Решение № 826 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2520/2008 г.

Решение № 826 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2520/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Т. "Обединение" гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 464 от 9.05.2008 г. по гр. д. № 419/2004 г. на Върховния касационен съд, с което е отхвърлен иска на молителя против "Мебел" А. гр. С. за отстъпване на собствеността и предаване на владението по отношение шест сгради с битово, складово и производствено предназначение, подробно описани в диспозитива на решението. Поддържа се, че това решение противоречи на отменително решение № 995 от 7.07.2005 г. постановено по същото гр. д. № 419/2004 г. на Върховния касационен съд. Поискано да се отмени решението, с което спора е разрешен по същество, като неправилно. Ответникът "Мебел" А. гр. С. оспорва основателността на молба с твърдение, че исканата отмяна не попада в приложното поле на чл. 303, т. 4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решенията, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С първото решение по касационна жалба на молителя Върховният касационен съд отменил решение № 388 от 19.12.2003 г. по гр. д. № 408/2003 г. на С. окръжен съд и дал ход по същество за разглеждане на спора пред Върховния касационен съд. Допуснал допълнителна задача по делегация на вещото лице П., като дал срок на молителя да уточни задачата. Второто решение, чиято отмяна се иска е по съществото на делото, с което иска на молителя с правна квалификация чл. 108 ЗС във вр. с § 1 от ДР на ЗК (отм.) и чл. 2 от ПМС № 192/1991 г. (отм.) е отхвърлен. Според чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, която му противоречи. В този случай Върховният касационен съд отменя неправилното решение (чл. 307, ал. 4 ГПК). Разглежданият случай не покрива фактическия състав на разпоредбата. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК изисква по две производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. В случая няма две влезли в сила противоречиви решения, които да се нуждаят от отмяна, тъй като едното посочено от молителя е отменително. Отменителното решение не влиза в сила, с него не се разрешава спора по същество и то не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Касае се до развило се производство на инстанциите в съдебната йерархия по едно и също дело, преминало през контролно-отменителна фаза и такава по същество на спора, което завършва с постановяване на едно окончателно решение. С оглед на изложеното, молбата за отмяна на предявеното основание е неоснователна и следва да се остави без уважение с присъждане на разноски в тежест на молителя. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.