Решение № 500 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14643/2012 г.

Решение № 500 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14643/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на "Мега инвест" ЕООД, гр. Пловдив, с ЕИК 112663303, представлявано от управителя Ангел Николов Пепелешев, чрез процесуалния си представител адв. Слав Даскалов, с искане за обявяване на нищожност на Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610085/4.06.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители юрк. Калинова и юрк. Кирева, оспорват жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна и затова следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания административен акт, на основание чл. 52, ал. 1, т. 2, "а", б. "бб" от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 и чл. 168, ал. 1 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, е издадено разрешително за водовземане на минерална вода на "Мега инвест" ООД, гр. Велинград, с ЕИК 112663303, с цел използването - за отдих, подземен воден обект - находище "Велинград - Лъджене" - № 17 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, водовземно съоръжение - сондаж № 8КГ "Топилата" и обект на водоснабдяване - хотелски комплекс, намиращ се на територията на УПИ Iз от масив 145 в землището на гр. Велинград, собственост на заявителя. Разрешителното е издадено по заявление от 17.03.2008 г. по образец, одобрен от Министъра на околната среда и водите, в което, наред с останалите данни, са посочени целта и мястото на използване на минералната вода, а именно: Захранване на жилищна сграда с релакс - център, намираща се в УПИ Iз от масив 145, землище Велинград, местност "Дълбоки дол". Към заявлението е приложена заповед на кмета на Община Велинград от 26.07.2007 г. за одобряване на ПУП за промяна предназначението на земеделска земя - план за регулация и застрояване, която е индиция за спазване на изискването по чл. 145, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Видно от самото разрешително, то съдържа всички реквизити по чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗВ и по чл. 166, ал. 1 и 2 от Наредбата, включително цел на ползване на водата и обект на водоснабдяване / ал. 2, т. 1 и 2 /, които са записани така, както са заявени. Неизграждането на обекта почти 5 години след началния срок на разрешителното и неизползването му от дружеството за целта, за която е издадено, не обуславя нищожност на същото, още повече, че действието му е с краен срок 10 години, който срок не е изтекъл. По аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗВ, тези обстоятелства са основание за прекратяване на действието на издадения акт, но в никакъв случай не водят до неговата нищожност. Що се отнася до довода, че дружеството не е ползвало минерална вода съобразно разрешителното за водовземане, съгласно чл. 79а, ал. 1, т. 4 от ЗВ, неупражняването на съответното право в определения срок съставлява основание за неговото отнемане, така както е сторено с Решение № РР - 1488/10.05.2012 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив. При тези данни и при положение, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и без да е налице порок материална незаконосъобразност до степен обуславящ нищожност, искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предложение последно от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение