Решение № 9703 от 28.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2903/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Мери - М. Миховска, с ЕИК:[ЕИК], чрез адв. Ц. Ангелов, срещу Решение 223/20.11.2020 г., постановено по адм. дело 240/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 33/3/3120867/3/01/04/01 с изх. 01/6500/8542 от 11.03.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие - гр. София, с който на ЕТ Мери - М. Миховска е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 994,07 лева, представляващо окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Договор 33/3/3120867 от 22.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).С решението в полза на ДФ Земеделие са присъдени разноски в размер на 2750,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се твърди, че производството по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразно, тъй като е образувано след изтичане на срока за мониторинг. На следващо място се излагат доводи, че договорът за безвъзмездна финансова помощ не попада в обхвата на санкционните разпоредби на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г. (Правила), доколкото същите са приети след сключването му. В тази връзка се посочва, че е недопустимо придаването на обратно действие на Правилата. Отделно от това се оспорва наличието на констатирани нарушения на договорни или нормативни задължения при извършената на 28.06.2019 г. от Фонда проверка. На следващо място се сочи, че неизпълнението на бизнес плана в голяма част може да се вмени във вина на Фонда. По отношение на заетите лица се излагат твърдения, че от страна на ЕТ липсва поето договорно и нормативно задължение за сключване на трудови договори, а също и на граждански такива. В заключение се претендира отмяна на решението на АС Ловеч и отмяна на АУПДВ, както и присъждане на разноски съгласно списък на разноските. Ответникът изпълнителният директор на ДФ Земеделие - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Н. Байчева, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция съобразно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Ловеч е бил АУПДВ 33/3/3120867/3/01/04/01 с изх. 01/6500/8542 от 11.03.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие - гр. София, с който на ЕТ Мери - М. Миховска е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 994,07 лева, представляващо окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Договор 33/3/3120867 от 22.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., подкрепени от ЕЗФРСР. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Ловеч е отхвърлил жалбата на ЕТ Мери - М. Миховска и е осъдил търговеца да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 2750,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. АС - Ловеч е посочил, че съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. изготвеният от кандидата към заявлението за подпомагане бизнес план трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В тази връзка е преценил, че по делото не е установено, че тези цели са постигнати. Приел е за безспорно неизпълнението на заложеното в бизнес плана и в т. 4.17 от Договор 33/3/3120867 от 22.10.2014 г., съгласно който ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение 2 към договорa и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, както и в т. 4.25.3 от Договор 33/3/3120867 от 22.10.2014 г., съгласно който ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор. На първо място доколкото дефиницията на § 1, т.19 от ДР на тази наредба сочи, че проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и доколкото в текста на т. 9.1, б. г от Договора се сочи, че одобрен проект е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, включително и предоставения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес-план, административният съд е приел, че бизнес планът е неразделна част от договора и като такава задължава ползвателя да изпълни точно предвиденото в него, в изпълнение на договорните си ангажименти. В този ред на мисли съдът е приел, че при преценката за изпълнението на задълженията на ползвателя следва да се съобразяват не само клаузите на договора, но и изготвения от него бизнес план, въз основа на който е одобрен и проектът за финансиране. Съгласно дефинициите, заложени в § 1, т. 6 и т. 26 на ДР на Наредба 29 от 11.08.2008 г. икономическа жизнеспособност и устойчива заетост представляват генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. В тази връзка съдът е счел, че в приложения бизнес план бенефициерът е заложил както приходите от субсидираната дейност, така и броят и видът на работните места, които субсидираната инвестиция ще създаде и които са една от целите на мярка по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от ПРСР. Мотивирал се е, че от приетите доказателства, а също и предвид допуснатата съдебно икономическата експертиза (СИЕ), безспорно се установява, че процентът на изпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично за проверените години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., въпреки констатираното разминаване между установеното от ДФ Земеделие изпълнение в размер на 16,11% и установеното от вещото лице 17,28%, дължащо се, вероятно, на техническа грешка, е по-малък от 20%. На следващо място първоинстанционният съд е приел за установено неизпълнение на бизнес плана досежно заложените в бизнес плана работни места, доколкото от събраните по делото доказателства и СИЕ е констатирано, че жалбоподателят не е поддържал по 1 постоянно работно място за собственика на фирмата и 1 брой работни места производствен персонал, както е залегнало в бизнес плана. В този смисъл е счел за обосновано приетото от ДФ Земеделие - че оспорващият търговец не е поддържал осигурени лица. Същото обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице, според което в счетоводството на ползвателя няма заведена сметка Разходи за заплати и сметка Разходи за осигуровки за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., а по сметка 609 Други разходи няма отразени суми за изплатени доходи на физически лица за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Посочените обстоятелства довели съда до извода за недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата, поради което са приети за правилно установени нарушения по т. 4.17 и т. 4.25.3 от Договор 33/3/3120867 от 22.10.2014 г., с което е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 от Наредба 29 от 2008 г. и на чл. 59, ал. 1 и ал .2 от Наредба 23 от 18.12. 