Решение № 5739 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение 9816 от 25.06.2024 г., постановено по адм. дело 2059/2024 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/, с което по жалба на Н. И. Л. от гр.Благоевград е отменено решение Ж-1099 от 19.12.2023 г. на КЕВР и преписката е върната на същия административен орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че оспореното решение на КЕВР е издадено при липса на мотиви и излага подробни съображения относно законосъобразността му. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да бъде оставено в сила решението на КЕВР. Претендира присъждане и на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Н. И. Л. от гр.Благоевград, в писмени бележки и в с.з., взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска същото да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил по жалба на Н. И. Л. от гр.Благоевград Решение Ж-1099 от 19.12.2023 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11Н-00-25/06.10.2023 г., подадена от Н.Л. срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. От фактическа страна съдът е установил, че административното производство пред КЕВР е било образувано по жалба на Н.Л. срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, във връзка с дадено от дружеството становище SAP IB-32-23-41572 от 21.08.2023 г. за условията и реда за присъединяване на обект на заявителя Н.Л. /едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 24 кв.м., находяща се в имот 92.1505, в местността [наименование], [населено място], об.Благоевград/ към електрическата мрежа. Със становището заявителят е уведомен, че за присъединяване на обекта му е необходимо изграждането на: трафопост в посочения имот с изрично посочена компановка; на най - близкият стълб от ВЕЛ 20KV .Радио , п/ст Джумая да се монтират 3 бр. металоокисни вентилни отводи ( ВО ) 24/5 kV, а под него разединител 20/400А, като пред разединителя се монтира сигнализатор за земни съединения; да се изгради електропроводно отклонение от нов или съществуващ ЖР стълб на ВЕЛ 20KV Радио , п/ст Джумая до новия ТП, както и главно електромерно табло за мерене на ел.енергия. В производството пред КЕВР, ЕРП Запад е изразило становище, че тъй като капацитетът на съществуващите енергийни съоръжения е изчерпан, за присъединяването на обекта е необходимо изграждането на посочените съоръжения и визирайки разпоредби от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /Наредба 1/ и Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи дружеството /Наредба 6/ е посочило, че предписаните условия съставляват оптимална схема на присъединяване, съгласно параграф 1, т. 10 от Допълнителната разпоредба на Наредба 6, при съобразяване на техническите параметри на съществуващите съоръжения и присъединените обекти. Съдът е установил, че на основание чл.145, ал.1 от Наредба 3, от КЕВР е изготвен доклад и проект на решение и въз основа на тях е издадено оспореното решение, в което за мотиви е вписано, че обекта не попада в регулационната линия на населеното място, че техническите условия за присъединяване на обекта са определени в издаденото становище и са цитирани разпоредбите на чл.7, ал.1 и чл.12, ал.1 от Наредба 6 и чл.33, ал.4 от Наредба 1. В заключение КЕВР е посочила, че жалбата на Н.Л. е неоснователна. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съдът е приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществени процесуални нарушения при липса на мотиви и без да е извършена необходимата проверка на релевантните факти относно техническата възможност за присъединяване на обекта на жалбоподателя Л.. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изпълнил задълженията си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Правилно съдът е счел, че обжалваното пред него решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, но в несъответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. Цитирането на посочените разпоредби от Наредба 1 и Наредба 6 не представлява излагане на правни основания, тъй като въз основа на установената фактическа обстановка и посочените нормативни разпоредби, не са обосновани никакви правни изводи. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Когато единствено са цитирани подзаконови норми, без да е извършена проверка на изложените от ЕРП Запад обстоятелства и правилността на становището му и без да се обсъдят възраженията на жалбоподателя, безспорно е, че акта страда от липса на мотиви и се нарушава правото на защита на последния. Като не е изяснила всички факти и обстоятелства от значение за случая, в съответствие със задълженията си по чл. 144, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и не е изложила мотиви Комисията е постановила незаконосъобразно решение, което първоинстанционният съд, правилно и обосновано, е отменил. Предвид изложеното, неоснователно се явява възражението на касатора, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон. Решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представените по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на подробен анализ на събраните доказателства, поради което несъстоятелно е и касационното оплакване, че съдебното решение е необосновано. С оглед на изложените съображения, настоящият състав приема, че решението на КЕВР като незаконосъобразно, правилно е отменено от първоинстанционния съд, а преписката - върната на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. При липсата на доказателства за направени от ответника съдебни разноски в касационното производство, такива не се следват. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,