Решение № 50011 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3189/2021 г.

Решение № 50011 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3189/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Николай Иванов Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. М., чрез адв. М. Т. и адв. К. Т., против въззивно решение № 76/21.05.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 446/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение № 260025/22.01.2021 г. по гр. д. № 1186/2019 г. по описа на Районен съд- Несебър, с което на основание чл. 124, ал. 5 ГПК е признато за установено по отношение на ответника Д. М., че наследодателят му А. Д. М., починал на 21.11.2015 г., през месец февруари 2008 г. е предоставил на ищеца М. Х. Т. заем в размер на 13000 евро с лихва от 755 евро за половин месец, което вземане е било обезпечено със запис на заповед от 28.02.2008 г., с падеж на 15.03.2008 г., с издател М. Т. и на 27.03.2008 г. А. М. е предоставил на ищеца заем в размер на 37555 евро за срок от 6 месеца, при месечна лихва в размер на 10%, което вземане е било обезпечено с издаден от М. Т. запис на заповед за сумата 60900 евро, с падеж на 27.09.2008 г., като горните действия – кредитиране по занятие са извършени от А. Д. М. без съответното разрешение, каквото се изисква за извършването им, с което е осъществил състава на чл. 252, ал. 1 НК. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата М. Х. Т., е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 50009/04.06.2024 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: предоставянето по занятие на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252 НК. По въпроса е даден отговор с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2024 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСНК на ВКС, с което се приема, че предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 108/22.07.2011 г. по гр. д. № 813/2010 г. ВКС е отменил изцяло решение по гр. д. № 15/2010 г. на Апелативен съд - Бургас и оставеното с него в сила първоинстанционно по гр. д. № 331/2009 г. на Окръжен съд - Бургас и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на длъжника М. Х. Т., че дължи на А. Д. М. общо сумата от 73845 евро, за която М. Т. е издал запис на заповед от 28.02.2008 г. за сумата от 13 755 евро, с падеж - 15.03.2008 г. и запис на заповед от 27.03.2008 г. за сумата от 60090 евро, с падеж - 27.09.2008 г., мораторна лихва, възлизаща общо на 4769, 37 евро, както и законна лихва върху главницата от 73845 евро, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение - 02.02.2009 г. Съставът на ВКС приел, че процесните заповеди на заповед с оглед разпоредбата на чл. 535 ТЗ са редовни от външна страна, сочените менителнични ефекти са валидни и се явяват годно несъдебно изпълнително основание. Не е спорно, че с договор за цесия от 04.03.2015 г. А. М. е прехвърлил всичките си вземания към М. Т., възлизащи общо на сумата 73845 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 02.02.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4588, 57 лв., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 43/2009 г. на РС-Несебър, на касатора Д. М.. Установено е също, че с постановление от 24.03.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 3М-534/12 г. по описа на ОД на МВР-Бургас, срещу виновното лице А. М., за престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради настъпила смърт на дееца. Наблюдаващият прокурор е направил извод, че през периода 2007 г. - 2011 г. в [населено място] М. многократно предоставял парични средства в заем на различни лица – Х. Х., П. Х., В. Ж., Р. Д., М. Т., Й. Л., срещу уговаряне на лихви срещу получените суми, обезпечавайки вземането си с ипотека или запис на заповед. Прокурорът установил наличието на повече от три случая на заемане на парични средства срещу насрещна материална облага /лихва/ с цел заемодателят да реализира доходи от реално предоставените средства на други лица, която дейност покривала по същество понятието банково кредитиране, поставена под разрешителен режим, поради което е прието, че извършените от А. М. деяния осъществяват от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Въззивният съд правилно е приел, че представянето на влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство на посочените в чл. 124, ал. 5 ГПК основания е достатъчно основание за допустимост на предявения установителен иск за установяване на извършено от наследодателя на ответника Д. А. М., престъпление при условията на пряк умисъл по чл. 252, ал. 1 от НК, а именно- действия по кредитиране по занятие без съответното разрешение, каквото се изисква за извършването им. Въззивният съд е възприел фактическата обстановка, която съответства на събраните по делото доказателства. Въз основа на анализ на писмените доказателства и свидетелските показания по делото е прието за установено, че А. М. е предоставял парични средства на широк кръг лица /в т. ч. и на ищеца/ срещу насрещна материална облага – лихва върху паричния ресурс. Той предоставял паричните средства за своя сметка и на свой риск, определял параметрите по заема, размера на лихвите, начина на изплащане, вида на обезпеченията. Въпросът, които е следвало да бъде разрешен по делото е дали това поведение може да осъществи състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК. Въззивният съд неправилно е приел, че дейността извършвана от А. М. по същността си съответства на понятието банково кредитиране, което се намира под разрешителен режим по Закона за кредитните институции и е съставомерна по чл. 252 НК. Според въззивния състав за извършване на банкова дейност се изисквал лиценз. Законът не давал право на физическо лице да извършва банкови сделки и предвиждал специални условия за извършване на такива от юридическо лице. Независимо от формата на кредитиране, сделката по същество била предоставяне на парични средства срещу лихва и обезпечение, което съставлявало банкова сделка, за която А. М. е нямал разрешение. При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. Крайните решаващи изводи на въззивния съд, за потвърждаване на първоинстанционното решение, за уважаване на иска с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, са в противоречие със задължителните указания, дадени с ТР № 1 от 15.03.2024 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСНК на ВКС. В случая дори А. Д. М. по занятие да е предоставял на различни лица заеми с лихва, тази дейност не представлява банкова дейност, доколкото средствата за отпускането им не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В този смисъл изводите на въззивния състав за обективна съставомерност на деянието са неправилни. Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното за обективна несъставомерност, на извършеното деяние на наследодателя на касатора, по чл. 252 от НК, предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, следва да се отхвърли. Съобразно изхода на спора на касатора - ответник трябва да се присъдят 110 лв. деловодни разноски /в т. ч.: 40 лв. - заплатена държавна такса във въззивното производство и 70 лв. - заплатени държавни такси в касационното производство/. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 76/21.05.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 446/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ, предявения от М. Х. Т. против Д. А. М., иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, с който се претендира да бъде прието за установено, че А. Д. М., починал на 21.11.2015 г. - наследодател на ответника, с действията си: през месец февруари 2008 г., като предоставил на ищеца М. Х. Т. заем в размер на 13000 евро с лихва от 755 евро за половин месец, което вземане било обезпечено със запис на заповед от 28.02.2008 г., с падеж на 15.03.2008 г., с издател М. Т.; и на 27.03.2008 г., като предоставил на ищеца М. Х. Т. заем в размер на 37555 евро за срок от 6 месеца, при месечна лихва в размер на 10%, което вземане било обезпечено с издаден от М. Т. запис на заповед за сумата 60900 евро, с падеж на 27.09.2008 г., е извършил престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК. ОСЪЖДА М. Х. Т., с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. А. М., с [ЕГН], разноски по делото в общ размер на 110 лв. Решението не подлежи на обжалване.