Решение № 10009 от 8.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура Враца, срещу Решение 160 от 27.04.2022 г., постановено по адм. дело 442/2021 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлен протест против разрешение за строеж 141/31.07.2006 г., издадено от главния архитект на Община Мездра, както и е осъдена Окръжна прокуратура Враца да заплати разноски по делото. В касационния протест се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че в решението не се излагат конкретни мотиви по направеното възражение за нищожност, поради липсата на възможност за учредяване на право на строеж, както и съдът не е обсъдил възражението за нарушение на чл. 161 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и анализа на чл. 7 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ не е съобразен с приложимата редакция. Излагат се доводи за постановяване на съдебното решение в противоречие с чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, както и за неприложимост на чл. 46а от Закона за водите /ЗВ/ при издаване на разрешението за строеж. Претендира се отмяна на съдебното решение, включително и в частта за разноските, и прогласяване на нищожността на разрешението за строеж, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В приложена по делото молба прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника Инертстрой - Калето АД. Ответникът главен архитект на Община Мездра, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационния протест. Ответникът Инертстрой - Калето АД, гр. Мездра, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Чернев, изразява становище за неоснователност на касационния протест по съображения, изложени в писмен отговор, както и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационният протест е процесуално допустим, като подаден от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Производството пред административния съд е образувано по протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура Враца, с искане за обявяване нищожността на разрешение за строеж 141/31.07.2006 г., издадено от главния архитект на Община Мездра, с което се разрешава на Инертстрой - Калето АД, в качеството на възложител, да извърши строителство на строеж МВЕЦ Калето I етап; подобект: Хидротехнически съоръжения яз и лява защитна дига; затвор потопен 8х3; затвор преливаем 8х3; затворен повърхностен 3.85х3.1, в част от масиви 1, 10, 11, 12 и 13 в землището на [населено място] и част от масив 27 в землището на [населено място], съгласно съгласуван и одобрен инвестиционен проект. За да отхвърли протеста срещу процесното разрешение за строеж Административен съд Враца е приел, че липсват основания за нищожност, тъй като разрешението за строеж е обективирано в изискуемата форма и е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, както и при спазване на административно-производствените правила. Прието е още, че не е налице и твърдяната материална незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж, тъй като макар и част от хидротехническите съоръжения на МВЕЦ Калето да се намират в речното русло и в принадлежащите към реката земи, без да е учредено право на строеж, то не е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ЗДС /нова - ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2014 г. /, тъй като тогава тя не е съществувала и не й е придавано обратно действие с изрична разпоредба на закона / чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА//. Според административния съд не е налице и нарушение на нормата на чл. 62 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ в редакцията приложима към датата на издаване на процесното разрешение за строеж. Като неоснователен е възприет и довода за нарушение на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, тъй ката тази норма е неприложима в случая, доколкото в случая е приложим чл. 46а от ЗВ. Съдът е обосновал извод, че след като са налице разрешително за водоползване и за ползване на воден обект по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 6 от ЗУТ /в приложимата редакция - ДВ, бр. 65 от 2006 г./, във вр. чл. 46, ал. 1 от ЗВ, в които са описани точните параметри и координати за извършване на строителството, то дружеството се явява възложител по силата на специален закон - чл. 161, ал. 1 от ЗУТ /в редакция ДВ, бр. 65 от 2003 г./, във вр. чл. 46а от ЗВ, поради което е налице основание за издаване на разрешение за строеж за изграждането на МВЕЦ в руслото на река, без учредяване право на строеж. Прието е от съда още, че от доказателствата по делото се установавя, че процесното разрешение за строеж е издадено след представяне на законово изискуеми документи, въз основа на одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ проекти и след провеждане на необходимите предшестващи административни процедури, което обстоятелство се потвърждава и от констатациите в Доклад изх. ДК-18-343-00-257/28.06.2021г. на РДНСК - Враца. По тези съображения съдът прави извод, че оспореното разрешение за строеж не е нищожно, тъй като не е налице пълна липса на предпоставките за издаването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадения протест, като правилно е приел, че не са налице пороци по смисъла на чл. 146 от АПК с тежест, която да обоснове извод за нищожност на процесното разрешение за строеж. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, а настоящият случай не е такъв. В правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В процесния случай не се откриват такива пороци. Не се установява по делото също така при издаване на разрешението за строеж да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност. Правилен е и извода на първоинстанационния съд, че при издаване на процесното разрешение за строеж не са допуснати нарушения на материално-правните разпоредби, които да обосноват нищожност на акта. Материалната законосъобразност на административния акт се преценява според закона, действал към момента на издаването му /чл. 142, ал. 1 от АПК/. