосноваване на направеното определяне на граници и охранителна зона. Доводът в касационната жалба за липса на изискване за конкретен мотив към взетото решение в случая не може да се приеме. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея възражения. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС е отменил заповед № РД-9Р-004/16.11.2010 г. на министъра на културата, с която на осн. чл. чл. 14, т. 2, чл. 65, т. 3 вр. чл. 69 от ЗКН по предложение на НИНКН по чл. 64, ал. 1 вр. чл. 69 от ЗКН и протокол № 7 от 13.09.2010 г. от заседание на СЕСОНКЦ е разпоредено прекатегоризиране от категория "местно значение" в категория "национално значение" на регистрираната в Д. вестник, бр. 27от1966 г. недвижима археологическа културна ценност "Ранновизантийска базилика", разположена в м. "Манастира" от землището на с. Г., община С., с която е определен и режим за опазване на недвижима културна ценност, както следва: граници и охранителна зона, съгласно Приложение 2 в две части - текстова и графична, неразделна част от същата заповед и предписания за опазването й, съгласно приложение 3, в частта й, касаеща имот с идентификатор 46019.507.262, собственост на жалбоподателите. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, че: следва да бъде съобразен действащия кадастрален план, одобрен със заповед № 105 от 10.08.1999 г. като засегнатите от акта имоти следва да бъдат посочени с точните си идентификационни номера; следва да бъдат отразени данните за собствеността на процесния имот съгласно представените по делото доказателства в полза на жалбоподателите; да се изложат конкретни мотиви за това защо се налага процесния имот да бъде обхванат от териториалния обхват на ценността, както и от териториалния обхват на охранителната й зона. Така постановеното решение е обосновано с извода, че заповедта, в частта й, касаеща имот 46019.507.262 е индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на правилото на чл. 35 от АПК (посочването на чл. 31 в решението се приема за техническа грешка) за изясняване всички релевантни на административния спор факти и обстоятелства относно приложимите кадастрални данни за имота и собствеността върху същия, както и без пълноценни мотиви за включването на имота в обхвата на заповедта. При произнасянето си съдът е приел за установено, че със Заповед № РД-9Р-004/16.11.2010 г. на министъра на културата, на осн. чл. 14, т. 2, чл. 65, т. 3 във вр. с чл. 69 от ЗКН, предложение на директора на НИНКН по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 69 от ЗКН и Протокол № 7 от 13.09.2010 г. от заседание на СЕСОНКЦ, назначен със Заповед № РД09-133/22.04.2010 г. на Министъра на културата е прекатегоризирана от категория "местно значение" в категория "национално значение" регистрираната в ДВ бр. 27/1966 г. недвижима археологическа културна ценност "Ранновизантийска базилика", разположена в м. "Манастири. ", земл. с. Г.., общ. С.. Със същата заповед са определени режими за опазване на НКЦ, както следва: граници и охранителна зона, съгл. приложение № 2 и предписания за опазване-съгл. приложение № 3, които приложения са неразделна част от заповедта. С Акт № 3501/11.10.2010 г. за публична държавна собственост на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС; чл. 14. ал. 2 и чл. 14, т. 14 от ЗКН, във връзка с одобрен протокол от 12.07.2010 г. на Министър на културата е актуван обект археологическа недвижима културна ценност "Ранновизантийска базилика" в м. "Манастири, разположена в регулационните граници на с. Г., с териториален обхват, в който попадат: територията на имоти с № 371,295,389 и 266, обособен имот без кад. номер между имоти 266,37,411 и път № 37,267,343,296, обособен имот без кад. № между имоти 296,357,373 и 316,357,344, част от 38,358,373,359 и 374 в рамките на ПИ № 38 по кад. план на с. Г.. от 1973 г., при граници: от север-северните граници на имоти с кад. № 371,295,389,266, обособен имот без кад. номер между имоти 266 и 37 и имот № 37. По повод предметния обхват на акта за публична общинска собственост, включващ и имотът на жалбоподателите, същите са предявили отрицателен установителен иск против държавата. С влязло в сила съдебно решение № 410/09.08.2013 г. на Районен съд - С. е признато за установено по отношение на държавата, че същата не е собственик на незастроен поземлен имот с идентификатор 46019.501.262. Установена е по делото идентичността на имота, актуван като публична държавна собственост и собствения на жалбоподателите имот № 262, кв. 49 по плана на село Г., утвърден със заповед № 105/10.08.1999 г. и имот 46019.507.262 по КК на село М., одобрена със заповед № РД-18-4/04.02.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно заключение на вещото лице, в заповедта за определяне на границите на недвижимата културна ценност и охранителната зона е ползвана скица № 84 от 13.07.2010 г. за кв. 8 и кв. 12 по кадастралната основа на плана на с. Г., утвърдена със заповед № 1973, заповед № 6/16.06.1986 г. и заповед № 114/09.05.2007 г., издадена от О. С.. Ползваният от административния орган картен материал е бил непълен и неточен към датата на издаване на обжалваната заповед, доколкото същата не е съобразена с издадената заповед № 105 от 10.08.1999 г. на кмета на община С., за одобряване на скица-проект за попълване на кадастралната основа с имот № 262 в кв. 49 по плана на с. Г.. Вещото лице е установил, че около 768 кв. м. от процесния имот, попадат в границите на ценността, а останалата част - около 695 кв. м. / определени графично/ - попадат в охранителната му зона. Установено е, че процесният имот не е съседен на имот с идентификатор 46019.507.503, който представлява недвижимата културна ценност. Съгласно представените от вещото лице скици, имотът на жалбоподателите е разположен южно от имотът, в който е разположена ценността, и между двата имота са разположени други два имота - съответно 46019.507.260 и 46019.507.261.Установено е от заключение на вещото лиице, че няма данни в имота на жалбоподателите да са извършвани проучвателни, реставрационни и консервативни работи. Нямало данни същият имот да е предмет на отчуждаване. При осъществения касационен контрол, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е частично недопустимо и частично неправилно, при следните съображения: Оспорването на заповед № РД-9Р-004816.11.2010 г. на министъра на културата е инициирано от Стефан и Т. Т. с тяхна жалба, подадена до Административен съд - С.. Видно от петитума на жалбата, търсената съдебна защита се изразява в отмяната на заповед № РД-9Р-004816.11.2010 г. на министъра на културата, с която недвижимата културна ценност "Ранновизантийска базилика" (НКЦ) е прекатегоризирана от категория "местно значение" в категория "национално значение" и са определени режими на опазване, съгласно граници и охранителна зона, Приложение № 2 и предписания на опазване - Приложение № 3. Заповедта съдържа две свързани, но самостоятелни по своето съдържание и предназначение, разпоредителни волеизявления на административния орган. Съгласно точка 1 от оспорваната заповед, е наредено прекатегоризирането от категория "местно значение" в категория "национално значение", регистрираната в ДВ, бр. 27/1996 г. недвижима културна ценност "Ранновизантийска базилика", разположена в м. "Манастира" от землището на село Г., община С.. С точка 2 от акта, са определени режими за опазване на НКЦ, както следва: точка 2.1 Граници и охранителна зона съгласно Приложение 2 (в две части - текстова и графична); точка 2.2 Предписания за опазване съгласно Приложение 3. Правния интерес от оспорването е обоснован с притежавано от жалбоподателите право на собственост на имот 46019.507.262 по КК на село М., одобрена със заповед I РД-18-4/04.02.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, който имот е идентичен с пл. № 262, кв. 49 по плана на село Г., утвърден със заповед № 105/10.08.1999 г. и който имот попада, съгласно обжалвания акт в границите на НКЦ и в охранителната й зона. Според жалбоподателите, заповедта засяга техни имуществени права, тъй като следва да съгласуват промените в устройствения план на имота си с органите по опазване на НКЦ. С определение № 71/15.05.2013 г. по адм. дело № 40/2013 г. на Административен съд с С., съдът е приел, че предмет на оспорване е заповед № РД-9Р-004816.11.2010 г. в нейната цялост и на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК във вр. с чл. 135, ал. 2 от АПК е изпратил делото по подсъдност на ВАС. Във ВАС е образувано адм. дело № 8071/2013 г., като с определение от 10.02.2014 г. съдът е дал указания до жалбоподателите да уточнят правния си интерес от оспорването. Определението не съдържа мотиви относно причините за даването на въпросните указания. С молба от 27.02.2014 г. жалбоподателите посочват, че правният им интерес е обоснован от втората част на заповедта, с която са определени режими за опазване и границите на НКЦ и охранителната й зона. Освен това нито с жалбата, нито с молбата от 27.02.2014 г., нито с друго процесуално действие жалбоподателите заявяват, че оспорват заповедта, в частта й касаеща собствения им имот. Собствеността е сочена като факт, обосноваващ правния интерес от оспорването, но никъде не е посочено, че търсената от тях съдебна защита се ограничава до отмяната на акта, в частта относно техния имот. В мотивите към определение № 12496/23.11.2015 г. по делото и на страница първа и трета от мотиви към решението, съдът е зачел направеното уточнение, че предмет на оспорване е "втората част на обжалваната заповед". При постановяването на решение обаче, съдът възприема и разглежда като предмет на делото обжалването на заповедта в нейната цялост. В тази връзка и като се отчете диспозитивът на решението на тричленният състав, с който е отменена заповедта, в частта касаеща имот 46019.507.262, но в нейната цялост по отношение на предметното й съдържание, съдът на практика е отменил и точка първа на акта, с която е разпоредено прекатегоризирането на НКЦ от категория "местно значение" в категория "национално значение". Съгласно чл. 126 от АПК, съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определението от този кодекс или друг закон случаи. Съгласно чл. 145, ал. 2 от АПК, административните актове могат да бъдат оспорвани изцяло или в отделни техни части. Видно от молбата от 27.02.2014 г. на жалбоподателите, същите са уточнили, че оспорват "втората част" на акта. С оглед структурното съдържание на заповедта и поддържаните доводи за незаконосъобразността й, следва да се направи еднозначен извод, че актът е обжалван частично по отношение на неговата точка 2. С други думи, спор между страните за законосъобразността на точка 1 от акта липсва, респ. няма спор, че процесната НКЦ "Ранновизантийска базилика" законосъобразно е прекатегоризирана в категория "национално значение". Следователно решението, в частта, му с която е отменена заповед № РД-9Р-004/16.11.2010 г. на министъра на културата, в частта й, с която е разпоредено прекатегоризиране от категория "местно значение" в категория "национално значение" на регистрираната в Д. вестник, бр. 27 от 1966 г. недвижима археологическа културна ценност "Ранновизантийска базилика", разположена в м. "Манастира" от землището на с. Г., община Смоля, е недопустимо като постановено при липса на предмет. В недопустимата му част, решението на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено в тази му част. По отношение на решението, в частта му, с която е отменен акта по отношение определения режим за опазване на недвижима културна ценност (точка 2), в частта му, касаеща имот с идентификатор 46019.507.262, касационната инстанция намира, че е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тричленният състав необосновано е приел, че процесната заповед е индивидуален административен акт, което е довело и до нарушение на приложимия съдопроизводствен ред. Съдът е провел контрол за законосъобразност на акта по процесуалните правила на чл. 145 и сл. от АПК (по реда на глава Х, раздел I от АПК) и отчитайки като приложими административнопроизводствените правила относими за издаване на индивидуални административни актове. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. По силата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Определението за нормативните административни актове се съдържа в чл. 75, ал. 1 от АПК те са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Доколкото влезлите в сила индивидуалните и общите административни актове имат винаги еднократно правно действие, т. е пораждат, изменят или прекратяват право или задължение на собствено основание, то разликата между тези актове, респ. причината за нормативното им разграничаване в АПК, се свежда до адресатите, спрямо които е приложен закона. При общите актове, правото или задължението, следващо се от акта е спрямо неопределен брой лица, които по един или множество признаци се ползват или засягат от постановената административна санкция. За разлика от индивидуалните актове, целта на общите актове не е да бъде приложен закона като се отчете отделното личното положение на отделния субект, а да бъде приложен закона спрямо всички субекти, намиращи се в сходно, равно или еднакво положение спрямо прилагания закон. В този смисъл, от гледна точка на неопределеността на кръга на засегнатите субекти, общият административния акт се припокрива с нормативния акт, но за разлика от нормативния административен акт, който има многократно и пряко действие - диспозицията поражда действие всеки път, когато е изпълнен фактическия състав на хипотезата - общият има еднократно действие и издаването му е функция от прилагането на нормативен акт (законов или подзаконов) от страна на орган на власт. Освен изложеното, при определянето правния характер на процесната заповед следва да се съобрази и законовата рамка, определяща нейното издаване. Съгласно чл. 54, ал. 1 от Конституцията, всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности. От друга страна според чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност, а културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Р. Б.. Според закона опазването на културното наследство е системен процес на издирване, идентификация, документиране, консервация-реставрация и социализация на културното наследство, който включва и подготовката на специалисти в съответната област, а закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото. Министърът на културата съгласно чл. 14, т. 2 във вр. с чл. 11 от ЗКН предоставя статут на недвижими културни ценности. По аргумент от чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗКН, според културната и научната стойност и обществената значимост на недвижимите културни ценности от категория "национално значение" същите се опазват, тъй като са културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната. Съгласно чл. 65, т. 3 от ЗКН (ред. преди ДВ, бр. 54/2011 г.), статут на недвижими културни ценности се предоставя за всички останали категории недвижими културни ценности (т. е. без категориите "световно значение" и "национално значение" при групови НКЦ) - от министъра на културата. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗКН (ред. преди ДВ, бр. 54/2011 г.), прекатегоризиране на регистрирани недвижими културни ценности ...се извършват по реда на тяхното идентифициране, деклариране и регистриране. При така изложеното и като се отчете, че заповед № РД-9Р-004/16.11.2010 г. на министъра на културата е издадена на основание чл. 14, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 69 от ЗКН и като такава представлява административна мярка, насочена към опазване на НКЦ, целяща изменение (прекатегоризиране) във вече установен статут на ценността и следващите се от това режими за опазване, както и като се отчете, че заповедта няма адресати на произтичащите от нея права и задължения и не е насочена към отделни субекти, а напротив към непределен кръг от такива, касационната инстанция намира, че заповедта като такава отговаря на определението за общ административен акт. Пряката цел на актът за опазване на НКЦ чрез предоставянето й на статут и следващият се от това режим на опазване, е да бъде обезпечено конституционното и законово предвидено правото на достъп и достояние до културните ценности за всички граждани със своята ценност за отделния индивид, общността и обществото със своята научна или културна стойност. С оглед изложеното, следва да се приеме, че тричленният състав неправилно е провел съдебното производство по оспорване по акта по реда на раздел I, глава Х от АПК, приемайки, че предмет на оспорване е индивидуален административен акт. Липсва основание да се приеме, че актът е издаден, за да ограничи правата на отделните собствениците на имотите, включени в границите на ценността или охранителната й зона. Напротив, актът защитава и техните културни граждански права, защото "пази" ценността за всички, наред и чрез наложените ограничения, следващи се за тях като собственици на част от територията "пазеща" ценността. Жалбоподателите като собственици безспорно могат да обосноват интерес от оспорването на режимите на опазване, но в никакъв случай не могат да бъда възприемани като отделни адресати на акта. Допуснатото нарушение при определяне характера на акта и приложимия съдопроизводствен ред следва да бъде отстранено при ново разглеждане на спора, като тричленният състава проведе съдебното производство по реда на раздел II, глава Х от АПК. Посоченото нарушение е довело и до друго съществено нарушение, изразяващо се в неизясняване на предмета на делото и преценката за наличие на правен интерес. Н. първо място, както бе посочено, съдът е разгледал законосъобразността на акта, в частта, касаеща имот с идентификатор 46019.507.262. Така разгледан спора и като се отчете, че нито в петитума към жалбата, нито в уточнителната молба от 27.02.2014 г. жалбоподателите са посочили, че обжалват частично заповедта, напротив те поддържат отмяната на "втората част" на заповедта, касационната инстанция намира, че предметът на оспорване е останал неизяснен с оглед правния интерес на жалбоподателите. Съдът е допуснал нарушение, като се е произнесъл без да уточни по ясен и недвусмислен начин допустимия предмет на оспорване - дали се оспорва акта в негова цялост (за което жалбоподателите нямат интерес, обоснован единствено с правото им на собственост), или се оспорва, в частта, касаеща имотът им като част от териториалния обхват на акта. Този пропуск следва да бъде отстранено в ново съдебно производства като се даде възможност на жалбоподателите да уточнят дали, в качеството си на собственици оспорват т. 2 от заповедта като цяло или в частта й, относно включването на имота им в режимите за опазване. На второ място - във връзка с уточняване на прекия и непосредствен правен интерес от оспорването на акта, съдът трябва да съобрази, че процесната заповед е изменителна спрямо учреден през 1966 г. статут на опазване за НКЦ. С други думи, при условие, че няма спор относно нищожността на акта от 1966 г. и следващите се от него мерки за опазване на ценността и че същият е влязъл в сила, както и че няма спор относно точка първа на настоящата заповед № РД-9Р-004/16.11.2010 г. на министъра на културата, евентуалната съдебна санкция спрямо точка 2 от заповедта би имала като последица цялостното или частично връщането в правния мир на първоначално учредените режими на опазване на Базиликата. Правният интерес от оспорване на изменителния акт следва да бъде преценен с изясняването какви нови или изменени задължения имат жалбоподателите като собствениците на имота при така издадената нова заповед спрямо действието на предходната заповед от 1966 г. Изпълнението на тези указания следва да бъде съпроводено и със съответното попълване на делото с относимите доказателства, тъй като данни за акта от 1966 г. по делото липсват. По отношение на възражението на касатора за допуснато нарушение в правото му на защита във връзка с произнасянето по срочността на жалбата настоящата инстанция счита същото е неоснователно. Касаторът твърди, че съдът без да е събрал необходимите доказателства за попълване на административната преписка чрез задължаване на община С. по молба от 24.02.2014 г. да бъдат представени по делото доказателства за съобщаването на акта до жалбоподателите, както и в противоречие с чл. 66 от Закона за културното наследство се е произнесъл по срочността на жалбата. Видно от протоколно определение от 03.11.2014 г. по делото, съдът изискал от община С. доказателства за връчване на акта. По делото е приобщено впоследствие и становище от 25.11.2014 г. на община С., в което ясно е посочено, че "...в община С. липсват доказателства за връчване на оспорвания административен акт...". В тази връзка, съдът правилно е посочил, че административния орган не е представил доказателства за начина на съобщаване. С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му за разноските, а на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, настоящата инстанция не дължи произнасяне по исканията за разноски по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав