Решение № 10386 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2017 г.

Решение № 10386 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. Д., подадена в лично качество и като пълномощник на непълнолетните й деца М. М. А. и Ю. М. А., против решение № 2373/07.04.2017 г. по адм. дело № 348/2017 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлено оспорването на решение № 1998/02.04.2015 г. на заместник- председателя на Държавната агенция за бежанците. В касационната жалба се поддържа че съдебното решение е неправилно, тъй като при постановяването му съдът необосновано е приел, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, както и че с оглед личния статус на С. С. Д. и обективното състояние на обстановката в И. К., същата не може да разчита на ефективна закрила при установяване в тази част на страната. Възразява се, че съдът не е отчел, че самото завръщане към И. К. е свързано с препятствия, поставящи в опасност живота и здравето на молителката, и на нейните деца. В хода на делото по същество, пълномощникът на касаторите, поддържа, че съдът необосновано е приел, че молителката като сунит по вероизповедание има достъп до ефективна закрила в И. К., както и че не е отчетена правилно бежанската история на С. С. Д., свързана изцяло с тази на нейния съпруг. Ответникът в касационното производство - заместник - председателя на ДАБ, представляван от юрк. Славова, в хода на делото по същество оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба като споделя възраженията на касатора относно необоснованото отричане на правото на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежни страни в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било решение № 1998/02.04.2015 г. на заместник- председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ, по отношение на С. С. Д. и нейните деца М. М. А. и Ю. М. А. е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. С решение № 5374/30.07.2015 г. по адм. дело № 4973/2015 г. по описа на АССГ е отменен административния акт и преписката е върната за ново разглеждане на ДАБ с указание, че при новото разглеждане на молбата за закрила следва да се съобрази установеното в производството по молбата на съпругът на С. С. Д. - М. А. Д.. С решение № 171/09.01.2017 г. по адм. дело № 11182/2015 г. описа на ВАС, е отменено решение № 5374 от 30.07.2015 г. по адм. д. № 4973/2015 г. по описа АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационната инстанция е приела, че не са налице установените от АССГ съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в обвързаност на фактите и развитието на производствата между отделните членове на семейството на М. А. Д. и С. С. Д.. Дадени са указания, че при новото разглеждане на делото, АССГ следва да се произнесе по материалната законосъобразност на решение № 1998/02.04.2015 г. на заместник- председателя на ДАБ. Със сега обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорваният административен акт е материално законосъобразен. Съдът е установил, че бежанската история на С. С. Д. и децата й е изцяло свързана с бежанската история на нейния съпруг и техен баща М. А. Д.. Приел е, че историята на М. А. Д. е основана на страх от преследване вследствие неговото дезертьорство като военнослужещ в иракската армия през юни 2014 г. ведно с още 30 000 войници при падането на град М. спрямо Ислямска държана. Установено е, че с решение № 1975/02.04.2015 г. на зам. председателя на ДАБ бежанската история на М. А. Д. е отхвърлена и е постановен отказ за предоставяне на закрила. Прието е, че с влязло в сила решение № 5411/03.08.2015 г. по адм. дело № 4974/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на М. А. Д. против решение № 1975/02.04.2015 г. на зам. председателя на ДАБ. Въз основа на обстоятелството, че молбата за закрила и бежанската история на М. А. Д. са отхвърлени с влязъл в сила административен акт, както и факта, че С. С. Д. и децата й обосновават правото си на международна закрила изцяло с опасения от преследване спрямо М. А. Д., респ. като членове на едно семейство, съдът е приел, че с решение № 1998/02.04.2015 г. на заместник- председателя на ДАБ законосъобразно е прието, че на са налице основания за предоставяне на статут на бежанец на основание чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По отношение отказът за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е кредитирал изводите на административния орган за липса на реална опасност от тежки посегателства по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е възприел за достоверни данните, изложени в справка № МД-253/28.02.2017 г. по описа на ДАБ, относно положението в Ирак и в частност за град М., и е приел, че въоръжения конфликт с участието на Ислямска държава не обхваща цялата територия на Ирак, респ. че е налице възможност за вътрешно разселване в спокойните части на страната. Съдът е приел, че такава част на страната е И. К., където множество мюсюлмани и немюсюлмани са се преселели вследствие конфликтите в страната и намират закрила от властите, управляващи таза автономна област на страната. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд относно материалната законосъобразност на административния акт. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по реда на чл. 8 от ЗУБ на молителката и децата й. Посочените от С. С. Д. причини да напусне страната си на произход не обосновават наличието в нея и децата й на основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Изтъкнатите от чужденката причини за търсената закрила, са изцяло свързани със страховете и опасенията на нейния съпруг от преследване, за които с влязло в сила съдебно решение е прието, че не обосновава нужда от предоставянето му на международна закрила. Обосновано и правилно е решението на административния съд, че не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателите. По отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съдът правилно е приел, че към датата на постановяване на решението си, въпреки действащите военни конфликти на територията на Ирак, е налице възможност за сигурно и достъпно вътрешно разселване в други части на страната и по специално на територията на И. К.. Неоснователни са възраженията, че личното положение на С. С. Д. и децата й като сунити са основание да се приеме, че не биха могли да се ползват от закрилата на официалните власти в И. К.. Данни и доказателства, които да установяват форма на преследване или неравно третиране спрямо сунитите при установяването им в И. К. не са представени по делото. По делото не са представени доказателства и не са направени позовавания на общодостъпни публикации, становища или други материали, от които да се направи извод, че е налице промяна в ситуацията в И. К. като част от Ирак, в която е възможно и достъпно вътрешното разселване. В производството пред касационната инстанция не са представени доказателства, въз основа на които да се стигне до извод, че е налице промяна в ситуацията в Ирак и И. К., така както тя е установена от административния съд. От последната актуална справка № МД-133/12.02.2018 г. за актуалното положение в И. К., представена от ответника пред касационната инстанция се установява, че Германия е предоставила средства за осигуряване на помощ за 2017 и 2018 г. за разселените лица, което ще даде възможност на ВКБООН да предостави животоспасяваща подкрепа за посрещане на зимните нужди на разселените семейства. От другата представена справка пред касационната инстанция, касаеща актулното положение в Ирак се установява, че се извършва дейност за възстановяването на З. М., както и че са репатрирани бежанци от лагери в жилищните им райони, а така също, че се отварят училища и мостове. Следователно и към настоящия момент, ситауцията в Ирак не може да се определи като такава, която да обосновава някоя от причините за предоставянето на хуманитарен статут. По тези съображения касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението на Административен съд - С. град като обосновано и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,