Решение № 6049 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1751/2009 г.

Решение № 6049 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1751/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на зам. директор Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, Бисерка Василева и на "Фулмак 70" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез адв. Ваня Колева срещу решението от 2.12.2008 г. по адм. д. № 1728/2008 г. на Административен съд - Варна, IV състав. В жалбата на зам. директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП се поддържа неправилност на решението само в частта, в която дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП, а не на Дирекция "ОУИ" Варна. За тази част от решението този касатор счита, че след като той е бил страна в съдебното производство, то и в негова полза следва да се присъдят съдебните разноски. Позовава се на чл. 6, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, според който държавните органи, разпоредители с бюджетни кредити се определят от МС, а според ал. 3 на същия, разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен се определят от министъра на финансите, каквито са определени със заповед на МФ, сред които са и Дирекциите "ОУИ". Моли в тази част решението да се отмени. Касационната жалба на "Фулмак 70" ЕООД се отнася до изцяло отхвърлената му жалба срещу обжалвания РА, с който на дружеството не е признато упражненото право на ДК. Изложил е съображения за неправилност на извода на съда за липса на реални доставки. Счита, че само липсата на преносително свидетелство, придружаващо тютюневите изделия при транспортирането им от доставчика до получателя не е основание за отказване на ДК. По отношение изгубените данъчни документи счита, че съдът неправилно е приел, че е приложим редът на чл. 93 ЗДДС (отм.), а не на сега действащия текст на ЗДДС - чл. 112, ал. 3, след като събитието е настъпило при действието на новия ЗДДС. Моли да се отмени решението. Претендира съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата на Дирекция "ОУИ" Варна за основателна, а жалбата на дружеството - "Фулмак 70" ЕООД за неоснователна по съображения, изложени в хода по същество. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, като жалбата на зам. директор Дирекция "ОУИ" Варна е основателна, а на "Фулмак 70" ЕООД е неоснователна. За да отхвърли изцяло жалбата на дружеството срещу обжалвания РА и потвърждаващото го решение, АС-Варна е посочил, че в ревизионното производство ревизиращите органи непълно са изследвали доказателствата, относими към фактическия състав на осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и от там на правото на приспадане на ДК, независимо от което обаче е приел, че извършеният анализ на вторични счетоводни документи не може да обоснове категорични изводи за реално изпълнени доставки. В преписката не се съдържа аналитична информация, данни за складова наличност и реализация на стоките от жалбоподателя, поради което е извел извод, че вторичните счетоводни документи по делото не могат да служат при доказване реалността на доставките. В тежест на жалбоподателя е било да докаже реалното извършване на тези доставки и наличието на изискванията на закона за упражняване на правото на приспадане на ДК. В тежест на жалбоподателя е било и да уведоми ТДД "незабавно", съгласно приложимия за случая чл. 93, ал. 9 ЗДДС (отм.), отнасящ се до случаите на изгубване, повреждане или др., каквито доказателства не са представени и в съдебното производство. Вместо зав. копия на екземплярите от ф-рите, намиращи се при доставчиците към уведомлението по чл. 112 ЗДДС са приложени копия на оригиналните ф-ри, като обстоятелствата за снабдяването им са неясни, а от друга страна, съдът е приел, че те не могат да заместят изискванията на чл. 93, ал. 9 ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 88, ал. 4 ППЗДДС (отм.) Липсата както на оригинални ДФ, така и на равностойните им по последици заверени копия е пречка за уважаване на жалбата. Представените и съставени от жалбоподателя вторични счетоводни документи представят едностранчиво отразените стопански операции и не могат с категоричност да наложат извод за разменени престации и изпълнени търговски сделки. Изпълнението на изискванията на чл. 55 ЗДДС (отм.) съдът е приел за ирелевантно при недоказаност наличието на доставки на стоки. Съдът е възприел за основателно възражението на жалбоподателя относно правното значение на преносителните свидетелства за стоките, като е посочил, че те не са елемент от фактическия състав на сделките. С оглед изхода на разрешения по същество спор - отхвърлена жалбата на ДЗЛ, АС Варна е осъдил дружеството да заплати в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 341 лв. Решението по същество на спора е правилно, а в частта на присъдените в полза на НАП съдебни разноски е неправилно. С оглед касационните оплаквания, независимо от поредността на подаване на жалбите, първо ще следва да се разгледа касационната жалба на дружеството, отнасяща се до разрешения от АС Варна спор по същество. Спорът по същество е правен и се отнася до това, кои норми в случая намират приложение, с оглед твърдението на жалбоподателя, обективирано в уведомление вх. № 11711/21.02.2008 г. до директора на ТД на НАП Варна за изгубени оригинални фактури (стр. 231 от делото) - нормите на чл. 93, ал. 9 ЗДДС (отм.) или на чл. 112, ал. 3 ЗДДС. Приложените копия на оригиналните фактури, намиращи се при доставчика, поради липса на оригиналните фактури (изгубени), равностойни ли са по значение и последици на заверени копия на екземплярите от фактурите и могат ли да заместят изискванията на нормите на чл. 93, ал. 9 ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 88, ал. 4 ППЗДДС (отм.) за процесния период на приспадане на данъчен кредит, обхващащ м. 10 и м. 11.2004 г. общо в размер на 5528, 05 лв. по ф-ри за доставка на цигари, издадени от ЕТ "Русана-92", "Тедимекс" ЕООД, "Желев" ЕООД, ЕТ "Г. Колев" и от "Завод за хартия Белово" АД, или е приложима процедурата по действащия чл. 112, ал. 3 ЗДДС. Данъчните периоди (2004 г.) на упражненото право на ДК определят и приложимите разпоредби на ЗДДС, както правилно е приел АС Варна и това е отмененият, а не новият ЗДДС, безспорно отнасящо се и до разпоредбата на чл. 112, ал. 3 ЗДДС, независимо от датата на уведомление на ТД на НАП от страна на жалбоподателя - 21.02.2008 г. за загубените оригинални данъчни фактури. Следва да се посочи, че в случая се касае до нова ревизия-започнала през 2007 г., когато с решение № 845/19.ХI.2007 г. на ДОУИ Варна е отменен РА от 17.09.2007 г. и преписката е върната на ТД на НАП Варна за извършване на нова ревизия, относно данъчни периоди м. Х и ХI. 2004 г. Не е спорно, че не са изпълнени изискванията за "незабавно" писмено уведомяване на ТДД при загубване на данъчните документи чрез осигуряване фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което регистрираното лице да съхранява в счетоводството си, съгласно приложимия за случая ред по чл. 93, ал. 9 ЗДДС (отм.). При това неоправдано се явява представянето от жалбоподателя на копия на оригиналните фактури, които безспорно не могат да заместят първичните счетоводни документи и да се ползват със силата на официални документи за данъчното производство, нито пък да заместят фотокопие от екземпляра на издателя на документа. При тези данни изводът на съда, че липсват категорични доказателства за притежаване на оригинални данъчни фактури по смисъла на т. 6 на ал. 1 на чл. 64 ЗДДС (отм.), представляващи абсолютно основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, така и на равностойните им по последици заверени копия, съставени по реда на чл. 93, ал. 9 ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 88, ал. 4 ППЗДДС (отм.) е напълно основателен правен извод. По този начин остава недоказано и наличие на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), досежно изпълнените престации и търговски сделки. Или в крайна сметка правилен е изводът на съда, че не са налице визираните предпоставки на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) за приспадане на данъчен кредит в рамките на разглеждания данъчен период. Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на касатора за необсъждане липсата на преносително свидетелство, придружаващо тютюневите изделия при транспортирането им от доставчика до получателя по чл. 34, ал. 1 ЗТТИ, защото съдът е приел, че непредставянето на преносително свидетелство не е предпоставка за наличие или не на право на ДК. Касационната жалба на дружеството като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението в сила. Касационната жалба на директора Дирекция "ОУИ" Варна е основателна по съображенията, изложени в нея. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и с писмо на МФ са определени третостепенни разпределители с бюджетни кредити, между които са и ДОУИ, поради което и при положение, че те са страна в съдебното производство, то разноските по делото следва да се присъдят на тях, на не в полза на НАП. С оглед изхода на делото на касатора-ДЗЛ за настоящата инстанция разноски не се следват, а ДОУИ не е претендирал присъждане на разноски за тази съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,