Решение № 20 от 9.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 346/2007 г.

Решение № 20 от 9.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 346/2007 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 47 ЗМТА вр. § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК. "Полимери" А. е предявил молба за отмяна постановеното на 07.12.2006 г. от А. съд при българската търговско промишлена палата решение по МА № 34/2004 г. С това решение АС при БТПП се е произнесъл по предявени от "Прайм факторинг с. лимитид" срещу "Полимери" А. обективно съединени искове с правно основание чл. 82 ЗЗД - претърпени преки вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договор № 16/24.02.2004 г. и договор № 17/24.02.2004 г. Присъдени са арбитражни разноски. Молбата с която е сезиран ВКС се основава на тезата, че постановеното от АС при БТПП арбитражното решение подлежи на отмяна поради това, че в договор № 16 има арбитражна клауза, а в договор № 1* не. Позовава се на това, че споровете за вреди не се обхващат от арбитражното споразумение. Счита, че АС при БТПП се е произнесъл по спор, който е извън рамките на неговата компетентност. Решението е постановено въз основа на подправени документи и неистински гласни доказателства. Квалифицирал е искането си за отмяна по чл. 47, т. 5 предл. 1 ЗМТА и чл. 231, ал. 1 б. "б" и б. "в" ГПК. Ответникът по молбата "Прайм факторинг с. лимитид", призован по реда на чл. 609, ал. 1 ГПК не изразява становище. Като взе предвид становищата на страните, обсъди на основание събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд - Търговска колегия приема за установено следното: Както бе посочено по-горе, правоотношенията между страните произтичат от два последователни, сключени на една и съща дата договори за доставка на течен хлор и на дихлоретан. Претенциите с които "Прайм факторинг с. лимитид" е сезирал АС при БТПП произтичат от неизвършени от "Полимери" А. доставки, което от своя страна е осуетило възможността на ищеца да престира течен хлор и дихлоретан на трето неучастващо по делото лице в изпълнение на сключен между тях договор, от което са произтекли вреди и пропуснати ползи. Арбитражният съд е приел, че действително е налице виновно неизпълнение на договорите, поради което е ангажирал отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените преки вреди и пропуснати ползи. Настоящата съдебна инстанция счита, че молбата за отмяна е неоснователна поради следното: Както бе посочено по-горе, молителят е квалифицирал искането за отмяна по чл. 47, т. 5 предл. 1 ЗМТА и чл. 231, ал. 1 б. "б" и б. "в" ГПК . Доколкото в самата молба за отмяна се съдържа позоваване на липсата на арбитражна клауза в единия от договорите, то дори да приемем, че то следва да се счита за основание по чл. 47, т. 2 ЗМТА (въпреки, че не е упоменато), то искането за отмяна е неоснователно. Чл. 12 на Договор № 17 е озаглавен "Арбитраж" и в него ясно е посочено, че "Всякакви спорове, които могат да възникнат от и във връзка с договора и които страните не са били в състояние да уредят по взаимно съгласие, ще се разрешават окончателно с арбитраж от А. съд на БТПП, обаче, не съставлява порок, водещ до нищожност на клаузата, тъй като компетентността на БТПП в София, България, проведен в съответствие с правилата и разпоредбите на а. м. арбитражен съд". Ще следва да се отбележи и това, че възражение за компетентност на арбитражния съд не е било направено в рамките на срока по чл. 20, ал. 1 ЗМТА. Поради това, настоящият съдебен състав счита, че възражението е било преклудирано, поради което въздигането му като основание за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА (дори да би било основателно) не може да бъде успешно проведено. Не е налице и основанието по чл. 47, т. 5 предл. 1 ЗМТА. Него молителят свързва с тезата, че искът за вреди от неизпълнението не се обхваща от арбитражното споразумение. Извън правомощията на съда е да контролира приетата от арбитражния състав правна квалификация и структурата на мотивите. По-горе бе цитирана арбитражната клауза, съдържаща се в Договор № 17 от 24.02.2004 г. Идентичен е текстът на чл. 12 на Договор № 16 от 24.02.2004 г. Той включва в обхвата на арбитражното споразумение "всякакви спорове, които могат да възникнат от или във връзка с договора". Спорът, дал основание на "Прайм факторинг с. лимитид" да инициира арбитражното производство, произтича от пълното неизпълнение на двата договора, което е довело до настъпване на вреди. Още в отговора по чл. 27, ал. 1 ЗМТА, "Полимери" А. е изразил становище, че "не може да се претендират вреди, изразяващи се в загуби и пропуснати ползи на база Договор № 16/24.02.2004 г. и Договор № 17/24.02.2004 г., тъй като в тези договори не са договорени да се дължат никакви вреди, неустойки, обезщетения". Както неколкократно бе посочено, претенциите на "Прайм факторинг с. лимитид" са за вреди от неизпълнение на договорите. Отговорността за вреди (за разлика от неустойката) при неизпълнение произтича пряко от закона - чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако такава бъде потърсена. Поради което, искът за вреди следва да бъде квалифициран като "спор, възникнал във връзка с договорите", по смисъла на цитираното по-горе арбитражно споразумение. Позоваването в исковата молба на основанията по чл. 231, б. "б" и "в" ГПК , като основания за отмяна на арбитражно решение е лишено от правно значение, доколкото този ред е приложим по отношение на решения, постановени в спорно съдебно производство. Извънредният способ за отмяна на арбитражни решения е по реда на ЗМТА, основанията за който в случая не са налице, съобразно посоченото по-горе. Доказателства за направени по делото разноски пред настоящата инстанция от страна на ответника не са представени и такива не се присъждат.