Решение № 5964 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16272/2010 г.

Решение № 5964 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16272/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно - процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Правен" на Община Сливен Р. Рускова с надлежно пълномощно от кмета на общината против решение № 145 от 25.10.2010 г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 151/2010 г. С него се отменя Заповед № РД - 15 - 911 от 02.06.2008 г. на Кмета на Община Сливен с която е отказано правото на Щилиян Денев Николов да придобие собственост върху имот № 432.282 в местност "Саръ меша" находящ се в землището на гр. Сливен. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му. Свеждат се до необосновани изводи на съда относно предоставянето на ползването, посочени в ЗСПЗЗ като една от предпоставките за трансформирането му в право на собственост, както и че не са били изпълнени указанията на съда в отменителното решение за събиране на доказателства в тази насока. Ответната страна Иванка Щилянова Чобанова чрез адвокат Алексиева взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Велка Пенчева Николова и Благовеста Щилянова Лилова не се явяват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. По делото е установено, че правото на ползване е съгласно акт, посочен в § 4 от ПЗРЗСПЗЗ и няма никакви доказателства да се приеме, че е налице оземляване според ЗТПС /отм/. От друга страна, процедурата е започнала по реда на § 5 ПЗРППЗСПЗЗ /отм./ и според § 36 ПЗРЗИДЗСПЗЗ ДВ бр. 98/97 г./ административният орган е следвало да продължи процедурата по отменения § 5 ПЗРППЗСПЗЗ /отм./ с уведомяване на ползвателя за оценката. Основанието за издаване на обжалваната заповед е неприложимо, тъй като редът по § 61 и сл. ПЗРППЗСПЗЗ е приложим когато правата си ползвателите не са заявявали в срока по § 5 ПЗРППЗСПЗЗ /отм./. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административни съд е образувано по жалба на Иванка Щилянова Чобанова като наследник на Щилиян Денев Николов срещу Заповед № 911/02.06.2008 г. на Кмета на Община Сливен издадена по реда на § 62, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ с която се отказава Щилиян Николов да придобие правото на собственост върху имот № 432.282 местност "Саръ меша" в землището на гр. Сливен. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й като незаконосъобразна тъй като предпоставките за придобиване на собствеността по § 4а ПЗРЗСПЗЗ са налице, което се оспорва от административния орган. Съдът е разгледал жалбата по съществото на спора като от доказателствата по делото е установил, че правото на ползване е било предоставено на наследодателя на жалбоподателката с протокол на комисия от 23.02.1957 г., назначена съгласно заповед № I I - 4105 от 03.10.1956 г. на министъра на земеделието на основание ПМС от 21.08.1956 г. за безвъзмездно и безсрочно предоставяне на ползване на земя от Държавния поземлен фонд, намиращи се на стръмни терени в района на землищата, на домакинства на граждани желаещи да я обработват. Установено е, че със заявление от 1992 г. ползвателят е поискал придобиване на собствеността, по повед на което е бил съставен протокол за оценка и определена стойността като този протокол няма данни да е бил връчван на заявителя и да е платена цената определена в него. При установеното от фактическа страна съдът е приел, че е стартирала административна процедура по реда на отменения § 5 ПЗРППЗСПП която не е била приключила, но с издаването на протокола за оценка правото на собственост е признато от административния орган и следва съгласно § 36 ПЗРЗИДЗСПЗЗдв. бр. 98/1997 г. завителя да получи оценката, а не да се развива ново производствмото по реда на § 62 ПЗРППЗСПЗЗ приложим само за тези лица които не са заявили правата си в срока по § 5 ПЗРППЗСПЗЗ /отм./. При тези фактически и правни съображения заповедта като незаконосъобразна е отменена. Решението е правилно. В касационната жалба основните доводи се свеждат до неизпълнение на указанията на ВАС в отменнителното решение за фактите относно учредяването на правото на ползване, като се поддържа, че то е според ЗТПС /отм./, а не съгласно приложеното ПМС от 1956 г. каквито са констатациите на съда. Тези доводи са неоснователни. Съдът при новото разглеждане на делото е изпълнил указанията на касационната инстанция и е събрал доказателствата за правилното решаване на спора. Установено е, че предоставеното право на ползване е извършено от комисия назначена със заповед, какъвто ред е предвиден в приложеното ПМС от 1956 г. и няма съмнение, че ползването е според разпоредбите в него, а не според хипотеза на друг нормативен акт, като в заповедта за назначаването на комисията е посочено, че се издава в изпълнение на постановелнието. По делото е установено от фактическа страна, че ползвателят е подал заявление за придобиване на правото на собственост по реда на § 5 ПЗРППЗСПЗЗ /отм./ и е бил съставен оценителен протокол за който няма данни да е бил връчван на заявителя за да плати цената. При тези данни е налице признаване на правота на собственост на заявителя на основание § 4а ПЗРЗСПЗЗ което прави обжалваната заповед издадена без основание тъй като редът според § 62 ПЗРППЗСПЗЗ е неприложим в случая. Този ред е относим само за ползватели които не са заявили правата си в предвидените до този момент срокове. При тези установени при новото разглеждане на делото факти изследването на въпроса дали правото на ползване е било надлежно учредено вече няма отношение към законосъобразността на заповедта, тъй като административният орган вече е признал това право с издаването на протокол за оценка по реда на отменения § 5 ПЗРППЗСПЗЗ и не може сега да отказва признаването му с обжалваната заповед, което е друго, самостоятелно и кеносттатирано от съда основание за отмяната й. Изводите на съда по фактите и приложението на материалния закон са обосновани на доказателствата по делото, изведени при отсъствие на нарушения като основания за отмяната на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение