Решение № 81 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 353/2014 г.

Решение № 81 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 353/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 5842/17.06.2013 г., подадена от П. Б. /България/ АД, гр. София, за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот, описан в същото, от 8.05.2013 г. по изп. д. № 00023/2013 г. на ЧСИ А. А., рег. № 757, с район на действие Пловдивски окръжен съд. Съгласно писмо на камарата на частните съдебни изпълнители, с което е изпратено до ВКС копие от горното изпълнително дело вх. № 1330/25.09.2013 г., на основание Заповед № ЛС-И-697/5.08.2013 г. на МП за прехвърляне на служебния архив на ЧСИ А. А., във връзка с чл. 31, ал. 1 от ЗЧСИ изпълнителното дело № 00023/2013 г. е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Н. В., рег. № 759 и е преобразувано под № 4680/2013 г. Ответникът по молбата С. Т. Ц. от [населено място], в писмения си отговор, счита молбата за неоснователна моли да бъде оставена без уважение. Ответниците по молбата И. Л. Т., в качеството си на [фирма], гр. С. и С. Д. Т. от [населено място], в писменото си становище по молбата заявяват, че същата е основателна и молят да бъде уважена. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молителят П. Б. /България/ АД София иска отмяна на влязлото в сила постановление на ЧСИ, поради лишаването му от възможността да участва в изпълнителния процес по образуваното изпълнително дело № 23/2013 г., вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, определени в чл. 459 ГПК и чл. 501 от ГПК, тъй като ЧСИ А. А. не ги е уведомил редовно, в качеството им на ипотекарен кредитор, за започване и завършване на действия по индивидуално принудително изпълнение, изразяващи се във възбрана, опис и насрочване на публична продан на ипотекирани в полза на банката имоти, предмет на постановлението за възлагане. Молителят сочи, че са нарушени процесуалните правила, тъй като не е изпратено съобщение до него от ЧСИ А. А., съгласно изискванията на чл. 501 от ГПК, за насрочване на описа и проданта на ипотекираното в полза на банката-молител недвижимо имущество, в качеството му на присъединен кредитор съгласно чл. 459, ал. 1 ГПК. В молбата се твърди, че изпратените от ЧСИ съобщения не са били връчени на адреса на седалището на банката, а с приложените обратни разписки са били връчени запорни съобщения по други изпълнителни дела на същия ЧСИ, на адрес на клон на същата в [населено място], [улица], получени от служител А. В представеното по делото писмо изх. № 17-00-8-3/24.02.2014 г. на Български пощи, изпратено до молителя, е отразено че на горепосочения адрес са доставени две препоръчани пратки с известие с подател ЧСИ А. А., първата на 4.03.2013 г., приета срещу подпис от А. и втората връчена на 25.03.2013 г., приета също срещу подпис от А. От показанията на разпитаната свидетелка Й. М. А., служител-експерт в звеното на банката-молител, находящ се в [населено място], [улица], се установява, че в горното си качество същата получава единствено запорни съобщения от ЧСИ, включително и получените по двете пратки изпратени от ЧСИ А. А., като тези запорни съобщения са различни от съобщенията-уведомления за извършване на опис и съответно за насрочване на публична продан, каквито свидетелката не е виждала и такива не се получават в това звено на банката-молител. С оглед установеното по делото, касационният съд намира, че с обратните разписки, приложени по изпълнителното дело, по което е съставено постановлението за възлагане от ЧСИ А. А., са връчени други книжа, а именно запорни съобщения изпратени от последния, а не съобщенията за извършване на опис на ипотекираните имоти, както и за провеждане на публична продан на същите. Ето защо, в резултат на допуснати процесуални нарушения, във връзка с уведомяване на ипотекарния кредитор-настоящ молител, свързани с изискването на чл. 501 от ГПК, последният е бил лишен от възможността да участва в изпълнителния процес по образуваното изпълнително дело и упражни правата си, предвидени в горепосочените разпоредби от ГПК, поради което настоящата молба за отмяна на влязлото в сила постановления за възлагане на недвижими имоти се явява основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд