Решение № 8924 от 27.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу Решение 220/25.11.2022 г. на Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело 177/2022 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 8121К-3638/20.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която главен инспектор Р. Петкова началник І степен на Районно управление (РУ) Троян при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Ловеч (ОДМВР - Ловеч), на основание чл. 165, ал. 1, ал. 2, предл. второ, ал. 3 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 12 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба 8121з-310/17.07.2014 г., Наредбата) е временно преназначена за срок от една година на длъжността началник ІІІ степен на РУ Луковит при ОДМВР - Ловеч и Министерството на вътрешните работи (МВР) е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че оспорената заповед не е надлежно мотивирана, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 14, ал. 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г., както и че административният орган не бил изследвал правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за случая, като е издал акт, несъответен на целта на закона. Излага подробни съображения, че заповедта е законосъобразен административен акт. Твърди, че в хода на съдебното дирене безспорно е установено, че в ОДМВР Ловеч, е била налице служебна необходимост от своевременното назначаване на подходящ служител на ръководна длъжност. Разяснява в какво се изразява служебната необходимост, наложила временното преназначаване, както и разликата на последното от командироването. Моли обжалваното решение да се отмени. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Попов. Ответникът по касация Р. Петкова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Ангелов и адв. Кожухарова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени Заповед 8121К-3638/20.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но по същество в нея не се съдържат фактическите основания за издаването ѝ. Приел е, че това обуславя извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че заповедта е издадена в нарушение на целта на закона. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно, и точно е установил фактите по делото. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не се сочат от касатора. Изводите на съда са логични, последователни и отразят формирането на вътрешното му убеждение, поради което решението не е необосновано, каквото основание за отмяна се сочи в касационната жалба. Решението съответства и на материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган и в предвидената от закона писмена форма. Правилно е приел, че заповедта е издадена в нарушение на изискването за мотивираност на акта. Изложените в касационната жалба съображения за обратното са неоснователни. В касационната жалба касаторът домотивира издадения административен акт, като въвежда основания, които не са съобразени при издаване на акта. В оспорваната заповед мотивите на административния орган се свеждат до това, че временното преназначаване е поради възникнала служебна необходимост от временно преназначаване на служител от МВР на ръководна длъжност началник ІІІ степен на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, който ефективно да организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на управлението, с цел повишаване разкриваемостта на регистрираните престъпления на територията му. В заповедта административният орган се е позовал и на Докладна записка рег. 295р-4695/29.03.2022 г. Изложените в докладната записка съображения са свързани с изготвено предложение за прекратяване на временното преназначаване на служителя, който към момента изпълнява функциите на началник ІІІ степен на РУ Луковит, процентът на разкриваемост на регистрираните кражби, броя на регистрирани престъпления свързани с притежаване и разпространение на наркотични вещества 6 броя и регистрираните престъпления извършвани от малолетни 5 броя, което налагало повишаване на превантивната дейност, демотивираността на служителите на РУ Луковит, евентуално очакване на постепенно увеличаване на регистрираните престъпления и пътнотранспортни произшествия, което очакване не е подкрепено с конкретни факти и обстоятелства, а с предположения. Легално определение на понятието служебна необходимост е дадено в § 1, т. 23 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМВР, съгласно който Служебна необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Правилно решаващият съд е приел, че в заповедта и докладната записка не се съдържат каквито и да е конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице служебна необходимост по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Липсва описание на конкретни факти и обстоятелства, които да обективират и конкретизират изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 23 ДР на ЗМВР предпоставки извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред и/или нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Описаните в заповедта и в Докладна записка рег. 295р-4695/29.03.2022 г. фактически основания не отговарят на изискването на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. Изложените мотиви в акта и в докладната записка не се отнасят до обстоятелства от извънреден характер, в посочения от закона смисъл, и не обосновават служебна необходимост от временното преназначаване. Съображенията изложени от органа, с който е мотивирана служебната необходимост, са свързани с обичайното му задължение да обезпечи и следи за нормалното функциониране на структурите на МВР и не се отнасят до извънредни обстоятелства, които следва да са такива от извънреден характер, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, каквито в мотивите на акта и в докладната записка цитирана в него, не са изложени. Правилни са изводите на решаващия съд и относно допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и на целта на закона, поради което същите не следва да се преповтарят и към тях настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение