Решение № 9707 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2025 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по две касационни жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Енергоинвестмънт АД против Решение 22767/ 07.11.2024г., постановено по адм. дело 1396/2024г. по описа на Административния съд- София- град /АССГ/. В касационната жалба на КЕВР са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон, като се навеждат доводи за законосъобразност на административния акт. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски и за двете инстанции. В касационната жалба на Енергоинвестмънт АД са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът Първа инвестиционна банка АД, /ПИБ АД/ в представени писмени отговори и по двете касационни жалби, оспорва същите като неоснователни и моли първоинстанционното решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК за неоснователни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение Ж-1116/22.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ, вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 е било прието, че жалбата е неоснователна и е прекратено административното производство по жалба с вх. Е-06-07-1/31.03.2022 г. на Първа инвестиционна банка АД срещу Електроразпределение Север АД и Енерго-Про Продажби ЕАД. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Решаващият съд е посочил, че административното производство се е развило по жалба на ПИБ АД, като собственик на недвижим имот: шивашко ателие с адрес: гр. Варна, [улица], който имот банката е придобила с Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.10.21г. на ЧСИ Н. Д. 807 в КЧСИ, срещу Електроразпределение Север АД и ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, в която се възразява срещу отказ за смяна на партиди на нов собственик поради задължения от стария собственик. С оспореното решение, Комисията за енергийно и водно регулиране приела, жалбата на ПИБ АД за неоснователна и прекратила преписката, като посочила, че с разпоредбата на чл. 102а, ал. 5 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ е създаден способ за навременното събиране на задълженията за потребената електрическа енергия от страна на дружеството доставчик на електрическа енергия, за да не се допусне търговецът на електрическа енергия да не получи навременно заплащане за предоставената от него услуга. Съдът е приел, че е допуснато нарушение предвид липсата на мотиви, което представлява неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите от него лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност, представляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. В заключение съдът е намерил, че КЕВР е постановила незаконосъобразно решение, което е било отменено, а с оглед характера на спора преписката е била върната на адм. орган за постановяване на решение в съответствие с гореизложените мотиви. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите от касационните жалби, че решението на административния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Спрямо правилно установените и релевантни за спора факти, съдът правилно е приложил материалния закон. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Административният съд правилно е преценил за незаконосъобразно решение Ж-1116/22.12.2023г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба на ПИБ АД срещу Електроразпределение Север АД и Енерго-Про Продажби ЕАД. Правилен е изводът на съда, че подаденото възражение от страна на Енергоинвестмънт АД само е констатирано от страна на КЕВР, без да са изложени съображения, доколко те отговарят на изискването на приложимата разпоредба, за да са мотивирани. По отношение на процедурата по смяна на доставчик на електроенергия, представеното писмо от 28.02.2022г. от Енергоинвестмънт АД до Електроразпределение Север АД, съдът е намерил, че не съдържа конкретни и изчерпателни мотиви относно наличието на законоустановените в чл. 102, ал. 2 от ПТЕЕ основания за възражение срещу смяната, съответно и доказателства относно наличието на основанието по чл. 102а, ал. 2 от ПТЕЕ. Съгласно чл. 102а, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, при подаване на документи за смяна на собственик или ползвател на обект на клиент на пазара по свободно договорени цени новият собственик или ползвател следва да е сключил договорите по чл. 11, т. 1, 2, 4, 9 и 10 или договорите по чл. 11, т. 3, 4, 9 и 10 от ПТЕЕ. В конкретния случай, настоящият съдебен състав напълно споделя извода на АССГ, а именно че от възраженията на Енергоинвестмънт АД, макар и да е посочено, че същите произтичат от действащ договор по чл.11, т.10 ПТЕЕ, не става ясно кой е Договора и за какъв период от време е сключен, какво е основанието на неплатените задължения, какъв е размерът на задълженията и за какъв период са същите. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспореното пред АССГ Решение Ж 1116/22.12.2023 г. на КЕВР е неправилно. Аргументите на касационните жалбоподатели за противното не се споделят от настоящата инстанция. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение на АССГ е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да уважи претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждени на ответника, но само в размер на 150 лв., доколкото делото не разкрива необичайна фактическа и правна сложност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение