Решение № 14912 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8054/2018 г.

Решение № 14912 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8054/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник група "АНД, ОПТП, профилактика и ПОВ в сектор "Пътна полиция" ОДМВР- Бургас против Решение № 843 от 30.04.2018 г. по адм. д. № 669/2018 г. на Административен съд-Бургас, с което е отменена Заповед № 17-0769-003145 от 01.11.2017 г. на началника на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР- Бургас за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на И. Т., ЛНЧ [номер] "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца", както и отнемането на един брой табела с регистрационен номер № [рег. номер на МПС] и СРМПС №[номер]. В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е неправилно в извода си, че актът е издаден в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби, тъй като принудителната административна мярка е наложена по отношение на ненадлежен адресат. Касаторът посочва, че в относимата редакция разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗдвП се прилага по отношение на ".... собственик, който управлява моторно превозно средство... ", като в конкретния случай водачът и собственикът на МПС са едно и също лице и издадената заповед визира именно посочената хипотеза. Подчертава, че в Закона за движение по пътищата не е направено разграничение в прилагането на принудителните административни мерки за прекратяване на регистрацията на МПС според това дали МПС е собственост на физическо или юридическо лице. Молбата към съда е да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и се остави в сила заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът е представил писмен отговор. Излага доводи, че решението е правилно, предвид обстоятелството, че МПС- то е собственост на "Керенор" ЕООД- гр. Бургас, поради което става въпрос за различни правни субекти-физическото лице И. Т. и юридическото лице- дружеството, независимо от това, че именно то е управител и едноличен собственик на капитала Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежен адресат, срещу подлежащ на касационно обжалване административен акт. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорвания акт, съдът е изложил съображения, че субект на принудителната административна мярка по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма, т. е. субектът, по отношение на когото законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на МПС- в случая търговското дружество. Приел е, че дори самият административен орган и длъжностното лице, съставител на акта за установяване на административно нарушение, сочат недвусмислено обстоятелството, че собственик на Ямаха Р6 Л с рег. [рег. номер на МПС] е "Керенор" ЕООД, което се установява и от свидетелството за регистрация на мотоциклета. Направил е извод, че постановявайки принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца", както и отнемането на един брой регистрационна табела и свидетелство за регистрация на МПС, административният орган е издал своя акт в противоречие с материалноправните разпоредби, което обстоятелство обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно основание за нейната отмяна. Решението е неправилно. Изводът на първоинстанционния съд, че по делото не са ангажирани доказателства, оборващи отразената в акта за установяване на административно нарушение констатация, че И. Т. е управлявал МПС- Ямаха Р6 Л с рег. [рег. номер на МПС], без да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управлявания от него мотоциклет, е правилен. По делото е прието заверено копие на акт за установяване на административно нарушение от 29.10.2017 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, като е посочено и друго нарушение, а именно, че Т. не е спрял на подаден от контролните органи сигнал със стоп- палка. Приложено е и наказателно постановление от 18.01.2018 г., с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 150 лева и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца, както и за нарушение на чл. 150а от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лева. Неправилно е прието от съда, че след като моторното превозно средство е собственост на търговското дружество, то ЗПАМ не може да бъде наложена на физическото лице И. Т. Както е посочил съдът, правното основание за прилагане на принудителната административна мярка е разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в приложима редакция), която предвижда прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. Обстоятелството, че жалбоподателят пред съда е едноличен собственик на дружеството, чиято собственост е автомобилът, е достатъчно основание да бъде наложена принудителната административна мярка, при положение, че са налице другите основания по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, а не е пречка за налагането й, както е приел съдът. Законът допуска да се наложи превантивна принудителна административна мярка, като се прекрати временно регистрацията на автомобил, управляван от собственик, който не притежава съответното свидетелство за управление, т. е. допуска засягане на права на собственик с оглед постигане целта на закона. Касационната инстанция обръща внимание на първоинстанционния съд, че характерът на производствата по ЗАНН и АПК е различен и АУАН и НП са без правно значение за законосъобразността на процесната ПАМ. Основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е "непритежаването" от страна на собственика и водач на мотоциклета на СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, към момента на проверката, което в случая е безспорно установено. Принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен срок. Продължителността на срока на мярката е определена от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието и в рамките на закона. В случая, срокът от шест месеца е минималният, предвиден в закона. Заповедта за прилагане на ПАМ не е правораздавателен акт, такъв е наказателното постановление. С прилагането на принудителните административни мерки законът обвързва настъпването на различни правни последици от административното наказание, с оглед постигане на заложените в чл. 1 ЗДвП цели. В случая временното спиране от движение като ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП е по отношение на моторното превозно средство, за установено противоправно поведение на водача на МПС, като законът не изследва и не въвежда ограничения по отношение собствеността на МПС. След като безспорно е установено, че жалбоподателят е бил водач на автомобила и е осъществил изпълнителното деяние, визирано в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП /след изм. с ДВ, бр. 54 от 2017 г./, то е налице основание за налагане на принудителната административна мярка, независимо, че собственикът е търговското дружество. Отменяйки оспорения акт поради посоченото обстоятелство, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли подадената жалба. Вземайки предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение