Решение № 4817 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11296/2012 г.

Решение № 4817 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11296/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борис Валентинов Бучински срещу решение № 402 от 13.07.2012 г. по адм. дело № 456/2012 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 647/22.04.2012 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР от полицейски орган при РУП - Горна Оряховица. Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, като се иска отмяната му и уважаване на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът счита оспорването за неоснователно по съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Както се посочи, с решението - предмет на касационния контрол, е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за наложена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР принудителна административна мярка - "задържане за 24 часа". Съгласно тази правна разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Възражението на касатора, че непосочването на т. 1 от цитираната разпоредба опорочава заповедта и води до отмяната й, е неоснователно. В текстовата част на бланката е отбелязано, че "има данни за извършено престъпление", което ясно сочи кое е правното основание за задържането. Определящо за извода на настоящата инстанция, че жалбата неправилно е отхвърлена от АС - Велико Търново, е липсата на данни за извършено от жалбоподателя Бучински престъпление към момента на издаване на заповедта. Съображенията са следните: В случая полицейски автопатрул е изпратен на мястото на настъпило ПТП след подаден сигнал. Същият пристига в 23.45 ч. на 21.04.2012 г. и установява, че управляваният от Бучински автомобил се е ударил в бордюра, като по обясненията на водача, дадени по-късно, джантата се е изкривила от удара и той е започнал да сменя гумата, когато дошли полицаите. При изпробването му с дрегер е установено наличие на 0.74 промила алкохол, но предвид неадекватното според патрулиращите поведение на водача, същият е отведен в РУП, където е изпробван с полеви тест за наркотични вещества, който в 01.10 ч. е показал отрицателен резултат. Кръвна проба е взета в 01.20 ч., което се установява от представената с преписката документация. При това положение и като се има предвид, че заповедта за задържане е издадена в 01.10 ч. на 22.04.2012 г., основателно се поставя въпроса какви са към този момент данните за извършено престъпление по смисъла на НК. Установено е безспорно наличие на административно нарушение - управление на МПС при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, като предположението на полицаите за управление на същото след употреба на наркотични и упойващи вещества на този етап е опровергано. Резултатите от кръвната проба не биха могли да бъдат известни до изтичането на 24 часа. Следователно задържането на Бучински при конкретните обстоятелства се явява неоснователно. Възражението на ответната страна, че същият е следвало да остане на разположение на органите на полицията за изготвяне на съответните документи (в случая протокол за ПТП, съставен в 02.50 ч. и 2 броя АУАН) не оправдава издаването на процесната заповед по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, макар и лицето да не е настанявано и да е освободено в 05.55 ч., след като в 04.00 ч. му е извършен личен обиск и че след 05.00 ч. е подписало 3 броя декларации във връзка с правата му при задържането. Като цяло това процедиране от страна на полицейските органи не съответства на закона, а напротив, сочи на поведение, което представлява злоупотреба с правомощия. При тези доказателства АС неправилно е приел, че заповедта е законосъобразно издадена. Поради това решението му подлежи на отмяна, като следва да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. Разноски от касатора не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение