Решение № 3949 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6486/2015 г.

Решение № 3949 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6486/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП против решение № 2789/20.04.2015 г. по адм. д. № 12484/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменен РА № 011403994/1.08.2014 г. на ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1904/24.10.2014 г. на ДД "ОДОП"-София за установено задължение в размер на 75 050, 33 лв. на "Стейшън мантис" ЕООД на основание чл. 177 ЗДДС и е осъдена Дирекцията да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 50 лева. Изложени са подробно обосновани доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди РА. В съдебно заседание касаторът е представляван от юрк. Тодорова която поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Стейшън мантис" ЕООД, гр. Благоевград, в постъпил писмен отговор изготвен от адв. Цв. Рангелова оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила по изложени подробни съображения. В съдебно заседание ответникът е представляван от адв. Цв. Рангелова, която поддържа писмения отговор и не претендира разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установено задължение по ЗДДС "Стейшън мантис" ЕООД в размер на 75 050, 33 лв., произтичащо от солидарна отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС за внасяне на данък, дължим от доставчика "Торос" ЕООД за д. п. м. 12.2013 г.

За данъчен период м. 12.2013 г. "Стейшън Мантис" ЕООД е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 75 307, 51 лв. по 7 бр. фактури, издадени от "Торос" ЕООД. Общата данъчна основа по фактурите е в размер на 376 537, 54 лв., а предметът на доставки е:

• прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, съгласно н. а. № 71, т. VI, нот. д. № 841/2013 г. от 16.12.2013 г.;

• продажба на ДМА - машини;

• услуги, поети по Договор от 15.03.2013 г. между "Стейшън Мантис" ЕООД като възложител и "Торос" ООД като изпълнител, за ушиване на ишлеме на панталони и елеци по поръчка на фирми от Гърция;

• транспортна услуга.

Констатирано е при ревизията, че "Торос" ЕООД е подало СД № 01001517307/14.01.2014 г. с резултат за д. п. м. 12.2013 г. - ДДС за внасяне в размер на 75 050, 33 лв. Дължимият данък не е внесен в републиканския бюджет, до издаване на РА, а и към момента няма данни задължението да е внесено от издателя на фактурите.

Доставките, отразени в процесните фактури са приети за реално осъществени.

Не е опроверган обективният факт, че дължимият за внасяне ДДС за периода м. 12.2013 г. не е внесен от задълженото лице - доставчика "Торос" ЕООД.

Изследвани са предпоставките за наличие на субективният факт - знание у получателя, че данъкът не е внесен от доставчика, при което е прието с РА, че ревизираното дружество "Стейшън Мантис" ЕООД е отговорно по реда на чл. 177, ал. 2 ЗДДС за невнесения данък от доставчика "Торос" ЕООД, за която сума е издаден РА с установеното задължение на "Стейшън Мантис" ЕООД за ДДС в размер на 75 050, 33 лв.

Спорът е правен и се свежда до наличието на предпоставките за прилагане на чл. 177 от ЗДДС.

Цитираната разпоредба е специална спрямо общите разпоредби на ЗДДС, установяващи задължение на доставчика за заплащане на съответния ДДС. В нея е регламентирана солидарната отговорност на получателя по доставката за дължимия данък, при наличие на изчерпателно изброени условия.

Систематичното място на от ЗДДС, определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчните измами. Цели се предотвратяване на загубата на данъчни приходи от неизпълнението на задължението на доставчика да внесе начисления данък върху добавената стойност, чрез натоварване и на други лица със задължението да внесат данъка. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва обективни елементи - неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане от получателя, и субективен елемент - знание у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен - чл. 177, ал. 2 от ЗДДС.

Националната разпоредби не противоречи на общностните разпоредби.

Принципът на допустимост на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърдена с Решение на Съда ЕО по дело С-384/04, където Съдът посочва, че чл. 21, ал. 3 от Шестата директива (отм.), сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. Действително, в Решение по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 Съдът подчертава, че отчитането на намерението на друг търговец, различен от данъчно задълженото лице, включено в същата верига на доставка, или възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС, но в т. 59 и т. 61 в Решението по обединени дела С-439/04 и С-440/04 се уточнява, че преценката относно това дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС, се извършва от националния съдия въз основа на обективни факти. Съобразно приетото в Решение по дело С-271/06, при зачитане на принципа на пропорционалността, изискването данъчно задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка, която да осигури него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие в отклонение от данъчно облагане, не противоречи на Общностното право.

От обективна страна, данните не са спорни.

Спорът е относно доказване наличе на изискванията от субективна страна, а именно - знанието у получателя на доставките.

Доказване на знанието следва да се осъществи по реда на чл. 117-120 от ДОПК, т. е. чл. 177, ал. 3 от ЗДДС урежда хипотеза на презюмирано познание. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби, и в частност презумптивните предпоставки, е за приходната администрация.

С оглед разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС и предвид събраните в хода на производството доказателства, настоящият състав намира тази доказателствена задача за изпълнена от страна на органа по приходите.

За да бъде приложен институтът на солидарната отговорност, е необходимо ревизиращият орган да докаже, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен - чл. 177, ал. 2 от ЗДДС.

По отношение на първата хипотеза - за категорично знание от страна на ревизираното лице, са налице представени доказателства от страна на ревизиращите, а именно:

• пряка родствена връзка - баща и син, между едноличните собственици и управители на дружествата доставчик и получател;

• съдружници в дружеството -доставчик "Торос" ЕООД - баща и син до 28.11.2013 г., когато са прехвърлени дяловете от син на баща и е преобразувано от "Торос" ООД в "Торос" ЕООД, като процесните фактури, издадени от "Торос"ЕООД са от м. 12.2013 г.;

• наличието на общ адрес на управление - гр. Благоевград, ул. "П. Яворов" № 20 и общо обслужваща двете дружества счетоводна къща - "Консулт" ЕООД;

• прехвърляне през м. 12.2013 г. на всички активи от "Торос" ЕООД на "Стейшън Мантис" ЕООД - с управители и еднолични собственици на капитала баща-син, с процесните фактури на обща стойност 376 537, 54 лв., с формиран данъчен кредит, ползван от получателя в размер на 75 307, 51 лв., при неплатен ДДС от доставчика в размер на 75 050, 33 лв., вместо с Договор за прехвърляне на предприятие, при което биха били прехвърлени не само права, а и публични задължения, каквито "Торос" ЕООД безспорно има и към момента.

Доводите на приходната администрация, насочени към обосноваване на втората хипотеза са издържани в горния смисъл, които настоящият съдебен състав намира за напълно основателни и доказани.

Действието на законовата презумпция, че регистрираното лице е било длъжно да знае, че дължимият данък няма да бъде внесен, е подчинено на категоричното доказване на кумулативните предпоставки по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. Безспорно е доказано първото условие по чл. 177, ал. 3, т. 1 - декларираният и дължим ДДС по доставката не е внесен в републиканския бюджет от доставчика, като по същите доставки ревизираното дружество като получател е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. След като е установено, че данъкът не е ефективно внесен в бюджета от прекия доставчик, спорният момент по делото се отнася до наличието на предвидените условия по чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. В настоящия казус е налице предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. 2 от ЗДДС за ангажиране солидарната отговорност на ревизираното лице, а именно - заобикаляне на закона. Последното, от обективна страна, е конструкция, при която с позволени от закона действия /сделки/ се постига неправомерен резултат.

Знанието у жалбоподателя, че данъкът няма да бъде внесен, в конкретния случай се обосновава от следните факти и обстоятелства:

• дружество "Торос" ООД е вписано в АП на 23.12.2010 г. с управители и съдружници Мантис Николаос Константинос роден на 25.02.1945 г. и Георгиос Николаос Мантис роден на 25.09.1972 г. - баща и син;

• дружество "Стейшън Мантис" ЕООД е регистрирано на 28.02.2013 г. с едноличен собственик и управител Георгиос Николаос Мантис роден на 25.09.1972 г./ прехвърлител Мария Георгиос Мантис родена на 21.05.1946 г./;

• на 28.11.2013 г. Георгиос Николаос Мантис/син/ прехвърля на Мантис Николаос Константинос/баща/ дружествените си дялове от "Торос" ООД и същото се преобразува в "Торос" ЕООД с едноличен собственик и управител Мантис Николаос Константинос /баща/;

• издадените фактури през м. 12.2013 г. отразяват прехвърляне на активи и услуги от "Торос" ЕООД, с управител бащата, на "Стейшън Мантис" ЕООД, с управител сина;

• "Торос" ЕООД, с управител бащата, не е внесъл дължимия ДДС за д. п. м. 12.2013 г., а в същото време за д. п. м. 12.2013 г. "Стейшън Мантис" ЕООД, с управител сина, е ползвало данъчния кредит по същите фактури.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 177 от ЗДДС.

Атакуваният ревизионен акт се явява законосъобразен и неправилно е отменен от първоинстанционния съд.

Предвид изложените по-горе в настоящото решение мотиви за законосъобразност на РА, решението на първоинстанционния съд, с което същият е отменен като незаконосъобразен, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу процесния РА.

При този изход на спора на Дирекция "ОДОП"-София се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2780 лева, като искане за същото е своевременно заявено от процесуалния представител на административния орган юрк. Тодорова. Пред първоинстанционния съд делото е протекло в едно съдебно заседание, на което не се е явил представител на административния орган, няма и постъпили писмен отговор, възражение или писмени бележки, поради което юрисконсултско възнаграждение не се дължи за първата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховният административен съд, състав на първо отделение