Решение № 4941 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5044/2013 г.

ВАСI отделение09.04.2014 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 49/6.03.2013 г. по ахд. № 369/2012 г. на Хасковския административен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Мотиви

Решение № 4941 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5044/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът АЕБТРИ моли да бъде отменено решение № 49/6.03.2013 г. по ахд. № 369/2012 г. на АС-Хасково като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли ППСПДВ № 20/5.09.2012 г. на началник Митница Свиленград, потвърдено с решение № 559/25.10.2012 г. на директора на Агенция Митници да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Свиленград по съображения в писмена молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против ППСПДВ № 20/5.09.2012 г. на началник на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 559/25.10.2012 г. на Директора на Агенция Митници. С отмененото ППСПДВ е определено задължение на АЕБТРИ, което да заплати по приключила с измама транзитна операция по карнет ТИР № RХ59070187 на основание чл. 8, ал. 1 от Конвенцията ТИР, чл. 211а ЗМ и чл. 232, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/. В мотивите си съдът е приел, че за определяне размера на задължението има влязло в сила решение № 5000-0044/28.07.2009 г. на началника на Митница Свиленград по отношение на титуляра на карнета ТИР - "Корай" ООД - Турция, който е превозвач на стоките от Турция до Румъния като е определено мито 72 499 лв и ДДС - 135 331 лв с лихви, начислявани от 1.10.2008 г., а ТИР карнетът е задействан на 30.09.2008 г. на МП-Капитан Андреево с получаващо митническо учреждение в Румъния. Страните не спорят, че стоката е следвало да бъде доставена в Румъния на румънско дружество "Филакия" ООД. От получателя по делото е приложено потвърждение, че стоката по карнета ТИР е получена. Приложено е и писмо от Митническо бюро "Изложби и търгове" -Букурещ до Дирекция Митници - Букурещ от 26.05.2009 г., че стоките по ТИР карнета са приети в Митница-Изложби и търгове-Букурещ, а сумите са внесени с платежно нареждане, от което не е изпратено копие. С влязло в сила решение на началника на Митница Свиленград е установено, че карнета ТИР е приключен с измама. При извършената проверка румънските митнически органи са отговорили, че печатът на приемащата митница на волет 2 от карнета ТИР е неистински или фалшифициран, а стоката и карнета ТИР не са представяни в получаващата митница в Румъния за приключване на транзитната операция. Било е образувано изпълнително дело срещу превозвача, по което няма постъпления. Била е уведомена гарантиращата асоциация за вида и размера на дължимите митни сборове. Правилно съдът е отхвърлил възражението на касатора, основано на споразумението, сключено между него и Агенция Митници по съображения, че задължението на асоциацията произтичат от разпоредбите на Конвенцията ТИР. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и обосновано е приел, че са спазени сроковете за уведомяване на касатора по чл. 11 от Конвенцията ТИР, че транзитната операция е приключена с измама или злоупотреба и за изискване от касатора да заплати дължимите суми от титуляра на режима външен транзит по транспорт с ТИР карнет. Правилен е изводът на съда, че на основание чл. 96, т. 1, чл. 203, т. 1, чл. 214 и чл. 215 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ за титуляра на ТИР карнета е възникнало вносно митническо задължение. Правилен е изводът на съда, че представеното потвърждение от получателя за получаването на стоките по ТИР карнета не доказва приключване на операцията ТИР. Съдът се е позовал на липсата на материална доказателствена сила на потвърждението и международната товарителница като частни документи. Приел е, че данните в тях се оборват от представения официално получен отговор от румънските митнически органи, че ТИР карнета не е представян в получаващата митница и приложения волет № 2 е приключен със злоупотреба или измама, тъй като печатът и подписът са неистински. В допълнение следва да се посочи чл. 455б от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /РПМК/, според който доказателство за завършване на операцията ТИР може да бъде представено по убедителен за митническите органи начин под формата на документ, заверен от митническите органи на получаващата или изходната държава-членка, който идентифицира стоките и доказва, че те са били представени пред получаващото или изходното митническо учреждение. В случая в потвърждението и писмото от Митница-Изложби и търгове - Букурещ стоките не са описани, а потвърждението не съдържа и заверка на митнически органи на получаващото митническо учреждение. В приложеното копие на международната товарителница и в писмото на Митница. Изложби и търгове-Букурещ е положен печат 056, какъвто е положен и във волет № 2 на ТИР карнета, и подпис като според превода изписаният текст е вярно с оригинала. Правилен е изводът на съда, че така оформената международна товарителница не съставлява годно доказателства, което да обори констатацията в официалния отговор на румънските митнически органи, че ТИР карнета и стоките не са представяни за приключване на транзитната операция в ПМУ. По чл. 91 § 2, б. "б", т. 1 от МК превозът под покритието на ТИР карнет започнал извън границите на Общността се извършва при режим външен транзит. Съгласно чл. 96 § 2 МК независимо от задълженията на титуляра на режима външен транзит в Общността, превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит в Общността, е длъжен също да ги представи в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение. Представената международна товарителница оформена с печат и подпис, за които румънските митнически органи са отговорили, че са неистински не установява предаване на стоките от превозвачът - титуляр на ТИР карнета на получател. В производството по обжалване на решението за определяне на митните сборове, дължими от титуляра - превозвач, последният е представил потвърждение за получаване на стоките по ТИР карнета от получателя, за което в оспореното ППСПДВ не са изложени мотиви за доказателствената му стойност, макар, че е част от административната преписка. По чл. 56 ЗДДС митническите органи начисляват ДДС при внос. Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДДС приходната администрация може свободно да обменя информация, свързана с облагането с ДДС с данъчните администрации на други държави членки, при условие, че тази информация ще се използва само за определянето на данъчните задължения на лица и/или в хода на обжалване размера на тези данъчни задължения. Предвид цитираните текстове съдът следваше да задължи ответника да представи SCAC информация за румънския получател, чийто ЕИК-номер е посочен във фактурата. Информацията следва да се поиска от Централно звено за връзка-България в НАП по реда на Регламент (ЕО) № 1798/2003 г. на Съвета от 7.10.2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност.... Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно обстоятелството превозваната под покритието на ТИР карнета стока получена ли е от получателя по фактурата, издал потвърждението за получаване й. Без изясняване на този факт не може да се отговори налице ли са предпоставките на чл. 96 § 2 МК и спазена ли е поредността по чл. 8, ал. 7 и обяснителната бележка към нея от КТИР за ангажиране отговорността на гарантиращата асоциация. В нарушение на чл. 211к ЗМ съдът не е конституирал като страна в процеса Националната агенция по приходите, което също е съществено процесуално нарушение. Неоснователен е доводът на касатора, че митническите органи следвало да потърсят събиране на задължението от румънския получател по реда на Директива 2008/55/ЕО на Съвета от 26 май 2008 г. относно взаимопомощ при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки. По чл. 3 § 3 вносни мита по тази Директива са мита и такси, които имат еквивалентен ефект върху вноса, и вносни такси, предвидени в рамките на Общата селскостопанска политика или на конкретните мерки относно някои стоки, получавани в резултат от обработката на земеделски продукти. Предвид международната фактура и пакетажния лист към товарителницата предмет на транзитната операция са промишлени стоки от неземеделски характер, поради което Директивата не е приложима в случая. Решението като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се дадат по-горе посочените указания на ответника за събиране на информация по чл. 171 ЗДДС по реда на Регламент (ЕО) № 1798/2003 г. на Съвета от 7.10.2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност.... Разноските по делото следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 8, ал. 7