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да е приравнимо на пълна липса на условията /предпоставките/ за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Конкретното разрешение за строеж не е засегнато от пороци със съпоставима тежест. То не поражда нетърпими от правния ред последици. В тази връзка правилно съдът приема, че ответникът Инертстрой - Калето АД се явява възложител по силата на специален закон в съответствие с приложимата редакция на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ /ДВ, бр. 65 от 2003 г./, а именно Закона за водите, поради което е налице основание за издаване на разрешение за строеж за изграждането на МВЕЦ в руслото на река, без учредяване право на строеж. Не е спорно по делото, че част от хидротехническите съоръжения на МВЕЦ Калето е разрешено да бъдат изградени в поземлен имот 000003, представляващ водно течение, както и че част от тях попадат във воден обект р. Искър. Съгласно чл. 11, т. 1 от ЗВ водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост и не могат да бъдат предмет на разпореждане и да се придобиват по давност /чл. 7, ал. 1 от ЗДС/, а използването им се осъществява чрез водовземане и водоползване /чл. 39 от ЗВ/. Правото на водовземане и ползване на воден обект се осъществява след издаване на разрешително по реда чл. 44 и чл. 46 от ЗВ, като тези разрешителни са необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по ЗУТ, съгласно чл. 46а, ал. 1 от ЗВ, както и съгласно приложимата към датата на издаване на процесното разрешение за строеж разпоредба на чл. 46, ал. 4 от ЗВ /редакция ДВ, бр. 41/2001 г./. В съответствие с цитираните разпоредби Инертстрой - Калето АД притежава разрешително за водовземане 100792/04.02.2005 г. и разрешително за ползване на воден обект 101608/19.07.2006 г., издадени от Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен, с цел производство на електроенегрия чрез ВЕЦ Калето с мощност 3150 кВт и нето пад 8.50 м., в които са посочени водния обект, мястото на водовземането с конкретни координати, разрешеното водно количество и мястото на отвеждането на възвратимите води, както и схемата и параметрите на частта от воден обект р. Искър, който се предоставя за ползване. Следователно, както административният съд правилно приема, специалните изисквания на ЗВ са спазени и условията на приложимия в случая чл. 46, ал. 4 от ЗВ /редакция ДВ, бр. 41/2001 г./, сега действащия чл. 46а, ал. 1 от ЗВ, за одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж са изпълнени. Това мотивира и възприетото от съда заключение, че Инертстрой - Калето АД притежава качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ /в приложимата редакция/, тъй като е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, както и че в конкретния случай се явява неприложим чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. Правилен е и извода на административния съд, че към датата на издаване на процесното разрешение за строеж не може да се приеме, че е нарушена и разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ЗДС. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ЗДС, според която в случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на определени обекти, в случая не намира приложение. Цитираният текст е приет през 2010 г. /ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2014 г./ и обратно действие, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА не му е придадено, поради което разпоредбата не се прилага за заварени правоотношения, каквото е и възникнало с процесното разрешение за строеж. Правилно първоинстанционният съд приема още, че при издаване на разрешението за строеж не е нарушена и нормата на чл. 62 от ЗЕ /в приложимата редакция ДВ, бр. 107/2003 г./, доколкото законът е въвеждал изискване за учредяване на право на строеж при изграждане на площадкови енергийни обекти само по отношение на имоти, които са частна държавна собственост или частна общинска собственост. Неоснователен се явява и доводът на касатора, че разрешението за строеж е издадено при пълна липса на материално-правно основание. Както вече се посочи водовземането и ползването на водните обекти публична държавна собственост, включително ползването на енергията на водата /чл. 44, ал. 2 от ЗВ/ се осъществява при регламентацията на ЗВ, а разрешителните, издадени в хипотезите на чл. 44 и чл. 46 от ЗВ, са необходимо условие за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж по реда на ЗУТ. В случая всички тези изисквания са изпълнени и разрешението за строеж е издадено след изпълнение на специфичните изисквания на ЗВ. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. По изложените съображения касационният протест е неоснователен, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на ответника Инертстрой - Калето АД за присъждане на съдебни разноски, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение, е основателно. С молба от 28.09.2022 г. подателят на протеста е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на този ответник, което настоящият състав намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция и проведеното едно открито съдебно заседание. Общата дължима сума на разноските следва да бъде редуцирана при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер на адвокатско възнаграждение, близък до определения минимум в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1000 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,