Решение № 5466 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2021 г.

Решение № 5466 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Г., К. Г. и И. Г., подадена чрез процесуалния им представител адв. М. К., срещу решение № 2505 от 13 май 2020 година, постановено по адм. дело № 14004/2017 година по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на Е. Г. срещу заповед № 18-6755/13 септември 2017 година на началника на Службата по геодезия картография и кадастър (СГКК) – град С.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което заповедта на началника на СГКК – град С. да бъде отменена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. По делото е постъпила и частна жалба от М. Г. – назначена като вещо лице в проведеното пред АССГ съдебно производство, срещу решение № 2505 от 13 май 2020 година, постановено по адм. дело № 14004/2017 година по описа на Административен съд С.-град, в частта му с характер на определение, с която е оставено без уважение искането й за изменение на определението на съда от 10 октомври 2019 година, постановено по делото, с което е определено възнаграждение за приетата съдебно-техническа експертиза в размер на 400. 00 лева. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението му, в частта му с характер на определение. Претендира се отмяната му и постановяване на ново, с което съдът да присъди на вещото лице пълния размер на заявеното от него възнаграждение – 688. 00 лева. Ответниците по частната жалба - Е. Г., К. Г. и И. Г., чрез процесуалния си представител, излагат съображения за нейната недопустимост. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - С. не изразява становище по касационната и частната жалба. Ответникът - Е. П., чрез пълномощника си адв. Д. Б., в постъпил писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Л. М. - П. и К. М. в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - Д. С., Р. И., В. Г., Е. М., В. А., Л. Ц., Л. М. и Столична община - район "П." не изразяват становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на касационната и на частната жалба. По касационна жалба на Е. Г., К. Г. и И. Г.: Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежни страни, срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на Е. Г. срещу заповед № 18-6755/13 септември 2017 година на началника на СГКК – град С., с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 2 във връзка с чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Б., общ. Столична, изразяващо се в промяна границите на поземлени имоти с идентификатори 04234.6916.5, 04234.6916.9, 04234.6916.5006, 04234.6916.6, 04234.6916.689, 04234.6916.7 и 04234.6916.677 и нанасяне на нов поземлен имот с проектен идентификатор 04234.6916.9237, представляващ УПИ XIV-304, кв. 6 по регулационния план на м. "Косанин дол". С обжалваното решение оспорването на заповедта е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обоснован е изводът, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, тъй като изменението в КККР е на основание непълнота или грешка, което е свързано със спор за материално право между заявителя и собствениците на засегнатите имоти, представляващ пречка за одобряването му преди спорът да бъде разрешен от гражданския съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, са направени въз основа на събраните и обсъдени в съвкупност доказателствата по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Релевантните за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на оспорената заповед. Същата съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, както и посочване на мотивите за постановяване на отказа, а именно наличието на спор за собственост поради постъпили възражения от заинтересовани лица - собственици на засегнатите имоти, надлежно вписани като такива в кадастралните регистри, досежно искането за изменение на кадастралната карта и регистър. В заповедта са посочени и правните основания за издаването й, които кореспондират на фактическите основания. По делото е установено, че действащата КККР на с. Б., общ. Столична, е одобрена със заповед № РД-18-51/03 ноември 2011 година на изпълнителния директор на АГКК и в нея са нанесени засегнатите от исканото изменение поземлени имоти. Със заявлението до административния орган, жалбоподателката в качеството й на съсобственик на имот с проектен идентификатор 04234.6916.9237, представляващ УПИ XIV-304, кв. 6 по регулационния план на м. "Косанин дол", е направила искане да се извърши изменение на КК с цел привеждане на имотните граници в съответствие с регулационните такива, по одобрения със заповед № 219/16 ноември 1968 година регулационен план. В подкрепа на искането си е представила документи за собственост - нотариален акт № 196/30 април 1970 година за собственост за придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти и решение по гр. дело № 2171/2012 година по описа на Софийски градски съд, с което твърди, че спорът за собствеността и границите на поземлените имоти е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Видно от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза и комбинираната скица, приложена към оспорения административен акт, с исканото изменение безспорно се засягат и съседните ПИ с идентификатори 04234.6916.5, 04234.6916.9, 04234.6916.5006, 04234.6916.6, 04234.6916.689, 04234.6916.7 и 04234.6916.677, чиито площ и граници се променят. Собствениците на имотите с идентификатори 04234.6916.7 и 04234.6916.689, като заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР ЗКИР, вписани в КР, са подали възражения в административното производство, като сочат, че границите на имотите са правилно отразени и съответстват на предходните планове и документите им за собственост. При тези данни, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният отказ на началника на СГКК - С. е законосъобразен на основание чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР. При установената промяна на границите между поземлените имоти и съответно промяната в площта им с исканото изменение, чрез нанасяне на ПИ с проектен идентификатор 04234.6916.9237 и с оглед изрично направените възражения от собствениците на съседни имоти, засегнати от изменението, правилно е прието от съда, че е формиран спор за материално право, който е пречка за допускане на изменението в КККР. Без значение е по какъв начин са наименовани възраженията, подадени пред административния орган, след като обективират изрично несъгласие с исканото изменение на КК от страна на заинтересованите лица. Заявеното изменение предвижда промяна в границите, очертанията и площта на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1561, като с предвиденото се засягат границите и площта на съседните имоти, собствениците на които са възразили срещу изменението още в административна фаза на производството. Проектът разкрива дублиране на материални права за площ и граници и обективира спор за собственост, до чието разрешаване искането изменение не може да бъде извършено. В тази хипотеза началникът на СГКК, правилно е отказал да измени кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Обратно на твърдяното в касационната жалба, отказът е мотивиран в достатъчна степен именно с възраженията на засегнатите от изменението съсобственици и собственици на съседни имоти и наличието на спор за собственост и разположението на границите между тях. Последните представят валидни титули за собственост за посочените имоти и възразяват срещу изменението, което безспорно води до извода за наличие на спор за материално право. В производството по изменение на КККР административният орган няма правомощията да преценява валидността на представените документи за собственост от страните и да извърши заявеното изменение, преди решаването на спора по общия исков ред. Поради това, като установява наличието на спор за материално право и забраната на чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР за одобряването му преди спорът да бъде разрешен по общия исков ред от гражданския съд, съдът е приложил правилно материалния закон. Представените съдебни решения, на които се позовава жалбоподателката и твърди, че с тях е разрешен спорът за собствеността на имотите, касаят поземлени имоти, които не са с граници и площ, идентични със заявеното изменение на границите и площта на поземлен имот с проектен идентификатор 04234.6916.9237, още повече, че със съдебното решение не са отменени нотариалните актове, с които се легитимират като собственици на засегнатите от изменението имоти заинтересованите страни - възразилите в хода на административното производство. Представеното решение от 28 април 2014 година, постановено по гр. дело № 2171/2012 година по описа на Софийски градски съд, касае исково производство, в което е уважен частично отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, но то недоказва по безспорен начин правото на собственост на жалбоподателката – Е. Г. в границите и обема на имота, заявен от нея за нанасяне с процесното изменение на КККР. В случая не е налице сила на присъдено нещо между страните за надлежно обособен и индивидуализиран поземлен имоти, поради което в исково производство по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, би могло да се разреши спора за собственост с точно определяне пространственият обхват (граници и квадратура) на претендирания за нанасяне в КККР от жалбоподателката поземлен имот. Именно по този процесуален ред се установяват точните параметри на непълнотата /грешка/ в КК и се разрешава спора за собственост. В това исково производство със сила на присъдено нещо се установяват точните параметри на спорната част от имота, по скица-неразделна част от съдебното решение, на основание на която се следва нанасяне в КК на установената "реална" част от имота и съответно-вписване в КР на действителния собственик. Ето защо това съдебно решение правилно не е прието от страна на административния орган, а и от съда като такова, с което спорът за материално право между засегнатите от изменението собственици е уреден със сила на присъдено нещо, а постановеният в тази връзка отказ се явява издаден при правилно приложение на материалния закон. Процесното решение е постановено след изясняване на спора от фактическа страна. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда и по исканията им са събрани относимите доказателства. Заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза е обсъдено от съдебния състав заедно с останалите доказателства. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, а правните изводи на съда са подробно мотивирани, поради не се констатира твърдяната от касатора необоснованост на съдебния акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването срещу постановения отказ на началника на СГКК – С. е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на М. Г.: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С протоколно определение от 10 октомври 2019 година, постановено по адм. дело № 14004/2017 година по описа на Административен съд С.-град, съдът е определил възнаграждение за приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М. Г. в размер на 400. 00 лева. На 19 ноември 2019 година по делото е постъпил доклад - становище от вещото лице, в който се моли съдът да измени протоколното си определение от 10 октомври 2019 година и да определи на вещото лице да бъде доплатена сумата от 288. 00 лева или да бъде заплатена общо сумата от 688. 00 лева, посочена от него в представената справка – декларация за изготвяне на експертизата. По това искане, с решението си съдът в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, е оставил без уважение искането за изменение на протоколното определение от 10 октомври 2019 година като неоснователно. Решението, в частта му с характер на определение, е правилно. Законосъобразни и обосновани са направените от съда изводи, че поставените на вещото лице въпроси за изготвяне на отговор по тях с назначената съдебно-техническа експертиза, не се отличават с висока степен на сложност и обемът на предложените със заключението специални знания не е голям. В тази връзка обосновано е прието, че посоченото в справката-декларация време за изготвяне на заключението по експертизата от 12 дни е несъответстващо на представените с нея отговори на поставени три броя въпроси и като цяло на обема и характера на експертното становище. Действително следва да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател за обстоятелството, че представените в кратък вид отговори на поставените въпроси не омаловажава сложността на задачите и въпросите и на приложения обем от знания на експерта, но в случая определеният от съда размер за възнаграждение в размер на 400. 00 лева следва да бъде приет като обоснован и мотивиран, а искането за изменението му правилно отхвърлено като неоснователно. Искането за спиране на производството и образуване на тълкувателно решение по изложените в частната жалба въпроси е неоснователно, тъй като предпоставките за това в случая не са налице. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,