Решение № 7316 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2021 г.

Решение № 7316 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2021 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Д. М., подадена чрез адвокат Р. Б., против Решение № 282/02.12.2020 г., постановено по административно дело № 168/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С оспореното решение, по жалба на К. А. е отменена Заповед № РД-01-05-88/12.03.2020 г. на Кмета на Община Кочериново, и преписката му е върната за произнасяне по заявление вх. № АГ-07-4/16.01.2020 г., при съобразяване с дадените указания по приложение на закона. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК – неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Основния довод е свързан с твърдението за законосъобразност на процесната заповед, тъй като е налице спор за материално право, поради което е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Касационната жалба се поддържа от адвокат Б., който моли да бъде уважена по съображения, развити писмено, както и претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – Кмет на Община Кочериново, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. К. А. посредством писмен отговор, изготвен от адвокат Г. Ю. оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Процесната заповед е издадена по повод подадено от К. К. заявление за поправка на непълнота и грешка в кадастралния план на гр. Кочериново. С това заявление е инициирано административно производство по чл. 54, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, целящо имотните граници на имота на заявителя - имот с пл. № 21, да бъдат приведени в съответствие с регулационните граници на УПИ IX-21, кв. 4 по плана на гр. Кочериново. Административният орган е отказал да уважи заявлението и допълни/измени кадастралния план, с мотива, че е налице спор за материално право за собственост, предвид подаденото възражение от Д. М. – собственик на съседния УПИ VIII-3, кв. 4 по плана на гр. Кочериново. Съдът е отменил оспорената заповед, развивайки мотиви за нейната материална незаконосъобразност, след като е приел, че е налице грешка в кадастралния план, която следва да бъде отстранена, като кадастралните границите на имота на К. К. следва да бъдат уеднаквени с регулационните такива, което е в съответствие с представените документи за собственост, каквото заключение е дало вещото лице, изготвили съдебно-техническа експертиза. Въпреки, че по делото е установено, че в една част от общата граница между двата имота - откъм УПИ VIII-3 /собственост на Д. М. /, регулационната и кадастралната граница не съвпадат напълно, тъй като има разстояние между тях от 0, 28 м., като с предложения проект откъм УПИ VIII-3 се засяга площ около 4 кв. м., съдът е приел, че в случая не е налице спор за материално право, като не е отчел постъпилото от М. възражение, в което е изразено изрично несъгласие с исканото изменение. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Необоснован, като несъответен на установените по делото факти се явява изводът на съда относно отсъствие на спор за материално право. Напротив, индиция за наличие на такъв спор е налице още в хода на административното производство, видно от депозираното от Д. М. възражение с вх. № РД-01-11-129/24.02.2020 г. Когато образуваното административно производство цели отстраняване на непълнота или грешка в кадастралния план по чл. 54, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, всяко несъгласие от заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, следва да се счита като оспорване на правото на собственост на заявителя върху частта от имота - предмет на изменението, в който смисъл е Решение № 14615/25.11.2020 г. по административно дело № 5921/2020 г. на Върховния административен съд, Второ отделение. Предвид изложеното, в случая е налице спор за материално право, който спор правилно е бил съобразен от административния орган. Постановеният от него акт е издаден при съобразяване с изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Тази разпоредба изключва възможността за изменение на кадастралния план, преди спорът да бъде разрешен по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство за установяване на спорното право, което в случая касае местонахождението на вярната кадастрална граница между двата имота. Действително, съгласно § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР, урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот, но тази разпоредба може да бъде приложена само при отсъствие на хипотезата по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С оглед на горните мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на К. А. против оспорената от него заповед, съдържаща отказ за изменение на кадастралния план. При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски в доказан размер от 870 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,