Решение № 98 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2009 г.

Решение № 98 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на пълномощника на "Параходство Български морски флот" АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна и на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Варна срещу решение № 219 от 24.03.2009 г. по адм. д. № 1641/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, Административно отделение, II състав. И в двете касационни жалби са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни и процесуално са допустими, а разгледани по същество се явяват основателни. С решение № 219 от 24.03.2009 г. по адм. д. № 1641/2006 г., Варненският окръжен съд, Административно отделение, II състав е отменил Решение № 2 от 9.06.2006 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Варна и потвърденото с него Разпореждане № 542 от 17.04.2006 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Варна. Обжалваното решение страда от визираните в касационните жалби отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Декларацията за трудова злополука вх. № 92-ТЗ-667 от 13.12.2005 г. не е подадена от работодателя на осигуреното лице "Параходство Български морски флот" АД, както неправилно е приел съда, а от наследницата на Тодор Костов Тодоров Величка Костова Тодорова. Правилно съдът е установил, че е проведено разследване по чл. 58 КСО. Той обаче не е обсъдил в мотивите, че в съставения за това разследване протокол № 6 от 30.03.2006 г. е установено, че подхлъзването и падането на Тодоров, причинило травматичното увреждане, е станало в извън установеното му работно време до 17 часа. Не обсъдено и обстоятелството, че в Съдебномедицинската консултация № 12/05 е установено 2.6 промила съдържание на алкохол в кръвта, както и че извършилият консултацията д-р Ирина Бурянова е констатирала, че установената концентрация на алкохол отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване, при която са повлияни всички реакции, вкл. координацията. Към цитирания протокол се съдържат обясненията на свидетелите Димитър Атанасов Янев, Петко Стоянов Нейков, Христо Атанасов Георгиев, Петър Иванов Тодоров и Милко Стефанов Димов, чиито обяснения не са в противоречие с констатациите в цитирания протокол, а са в съответствие с тях. При така посочената фактическа обстановка правилно органите на НОИ са приели, че злополуката станала на 25.06.2005 г. с Тодор Костов Тодоров на м/к "Хемус" не е трудова. В хода на съдебното дирене не са събрани доказателства, от които да бъде направен друг извод. Свидетелят Цонков, на когото съгласно длъжностната характеристика палубният боцман е подчинен, изрично заявява, че след работно време не му е давал никакви задачи. Свидетелят Нейков също не знае някой да е викал боцмана и да му е възлагал допълнителни задачи, но твърди, че по повод на почерпката за рожденият му ден Тодоров е консумирал ракия. Отбелязвания за извънредно възложена работа на лицето липсва и в представеното по делото разписание на вахтите - мостик за периода 20 - 30 юни 2005 г. Твърдението на св. Нейков "... Всички сме на работа на кораба 24 часа, макар че ни се води работно време от 8 до 17 часа..." не трябва да се възприемат буквално, защото никой не би издържал на такива условия на труд, а и същия този свидетел не твърди, че към момента на злополуката боцмана е бил на работа, което е съществено за спорните правоотношения. Несъмнено по време на плаване моряците са на борда на кораба и те там, както работят, така и почиват. В тази връзка съдът не се е съобразил и с чл. 16, ал. 1 и чл. 18 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, приета с ПМС № 226 от 14.10.2003 г., обн. ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г. Съгласно първият текст нормалната продължителност на работното време на лицата, наети на борда на кораб, плаващ под българско знаме е до 8 часа дневно при петдневна работна седмица. Втората цитирана разпоредба предвижда при необходимост, капитанът на кораба да възлага корабно дежурство на всеки член на екипажа по предварително изготвен график, като сведе до минимум прекъсванията на времето за почивка и недопуска преумора на членовете на екипажа. По делото липсват каквито и да било данни, че към момента на злополуката на Тодоров е било възложено корабно дежурство. От всичко изложено до тук категорично се налага извода, че към цитирания момент пострадалият е бил в извън работно време - почивка, макар и на борда на кораба и като последица от употреба на алкохол е загубил координация на движенията, претърпял е падане, вследствие на което е прекъснат гръбначния мозък на базата на счупване на гръбначния стълб в шийната област. Предприетото придвижване не е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при работа, извършена в интерес на предприятието. Лицето е излизало от кабината си и по делото няма данни злополуката да е станала по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до местата, посочени в чл. 55, ал. 2, т. т. 1, 2 и 3 от КСО. Стигайки до друг правен извод Варненският окръжен съд е нарушил и материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното съдебно решение се отменя и тъй делото е изяснено от фактическа страна, вместо това се решение се постановява ново по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - VI отделение,