Решение № 13981 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2010 г.

Решение № 13981 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Специализирани полицейски сили" - Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР срещу решение № 11 от 17.02.2010 г. по адм. д. № 7097/2009 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 15 състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Ответникът Владимир Пламенов Христов, чрез процесуалния си представител, депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение не страда от пороците визирани в чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и тъй като няма данни за датата на съобщаване на решението, следва да се приеме, че е в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР, е отменена заповед № 1199/22.08.2009 г. на Директора на Дирекция "Жандармерия" Главна дирекция "Охранителна полиция" МВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3, чл. 228, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на инспектор Владимир Пламенов Христов - разузнавач VI степен, категория Г, в СОБТ към дирекция "Жандармерия" при ГД "Охранителна полиция" МВР. Прието е, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е обусловило неправилното приложение на материалния закон. При наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност, съдът правилно е приел, че са налице основанията за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. В заповедта са въведени три фактически основания, въз основа на които компетентният административен орган е направил извод за нарушение на чл. 38 и 47 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ Iз - 2013/8.11.2006 г. Обосновано в съдебното решение е прието, че не са индивидуализирани действия, съставляващи нарушения на посочените норми. При липсата на съответствие между фактическите и правни основания на заповедта, изводът за нарушение на административнопроизводствените правила е обоснован. Това е довело и до нарушение на закона, като със заповедта е наложено дисциплинарно наказания при липса на доказателства за извършени нарушения на служебната дисциплина. Обосновано е прието в съдебното решение, че не е извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение. Доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Съдът е преценил административния акт с оглед критериите за законосъобразност и изводът за наличието на посочените отменителни основания е подробно мотивиран. По тези съображения и след като при служебната проверка се установи, че решението е валидно, допустимо и правилно, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,