Решение № 6346 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15922/2009 г.

Решение № 6346 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15922/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 571/20.10.2009 г. по адм. д. № 47/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен РА № 2701131/24.11.2006 г. на ТД-Шумен, с който е определен корпоративен данък 7077,07 лв с 997,43 лв лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Автоелит 2001" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил РА № 2701131/24.11.2006 г. на ТД-Шумен, с който е определен корпоративен данък 7077,07 лв с 997,43 лв лихви за 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 14, ал. 1 и 2 ЗКПО (отм.). В РА е констатирано, че дружеството е извършвало продажби на автомобили на цени по-ниски от доставната стойност, образувана от дружеството с включени разходи за превоз на автомобили и разходи за резервни части за извършените ремонти на автомобили преди продажбата им. С РА е определен корпоративен данък за 2004 г. 10 204,83 лв с 1438,25 лв лихви. При ревизията е установено, че в доставната стойност на купените и продадени над 300бр. автомобили, не са включени разходи за труд и осигуровки на работниците, извършили ремонтите на автомобилите преди продажбата по 54,12 лв на автомобил и финансови разходи - по 36,56 лв. С включване на тези суми към доставната стойност е определена действителната доставна стойност на автомобилите. По РА е увеличена последната стойност с 1,17% средна печалба от дейността за града и така получената стойност е сравнена с продажната цена и е определена печалба. Когато печалбата е отрицателна величина - автомобилът е продаден на цена под доставната стойност, а разликата е определена като печалба с минусов знак. Определена е средна надценка при продажба на употребявани леки автомобили в града от 1,17%. От получената стойност е извадена установената печалба с отрицателен знак и разликата е определена като стойност за облагане, тъй като е по-ниска от доставната цена на автомобила. При обжалването по административен ред с решение № 1096/23.01.2007 г. на директора на ДОУИ-Варна е отменен РА в частта, с която е определен корпоративен данък 3127,76 лв и са определени лихви 440,82 лв, с което данъкът е намален на 7077,07 лв, а лихвите са намалени на 997,43 лв. В решението на ДОУИ-Варна е прието, че при изчисляване на доставната стойност на автомобилите неправилно са включени финансови разходи по 36,56 лв на всеки автомобил - общо в размер 15 244,77 лв. Прието е, че облагаемата печалба на дружеството следва да се увеличи само с 36 292,69 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 14, ал. 1 и 2 ЗКПО (отм.), която сума е получена като от сбора на разликите за облагане е извадена сумата 15244,77 лв - финансови разходи, неправилно включени в изчисленията на доставната стойност на автомобилите. В мотивите си съдът е приел, че счетоводството на дружеството е водено правилно, като в доставната стойност неправилно не са включени разходите за труд и осигуровки на работниците, извършили ремонтите на автомобилите. Вещото лице е дало заключение, че облагаемата печалба следва да се увеличи с 16 321,50 лв, а не с 36 292,69 лв, както е определено по решението на ДОУИ-Варна, която сума според заключението на вещото лице е механична разлика, защото не е известно как е получена стойността 15 244,77 лв. В допълнителното заключение вещото лице е дало заключение, че за 2004 г. облагаемата печалба е 16 321,50 лв, декларирана е печалба 795 лв и остава облагаема печалба 15 526,50 лв за която се дължи корпоративен данък за довнасяне 3 027,67 лв с 426,71 лв лихви. Съдът е приел, че в отчетната стойност на автомобилите не следва да се включват разходите за труд и социални осигуровки на основание НСС 2, т. 7.2, според която в стойността на стоково-материалните запаси не се включват разходите за вложен труд. Поради това съдът е приел, не са налице условията на чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 14, ал. 1 и 2 ЗКПО (отм.), тъй като не е установено жалбоподателят да е извършвал продажби на употребявани автомобили на цени по-ниски от образуваната от дружеството доставна цена и е уважил жалбата изцяло, поради неяснотите в РА как е формирана облагаемата печалба. