Решение № 2229 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2016 г.

Решение № 2229 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на А. Д. С. от гр. Д., чрез адв. Руев против решение № 114 от 13.06.2016 г. по адм. дело № 68/2015 г. по описа на Административен съд -К. /допусната поправка на ЯФГ досежно срока на обжалване с решение № 124/21.06.2016 г. по делото/. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - началник на РДНСК - Югозападен район, гр. К. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-КН-27/24.10.2008 г. на Началника на РДНСК-ЮЗР-К., с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Масивна едноетажна постройка", извършен от Й. С. С., находящ се в УПИ II-4320, кв. 302 А по плана на гр. Д.. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен от съпруга на жалбоподателката, влязла в сила на 24.11.2008 г., като необжалвана. Изложени са подробни мотиви за липса на твърдяното съществено нарушение на административната процедура-неучастие на А. Д. С., като е прието за установено, че тя не притежава качеството на извършител на строежа. Доводът за нищожност на оспорената заповед също е възприет като неоснователен, тъй като заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и е издадена от компетентния орган. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите за налично незаконно строителство, залегнали в оспорената заповед и изготвените Констативни актове № № 62 и 63/05.08.2008 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж "Масивна едноетажна постройка", с конкретни параметри, описани в заповедта, изградена през 2008 г. Следователно процесния строеж не попада времево в нито един от режимите на търпимост по ал. 1, ал. 2, ал. 3 на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ и не следва да се обсъждат конкретните изисквания на тези норми за признаване на търпимост. Това се следва от установената годината на изграждане на незаконния строеж /2008г/, която безспорно сочи, че предмета на заповедта попада извън приложното поле на разпоредбите, регламентиращи "търпимост" /§ 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, които визират като краен момент на изграждане на евентуален търпим строеж "до 31.03.2001 г. " С оглед на това и безспорната установеност на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, заповедта за премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е законосъобразна. Правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е и извода на административният съд за валидност на оспорената заповед, която е издадена при наличие на компетентност по чл. 225, ал. 1 ЗУТ /в приложимата редакция преди изм. със ЗИДЗУТ, бр. 82/2012 г. на ДВ/ и надлежно предоставени правомощия със заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. на началника на ДНСК. Неоснователно е възражението по касационната жалба за несъобразяване от съда на влязлото в сила определение № 2641 от 09.03.2016 г. по адм. д. № 2366/2016 г. на Върховен административен съд, второ отделение и "отричане" правото на жалбоподателката да участва в административното производство. С определението е признато правото на жалбоподателката да оспорва процесната заповед, поради установено наличие на СИО върху строежа, т. е. наличие на активна процесуална легитимация, но не и качеството и на извършител на строежа. Жалбоподателката не е адресат на заповедта, но черпи процесуалното си право на оспорване от факта, че нейното изпълнение засяга негативно правната й сфера-бездялова собственост СИО. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,