Решение № 5518 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2012 г.

Решение № 5518 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на Столична община, район Искър чрез юрисконсулт Огняна Иванова против решение № 3866 от 5.08.2011 г. на Административен съд София град, по адм. дело № 6641/2010 г., с което е отменена Заповед № 777 от 10.08.2010 г. на кмета на район "Искър" - Столична община в частта й, с която площта от 1293 кв. м., заключена между буквите БВРЯДЗБ и оцветена в зелено в комбинираната скица на вещото лице от бившия имот с пл. № 5477, к. л. 506, сега попадащ в кв. 70, УПИ II за озеленяване, кв. 71А, УПИ УПсо, УПИ II 271,272,1252, кв. 26А, УПИ /со и улица по плана на ж. к. "Дружба - 1 ч." е определена за застроена, като вместо това съдът е определил за незастроена площта от 1293 кв. м. от имот с пл. № 5477, к. л. 506, сега попадащ в кв. 70, УПИ II за озеленяване, кв. 71А, УПИ УПсо, УПИ II 271,272,1252, кв. 26А, УПИ Усо и улица по плана на ж. к. "Дружба - 1 ч.", оцветена в зелен цвят и заключена между буквите БВРЯДЗБ на скицата, приложена към заключението на вещото лице и която скица представлява неразделна част от решението. Постъпила и втора касационна жалба от Методи Радев Йорданов, Станка Недялкова Христова, Григор Недялков Ангелов, Бориска Иванова Григорова, Виолета Славчева Григорова и Валентин Славчев Григоров чрез пълномощника им - адвокат Донка Вичишта против същото решение в частта му, с която не е призната за незастроена останалата част от процесния имот с пл. № 5477, к. л. 506. В двете жалби се поддържат се подробни доводи за неправилност на решението с искане за отмяна по съображения обосноваващи нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Свеждат се до необосновано формулиране на правните изводи за незастроеност, респ. за застроеност на имота, намиращ се в мероприятие за комплексно жилищно строителството, което е осъществено. Всеки от касаторите релевира и доводи за неоснователност на ответната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба на Кмета на Столична община, район Искър за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна, а касационната жалба на Методи Радев Йорданов, Станка Недялкова Христова, Григор Недялков Ангелов, Бориска Иванова Григорова, Виолета Славчева Григорова и Валентин Славчев Григоров съответно за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Методи Радев Йорданов, Станка Недялкова Христова, Григор Недялков Ангелов, Бориска Иванова Григорова, Виолета Славчева Григорова и Валентин Славчев Григоров, против Заповед № 777 от 10.08.2010 г. на кмета на район "Искър" - Столична община, с която е одобрено решението по преписка № 9400-593/17.06.2010 г. от протокола от 20.07.2010 г. на комисията за определяне на застроената част от бившия имот с пл. № 5477, к. л. 506, сега попадащ в кв. 70, УПИ II за озеленяване, кв. 71А, УПИ VII со, УПИ II 271,272,1252, кв. 26А, УПИ /со, УПИ У!со и улица по плана на ж. к. "Дружба - 1 ч.", с която заповед се приема, че площта на целия имот е застроена и не е свободна. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й със съображения за нарушение на материалния закон. Съдът е разгледал по същество жалбата като от заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че части от имота са свободни от застрояване. При съобразяване заключението на вещото лице е постановено решение с което е отменена заповедта в описаната част и определен част от имота в размер на 1293 кв. м. като незастроен. Решението е неправилно като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е извел фактически и правни изводи от заключение на съдебно техническа експертиза която е с непълна и ограничена задача, отговорите на която са недостатъчни за правилното решаване на спора. Съдът в това производство е следвало да установи застрояването в имота не само със сгради, които са само частен случай на застрояването, а и за наличието на съоръжения по смисъла на § 1в от др. ППЗСПЗЗ. От доказателствата по преписката се установява, че регулационно отреждане на имота е за комплексно жилищно строителство, данни за каквото строителство по делото не са събирани. От това следва, че ако елементи от строителството са били изпълнени мероприятието е проведено, поради което е налице пречка за определянето на имота или части от него като свободни от застрояване. Съдът се е ограничил в изводите си относно засягането на конкретния имот от фактическо строителство без да изследва дали останалите елементи на строителството по регулационното отреждане са били изпълнени, за което е следвало не само да указва на страните, че за определени факти от значение за делото не сочат доказателства - чл. 171 АПК, но и служебно да допусне или постави задачи на допуснатата експертиза за установяване на тези факти. При изложените съображения решението е постановено при нарушения съставляващи основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му. Тъй като се налага събирането на доказателства, които не могат да бъдат събрани и ценени в касационната инстанция делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията в настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,