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил заключението на вещото лице и не е изложил съображения защо не възприема изводът на вещото лице, че облагаемата печалба при 1,17% средна печалба за дейността в града е 16 321,50 лв, за която се дължи корпоративен данък за довнасяне 3027,67 лв с 426,71 лв лихви. Изчисленията си вещото лице е направило, като е увеличил приходите на дружеството от 1 395 000 лв по 1,17%, който начин за изчисление на печалбата не отговаря на изискването в доставната стойност да са включени разходите за превоз, резервни части, труд и осигуровки за работниците, извършили ремонтите. Необоснован и незаконосъобразен е изводът на съда, че в доставната стойност на автомобилите не следва да се включват разходи за труд и осигуровки на работниците, извършили ремонтите им преди продажбите. По НСС-2 - Отчитане на стоково-материалните запаси т. 5.1 разходите за закупуване включват покупната цена, разходите за доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното ползване вид. В този смисъл са и допълненията на вещото лице от съдебно заседание 02.10.2009 г., че разходите за труд по ремонта следва да се отнесат към доставната стойност на автомобилите. Независимо от това изчисление на печалбата по методиката в РА не е направено от вещото лице, поради което изводът му за облагаемата печалба и дължимият данък е необоснован. Видно от приложение 1.4 към РД - справка за продадените коли през 2004 г. органите по приходите са определили разликата за облагане в графа 21 като разлика между стойностите в графа 19- печалба от продажбата на автомобила и графа 20 - коригирана печалба. Видно от стойностите в графи 19, 20 и 21 последната графа съдържа суми представляващи сбор от стойностите в графи 19 и 20, а не тяхна разлика, поради което определената сума от 51 537,46 лв, с която е увеличен финансовия резултат по РА е определена в разрез със обясненията в РД и не отговаря на изчисленията в графи 19 и 20, и описаната методика в РД. В графа 20 е посочена сборна коригирана печалба в размер 15555 лв, която е получена като доставната стойност на автомобила с прибавени разходи за транспорт, резервни части, труд и осигуровки, и финансови разходи, посочена в графа 18 е умножена по 1,17% - средна печалба за дейността. След като в РД е посочено, че коригираната печалба се спада от установената, за да се получи сумата за облагане, а всъщност сумите в графа 19 и 20 са събирани, следва, че като се спадне от сумата за облагане на коригираната печалба и се получава печалбата на дружеството, посочена в графа 19, на която не е посочен сбор в справката. По този начин за сбор в графа 19 се получава сумата 35 982,46 лв. От тази стойност по решението на ДОУИ-Варна са приспаднати 15244,77 лв - финансови разходи, неправилно включени в доставната стойност и остава стойност в графа 19 - 20 737,69 лв след корекцията по решението на ДОУИ-Варна. От тази сума като се спадне коригираната печалба от графа 20 - 15 555 лв остава сума за облагане в графа 21 в размер 5182,69 лв. В годишната данъчна декларация дружеството е декларирало положителен финансов резултат 795 лв, който следва да се увеличи с 5182,69 лв и се получава финансов резултат 5977,69 лв Корпоративният данък за 2004 г. е в размер 19,5% - в размер 1165,65 лв. От него следва да се спадне внесеният данък от 155,03 лв и остава корпоративен данък за довнасяне в размер 1050,62 лв. Така определеният корпоративен данък е дължим със 148,07 лв лихви. Съдът като е отменил РА в частта, с която е определен корпоративен данък за внасяне 1050,62 лв и лихви 148,07 лв е постановил неправилно решението, което следва да бъде отменено в тази част и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която за 2004 г. е определен корпоративен данък за внасяне 1050,62 лв със 148,07 лв лихви. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, които следва да се преизчислят, поради промяната в резултата. Дружеството има право на разноски съразмерно на уважената част от жалбата за 370,42 лв. Касаторът има право юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК по делото в размер 203,04 лв или по компенсация касаторът следва да заплати разноски по делото на дружеството в размер 167,39 лв. Решението в останалата му част като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,