Решение № 2552 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 432/2016 г.

Решение № 2552 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 432/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. Ц., чрез адв. И. К., срещу Решение № 690 от 26.11.2015 г., постановено по адм. д. № 627 по описа на Административен съд - П. (АС - [населено място]) за 2015 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Изпълнителна агенция по горите при Министерство на земеделието и храните (ИАГ при МЗХ) и срещу Регионална дирекция по горите - [населено място] (РДГ - [населено място]) за заплащане на обезщетение в размер на 9000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди. Наред с това са присъдени разноски като Ц. е осъден да заплати на ИАГ при МЗ и на РДГ - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на по 780,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но поддържа становище за необоснованост на изводите на съда относно липсата на причинна връзка между незаконосъобразните действия на административните органи и настъпилия вредоносен резултат в патримониума на Ц.. Изразява несъгласие с изводите на съда за липса на доказателства досежно изживените от него негативни чувства, поставянето му в социална изолация, промяна на отношението на хората от селото към него и негативните изменения в здравословното му състояние, въпреки ангажираните гласни доказателства. Освен това приобщените писмени доказателства сочели на извод за преживените от Ц. негативни изживявания, свързани с явяването му пред полицейски органи, прокуратура и съд. Тези писмени доказателства обаче не са съобразени от съда. Предвид изложеното иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, като му бъдат присъдени и разноските по делото. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От представляващия го адвокат е постъпила молба, с която моли уважаване на касационната жалба. Ответникът ИАГ при МЗХ не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Ответникът РДГ - [населено място] представя подробно писмено становище, с което моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че по делото не е доказано, че на Ц. е причинена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения. Прието е от първоинстанционния съд, че е сезиран с един иск срещу ИАГ при МЗХ и срещу РДГ - [населено място], с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение в размер на 9000,00 лв. за претърпени от Ц. неимуществени вреди, по който се е произнесъл, като го е отхвърлил. Установено е от съда, че с наказателно постановление № 347/16.01.2015 г. на Ц., за извършено административно нарушение по чл. 266, ал. 1, чл. 273, ал. 1, чл. 275, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), е наложена глоба в размер на 100,00 лв. Със същия акт са отнети в полза на държавата 0,30 куб. м. широколистни дърва за огрев от вида "бук", като вещта, послужила за извършване на нарушението - автомобил Фолксваген - пикап, с рег. [рег. номер на МПС] е задържана и предоставена на отговорно пазене. Вмененото на Ц. нарушение е за това, че на 5.11.2014 г. в местността Р. в., в землището на [населено място] е транспортирал с посочения автомобил широколистни дървета за огрев от вида "бук", с обща кубатура 0,30 куб. м., непридружени с превозен билет. Ц. обжалвал посоченото наказателно постановление пред Районен съд - П. и то било отменено с влязло в сила на 15.04.2015 г. съдебно решение. Отразено е също така в решението, че по делото е приобщено административно - наказателното дело на Районен съд - П., към което е приложена преписката по издаване на наказателното постановление и са разпитани двама свидетели за установяване на твърдените неимуществени вреди. Въз основа на установените факти, съдът е направил извод за неоснователност на исковата претенция. Изложил е съображения, че е налице отменено, като незаконосъобразно, от съда с влязло в сила решение наказателно постановление, с което е било разпоредено изземването на превозното средство на Ц. и той не е могъл да го ползва в продължителен период от време. Предвид това в решението е прието, че е налице незаконосъобразен акт, издаден от административнонаказващ орган, но по делото не било доказано, че на Ц. е причинена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от отменения акт. След като е обсъдил казаното от двамата свидетели, съдът е счел, че не са налице доказателства негативните чувства, преживени от Ц. да са пряка и непосредствена последица от отменения акт. Наред с това е приел, че твърденията му, че е живял в условията на психологически дискомфорт вследствие на обстоятелството, че в затворената общност на едно малко село, хората са го сочели с пръст като крадец и го избягвали, останал е без приятели и това накърнило достойнството му, не са доказани. Не било установено чрез гласните доказателства, че Ц. е бил поставен в социална изолация вследствие на нарушението, в което бил обвинен. Не били ангажирани и доказателства, че той, вследствие на незаконосъобразния акт, е претърпял негативни изменения в здравословното си състояние, както и това, че преживял много тежко образуваното наказателно производство и наложеното му административно наказание. По така изложените съображения, съставът на АС - П. е направил извод, че не са доказани претърпени неимуществени вреди за Ц. вследствие незаконосъобразния акт на директора на РДГ - [населено място], поради което е отхвърлил предявената искова претенция като неоснователна. Предвид изхода на спора, съдът е намерил искането на процесуалните представители на двамата ответници за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно, поради което Ц. бил осъден да им заплати такова в размер на по 780,00 лв. за всеки от тях. Решението е недопустимо. Първоначално по предявената от Ц. искова молба срещу ИАГ при МЗХ, с която е поискал осъждането на този ответник да му заплати обезщетение в размер на 9000,00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди - страдания от незаконни негови действия и актове, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, е било образувано съдебно производство по гр. д. № 582 по описа на Районен съд - П. за 2015 г. Видно е от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба, че вследствие на незаконните действия и актове на служителите на РДГ - [населено място] и изпълнителен директор, Ц. твърди, че неоправдано бил подведен под административно-наказателна отговорност, бил набеден в престъпление пред Районна прокуратура - П., в продължение на половин година давал обяснения пред органи на МВР, наложило му се да се защитава пред съд. По причина описаното Ц. бил тотално унизен, името му било опозорено в селото, хората го сочели с пръст като крадец и го избягвали, останал без приятели, достойнството му било накърнено. Посочено е също така, че преживеният стрес от всичко описано, от разпитите пред полиция, от даването на обяснения пред съда, се отразили негативно върху психиката на лицето. С Определение № 320 от 20.07.2015 г. производството по гр. д. № 582 по описа на Районен съд - П. било прекратено и делото било изпратено по компетентност на АС - П., където било образувано адм. д. № 627 по описа на този съд за 2015 г. С Определение № 1004 от 16.09.2015 г., след като при извършената проверка съдът е приел, че исковата молба е допустима и редовна, са конституирани страните (ищец - Ц. и ответник - ИАГ при МЗХ), делото е насрочено в открито съдебно заседание и са дадени указания за представяне на писмени отговори. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 6.10.2015 г. във връзка с направено възражение от представляващия ответника ИАГ при МЗХ юрисконсулт, основано на чл. 154, ал. 1 и 2 и чл. 158, ал. 2 ЗГ, Ц., чрез адв. Колчев е поискал даването на възможност да предяви "алтернативно" и "иск срещу РДГ - [населено място], която солидарно да отговаря за настъпилите вредоносни резултати..." за Ц.. Не е посочил от какво произтича тази солидарност, нито е конкретизирал всеки един от ответниците, с какво е допринесъл за твърдяното увреждане. В това съдебно заседание е даден ход на делото, докладвана е исковата молба против ИАГ при МЗХ, приети са писмените доказателства и делото е отложено за събиране на допуснатите гласни доказателства. Дадена е възможност на Ц. да представи друга искова молба, с която "ще конституира втори ответник". Такава е представена на 6.10.2015 г. и има идентично съдържание на обстоятелствената част с първоначално предявената срещу ИАГ при МЗХ. Видно е от петитума на тази искова молба, че Ц. иска осъждането на РДГ - [населено място], като юридическо лице "алтернативно" да му заплати обезщетение в размер на 9000,00 лв. за причинени неимуществени щети - страдания от незаконни действия и актове на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. За следващото съдебно заседание на 27.10.2015 г. ответникът РДГ - [населено място] е бил редовно призован, така предявената искова молба не е докладвана, а само е отразено формално постъпването й по делото, като съдът е пристъпил към разпита на доведените свидетели, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. Предвид изложеното, неправилно при постановяване на решението съставът на АС - П. е приел, че е сезиран с един иск срещу ИАГ при МЗХ и срещу РДГ - [населено място] с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 9000,00 лв. за претърпени от Ц. неимуществени вреди, по който се е произнесъл. Съдът не е съобразил, че такъв иск не е предявен, а че са налице две отделни искови молби срещу ИАГ при МЗХ и срещу РДГ - [населено място], с които са предявени претенции срещу тези ответници за заплащане на обезщетение в размер на по 9000,00 лв. от всеки от тях за претърпени неимуществени вреди от "незаконни действия и актове" на всеки от ответниците. При постъпването на втората искова молба съдът е следвало да изясни волята на Ц., за да прецени налице ли е някоя от хипотезите по чл. 228 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), респективно да извърши преценка с оглед процедиране съобразно възможността по чл. 213 ГПК в случай на образуване на отделни съдебни производства по исковите претенции. Съобразно чл. 213 ГПК, при преценка на съда, че делата имат връзка помежду си, е възможно те да бъдат съединени в едно общо производство и да бъде издадено общо решение по тях. В случая обаче не е изяснена волята на Ц., не е процедирано по реда на чл. 213 ГПК и не е издадено общо решение, а съдът се е произнесъл като е отхвърлил един иск срещу ИАГ при МЗХ и РДГ - [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 9000,00 лв., какъвто не е предявен. На следващо място, при извършване на проверката по чл. 129, ал. 1 АПК, неотчетена е останала от първоинстанционния съдебен състав нередовността на първоначално предявената искова молба. Съдът е следвало да я остави без движение и да укаже на Ц. да конкретизира от кои именно "незаконни действия и актове" на ответника претендира присъждане на обезщетение, в какъв размер от всяко от действията и актовете, за кои точно претърпени вреди и за какви периоди, каквато конкретизация не се съдържа в нея. След това е следвало да събере и дължимата държавна такса за всеки от предявените искове, които са му подсъдни. Предвид всичко изложено, обжалваното съдебно решение, макар да е валидно, като недопустимо поради постановяването му по непредявен иск и по нередовна искова молба подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав от АС - П.. При новото разглеждане съдът следва да изиска уточнение от Ц. в посочения по-горе смисъл във връзка с предявената на 6.10.2015 г. искова молба и с оглед него, да прецени следва ли да бъде докладвана на председателя на АС - П. за образуването й в ново съдебно производство. В случай, че бъде процедирано така и ако предвид възможността по чл. 213 ГПК съдът прецени, че делата имат връзка помежду си, те могат да бъдат съединени в едно общо производство и да бъде издадено общо решение по тях. Независимо от това дали ще бъде приложена възможността по чл. 213 ГПК, съдът следва да изпълни задължението си по чл. 129 ГПК с оглед отстраняване на нередовностите на исковата молба срещу ИАГ при МЗХ съобразно посоченото по - горе, а ако съедини делата - това задължение следва да се изпълни и по отношение на исковата молба срещу РДГ - [населено място]. Съдът следва да събере дължимата държавна такса съобразно броя на предявените искове. При постановяване на решението съдът следва да се произнесе и по разноските, като има предвид специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ при разрешаване на въпроса относно отговорността за тях. Ето защо, Върховният административен съд, състав на трето отделение