Решение № 3894 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2254/2009 г.

Решение № 3894 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2254/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Йорданка Василева Кочева, от гр. Варна е предявила искане за отмяна на влязлото в сила решение № 12443/10.12.2007 г. по адм. д. № 8681/2007 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с което е отменено решение № 150/4.07.2007 г., постановено по адм. д. № 137/2007 г. на Административен съд - Варна и е отменена Заповед № ДК-10-08/13.02.2007 г. на Началника на РДНСК, с която са отменени одобрени инвестиционни проекти на 3.01.2006 г. и издадено от Главния архитект на район "Аспарухово", община Варна, разрешение № 173/29.12.2006 г. за строеж "Изграждане на тераса" на североизточната стена към апартамент 13а, бл. 5, вх. 5, комплекс "Дружба", град Варна. В искането за отмяна се поддържа, че решението е постановено при нарушено право на участие и защита. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила Кочева не е била уведомена за касационното оспорване на решението на Административен съд - Варна, а е разбрала за проведеното производство пред Върховния административен съд едва на 28.10.2008 г., при представянето на препис от съдебния акт като доказателство по водено пред Варненския районен съд гражданско дело. Иска се касационното решение да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на настоящия съд. Ответниците по молбата - Главният архитект на община Варна, Началникът на РДНСК Варна, Ангел Динков Кочев, Ремзи Юсеинов Якубов, Атинула Николова Пишиева и Йордан Кръстев Пишиев не ангажират становище по делото. Ответниците Елица Нихризова Иванова и Ивайло Нихризов Иванов, чрез упълномощения си адвокат Елида Лазарова от АК Варна, са представили писмено възражение с доводи за неоснователност на искането за отмяна. Претендират разноски. Искането за отмяна е процесуално допустимо, но неоснователно, по следните съображения: С решение № 150 от 4.07.2007 г. по адм. дело № 137/2007 г. на Административен съд Варна е отхвърлена като неоснователна жалбата на Елица Нихризова Иванова и Ивайло Нихризов Иванов против Заповед № ДК-10-08 от 13.02.2007 г. на Началника на РДНСК - Варна, с която са отменени одобрени инвестиционни проекти на 3.01.2006 г. и издадено от главния архитект на район "Аспарухово", община Варна разрешение № 173 от 29.12.2006 г. за строеж "Изграждане на тераса на североизточната стена към апартамент 13а, бл. 5, вх. 5, комплекс "Дружба", гр. Варна. В така проведеното първоинстанционно съдебно производство, Йорданка Василева Кочева е участвала като заинтересувана страна. Постановеното решение е оспорено от Главния архитект на район "Аспарухово" при Община Варна и от Елица Нихризова Иванова и Ивайло Нихризов Иванов. Видно от приложените на л. 17 от адм. д. № 8681/2007 г. на Върховния административен съд разписки, копие от първата касационна жалба е връчено лично на Кочева на 14.08.2007 г., а препис от втората жалба е връчен на съпруга й на 6.08.2007 г. (л. 33). След администрирането на жалбите и образуването на касационно съдебно производство по адм. д. № 8681/2007 г. пред Върховния административен съд, същото е насрочено за разглеждане на 13.11.2007 г., за когато Йорданка Кочева е била призована лично на 3.10.2007 г. (призовка № 5, приложена на л. 45). Разписките за връчване на преписи от касационните жалби и призовката за съдебното заседание в частите, в които връчителят удостоверява датата и лицето, на което са връчени, представляват официални документи по смисъла на чл. 143 от ГПК (отм.), вр. чл. 144 АПК и имат обвързваща съда доказателствена сила. Удостоверяването не е опровергано, поради което процесуалните действия по връчването на книжата и призоваването са били редовни - Арг.: чл. 47 и чл. 52 от ГПК (отм.), вр. чл. 144 от АПК. Редовната процедура по уведомяването на Йорданка Василева Кочева за постъпилите касационни жалби и последващото й призоваване на проведеното на 13.11.2007 г. открито съдебно заседание по делото, са достатъчно основание по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ГПК (отм.) за разглеждане и решаване на спора в проведеното открито съдебно заседание. Ето защо тричленният състав не е допуснал нарушение на правораздавателната си дейност, довело до ограничение на правото на страната на участие и защита в касационното производство. Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни решения и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК причини. Съгласно сочената в искането за отмяна разпоредба на чл. 239, т. 5 от АПК (респ. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК), може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Основание за отмяна в първата от трите хипотези на чл. 239, т. 5 от АПК (на която се позовава молителката) е налице, когато поради допуснато от съда процесуално нарушение страната е лишена фактически от възможността да участва в делото. В конкретния случай Йорданка Василева Кочева като ответник по касационните жалби е уведомена за постъпването им и е надлежно призована за проведеното съдебно заседание, при което не е лишена от възможността да участвува лично или чрез повереник в проведеното съдебно производство. Няма данни да е била възпрепятствана да се яви в проведеното на 13.11.2007 г. открито заседание по адв. д. № 8681/2007 г. на Върховния административен съд. Противно на доводите в молбата за отмяна, съдът не е имал задължение да й съобщава постановеното касационно решение (Арг.: чл. 86, ал. 3 от Правилник за организацията и дейността на администрацията на ВАС, публ. ДВ, бр. 44/27.05.2005 г.). Още повече, когато ефектите на съдебния акт не са свързани с потестативни права, чието неупражняване в определения преклузивен срок да води до погасяването им (Виж: чл. 223 от АПК). Доколкото обаче неуведомяването е свързано единствено с визираните в чл. 240 от АПК срокове за подаване на искане за отмяна, настоящият състав приема същото за допустимо, но неоснователно по същество. При липсата на релевираното отменително основание, искането подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на делото в полза на ответниците по молбата Елица Нихризова Иванова и Ивайло Нихризов Иванов, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 250 лева (съгласно договор за правна защита и съдействие № 120243/30.01.2009 г.). Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,