2009 г. Отделно от изложеното, АС - Ловеч е приел за неоснователно възражението за неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 г. 2013 г., тъй като същите са действаща нормативна уредба към датата на издаване на оспорения АУПДВ и не им е придавано обратно действие. Във връзка с горното следва да се посочи, че според първоинстанционния съд окончателният размер на дължимата от ползвателя финансова помощ е правилно определен като най-високия измежду дължимите за всяко едно от допуснатите нарушения. Наред с това съдът е изключил и наличието на форсмажорни обстоятелства предвид факта, че по делото не са били наведени, нито доказани причини, попадащи в хипотезата на § 1, т. 27 от ДР на Наредба 29 от 11.08.2008 г. Отхвърлено от административният съд е и възражението за изтекла погасителна давност, доколкото публичното вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК се погасява по давност по реда и при условията на ДОПК. В тази връзка административният съд е приел, че публичното вземане е установено за пръв път именно с процесния АУПДВ, който е предварително изпълняем (по аргумент от чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП) и след издаването си става изпълнително основание за вземането, независимо от обжалването, респ. от стабилизирането на такъв акт, поради което е приел, че съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК и предвид датата на издаването на АУПДВ, давността на публичното вземане не е изтекла. За неоснователно съдът е определил и възражението за изтекла давност по чл. 3 от Регламент 2988 от 18.12.1995 г. В заключение е прието, че фактическите твърдения на административния орган са потвърдени от събраните доказателства, като направените изводи в този смисъл са в съответствие с приложимия закон. Решението е правилно постановено. Административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите за настоящото производство факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място в жалбата се твърди, че производството по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразно, тъй като е образувано след изтичане на срока за мониторинг. Това възражение не се споделя от настоящия състав по причина, че проверката (26.06.2019 г.) е извършена в рамките на петгодишния срок - 22.10.2014 г. - 22.10.2019 г., като резултатите от нея касаят именно периода, в който се е осъществявал мониторинг. Фактът, че търговецът е бил уведомен с писмо с изх. 01-6500/8542 от 28.10.2019 г. за откритото производство по чл. 26, ал. 1 във с чл. 34, ал. 3 от АПК, т.е. след изтичане периода на мониторинг, не променя обстоятелството, че именно в пределите на този петгодишен период е констатирано неизпълнение на задължение по договора. Следва да бъде потвърдено и приетото от административния съд досежно възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента 2988/95 срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Давностният срок по член 3, параграф 1 от Регламент 2981/95 се прилага както към нередностите, които водят до налагане на административна санкция, но смисъла на член 5 от този Регламент, така и към нередностите, които са предмет на административна мярка по смисъла на член 4 от същия мярка, която цели отнемане на незаконно придобитата облага, без обаче да има санкционен характер. Изрично чл. 3, § 1 от Регламента сочи началния момент за давността, а именно .. от момента, в който нередовността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена Отнесено към настоящото производство следва, че най-ранният начален момент, от който може да се претендира възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят приходите, заложени в бизнес плана на ползвателя, а в случая това е след изтичане на финансовата 2016 г., или най-ранната дата, от която може да започне да тече давностния срок по чл. 3, §1 от Регламент 2988/95 е 01.01.2017 г. за вземания, произтичащи от неизпълнение на приходите за финансовата 2016 г. В случая, обаче, доколкото става въпрос за продължаващо неизпълнение следва да се приложи чл. 3, §1, изр. 3 от Регламент 2988/95, съгласно който: В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. По тази причина и в зависимост от обстоятелството, че към настоящия момент нередността не е прекратена, то безспорно давността не е изтекла. На следващо място следва да бъде посочено, че неправилно касаторът оспорва наличието на констатирани нарушения на договорни или нормативни задължения при извършената на 28.06.2019 г. от Фонда проверка. Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепени от ЕЗФРСР са регламентирани в цитираната Наредба 29 от 11.08.2008 г. Във всички наредби по прилагане на мерки от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. се съдържат изисквания по отношение на бизнес плана, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/11.08.2008 г., проект по смисъла на наредбата е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата, кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Член 16 от Наредбата поставя изискване всеки кандидат да представи бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение 3) за период не по-малък от 5 години, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Наредбата, икономическа жизнеспособност е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Във финансовата част на бизнес плана се залагат приходи и разходи по години за целия период на бизнес плана. Видно от Раздел IV. Финансово-икономически статус приходи и разходи от бизнес плана, към чл. 16 от Наредбата, в част IV от образеца на бизнес плана кандидатът е задължен да опише приходната и разходна част от дейността. От съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания органите на Разплащателната агенция извършват преценка на изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност по проектите за финансово подпомагане. От изложеното следва, че след като бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект.